Независимостта на централните банки е свързана не само с лихвените проценти. Според изследователи от Калифорнийския университет - Бъркли и Лондонския университетски колеж политиката на централните банки по въпросите на климата е тясно свързана с националната политика и се влияе от нея.
Всъщност националната политика има по-голяма тежест от научните и финансовите данни, установяват те.
„Откриваме някои доказателства, че икономическите рискове, касаещи климата, са свързани с поведението на централните банки“, заяви в интервю за Bloomberg Естер Шиърс, заместник-главен икономист в Отдела за надзор на петролните пазари в щата Калифорния.
Шиърс, която е съавтор на проучването за подходите на централните банки към управлението на климатичните рискове, докато е докторант в Бъркли, е установила, че вместо да разглеждат рискове като загуба на стойността на активите в свят, коренно променен от глобалното затопляне, централните банкери са по-склонни да се фокусират върху теми, които „са значително свързани с вътрешната политика по отношение на климата“.
Това е заключение, което изглежда се потвърждава от последните събития. В САЩ, където администрацията на президента Доналд Тръмп е взела на мушка политиките в подкрепа на климата, Федералният резерв се противопостави на глобалните усилия централните банкери и органите за финансов надзор да вземат предвид климатичния риск.
През януари Фед се оттегли от Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS) - глобална коалиция на централните банки, занимаващи се с проучване на климатичния риск, а през последните месеци засили натиска върху Базелския комитет за банков надзор (БКБН) да отслаби програмата си за климата.
Гуверньорът Джером Пауъл заяви, че Фед няма задължение „за насърчаване на енергийния преход или за справяне с изменението на климата“, а вместо това има „много ограничени“ правомощия да гарантира, че институциите, които надзирава, „са наясно и могат да управляват“ свързаните с това рискове.
Макар че отдръпването на Фед от усилията на БКБН датира отпреди преизбирането на Доналд Тръмп, завръщането на 47-ия президент в Белия дом окуражи Републиканската партия, която вече атакуваше политиките в областта на климата.
Междувременно във Великобритания, където правителството на Кийр Стармър защитава плановете на страната за нетни нулеви емисии, звеното в рамките на Английската централна банка (АЦБ), което упражнява надзор върху банките и застрахователите, наскоро призова кредиторите да повишат ефективността си по отношение на климата.
Що се отнася до Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) включи съображенията за климата и природата в своята парична политика и надзорна дейност. Въпреки че Европа е подложена на натиск от страна на някои от най-големите си държави членки да опрости екологичните си разпоредби, нейната Зелена сделка остава непокътната, а ЕЦБ се изказва за значението на отчитането на околната среда като фактор.
„Проучването ни отразява рязко различаващите се подходи, които централните банки са възприели към управлението на климатичния риск“, коментира Йонас Меклинг, професор в Калифорнийския университет - Бъркли и сътрудник по въпросите на климата в Харвардското бизнес училище. „И все пак то също така подчертава важността на тези международни стандарти, за да накарат изоставащите като Федералния резерв да започнат да предприемат действия.“
„Има доказателства, че лидерите в управлението на климатичните рискове удвояват усилията си, което повдига въпроса дали разликата между лидерите и изоставащите не се задълбочава“, добавя Меклинг.
Морган Деспрес, бивш френски централен банкер, който сега работи в Европейската фондация за климата, заяви, че „някои биха могли да твърдят, че политиките за климата - като Зелената сделка - са създали един вид морално убеждение, при което централните банкери са чувствали, че трябва да направят нещо по отношение на климата, и че сега, с промяната на приоритетите на правителствата и обществото, принудата да се работи по климата почти е изчезнала“.
„Както и да е, много централни банки продължават да работят в областта на климата, дори и да не са толкова популярни, а може би и по-малко амбициозни, отколкото преди“, казва той.
Централните банкери обаче са майстори на нюансите.
В коментар пред Wall Street Journal по-рано тази година гуверньорът на Белгийската централна банка Пиер Вунш заяви, че централните банкери „не трябва да бъдат активисти“, докато заместник-управителят на Английската централна банка по финансовата стабилност Сара Бридън наскоро заяви на конференция на Financial Times, че финансовата институция не трябва да се намесва в дискусиите на ресорните служители относно политиките за нулеви нетни емисии.
Причините за предпазливост са многобройни. Освен скепсиса на Тръмп, има и доказателства, че политиките за климата могат да бъдат свързани с краткосрочна цена за икономистите.
Неотдавнашен дискусионен документ на Германската централна банка за краткосрочното въздействие на екологичния преход върху корпоративните кредитни портфейли установи, че потенциалните загуби са „несъществени“, а фирмите с интензивни емисии са „изложени на значително по-силно увеличение“ на кредитните рискове.
Като част от новата рамка за стрес тестовете на германския банков сектор Бундесбанк заяви, че вероятността от неизпълнение на задълженията се увеличава средно с до 40% за нефинансовите предприятия в тригодишен хоризонт в зависимост от различните сценарии за развитието на енергийния преход.
Въпреки че икономистите на Бундесбанк предупреждават, че изчисляването на въздействието на изменението на климата върху финансовия сектор е сравнително нова дисциплина, която остава „изпълнена със значителна несигурност“, обезценките на корпоративните кредити могат да бъдат пагубни за рентабилността и стабилността на отделните банки и на банковия сектор като цяло.
