Русия е използвала дронове с реактивни двигатели в една от последните атаки към Киев, съобщава украинското военно издание Defense Express. Според техни източници обаче отломките са силно обгорени и не може да се прецени дали става въпрос за Shahed, който Иран показа през ноември 2023 година или друг вид дрон.
Това е първото официално потвърждение за използването на реактивен дрон, макар че има данни за използването на такива дронове в Украйна още от 2024 година.
В последните седмици ефективността на украинските ВВС по отношение на унищожаването на дронове намаля видимо - от 97% през януари до 84% през май и вече 80% в първите дни на юни. От една страна, това се дължи на факта, че Русия използва много повече дронове, но и заради нови тактики при ударите с тях, включително и експерименти с траекторията на движението им.
Военни експерти призовават за увеличаване на арсенала за борба с дроновете. В момента в защита на градовете са включени мобилни групи с картечници Browning, западните изтребители, широк кръг от системи за ПВО - американската Patriot, NASAMS, Samp/T и т.н. Украйна обаче се нуждае от ново масово и евтино средство за сваляне на дронове, включително и системи за радиоелектронна борба.
За три месеца Русия окупира 195 кв. км в Сумска област
Русия започна офанзивата си в Сумска област на 10 март и за тези три месеца 60 хил. руски военни са успели да окупират 195 кв. км, сочат изчисленията на украинския военен анализатор Олександър Коваленко. Той отбелязва, че има изградени защитни съоръжения, които вършат своята работа, и припомня, че в офанзивата в Харковска област през миналото лято за месец 35 хил. войници окупираха 180 кв. км и настъплението им беше спряно до тук.
Русия започна операцията в Сумска област с намерението да създаде буферна зона покрай границата си. Настъплението обаче се ограничава от продължаващата операция на украинската армия в Курска област. Геолокализирани данни показват, че украинците опитват да пробият около Теткино.
Данните на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 1204-ия ден от началото на пълномащабната война показват, че Курска област е една от горещите точки на фронтовата линия. Данните сочат, че са отблъснати 27 атаки, а Русия е обстреляла с 40 управляеми авиационни бомби позициите на украинците в областта.
Интензивни остават бойните действия в Лиманското направление, където са регистрирани 22 атаки. Продължават и руските опити за окупацията на Торецк. През миналото денонощие тук са регистрирани 21 бойни действия. Началото на руската офанзива в това направление беше през юли 2024 година.
Почти половината от бойните действия на 11 юли бяха в Покровското и свързаното с него Новопавливско направление - общо 108. Данните сочат известен напредък на руските части към Покровск.
Като цяло през миналото денонощие ВСУ регистрира 220 директни бойни сблъсъка. Русия е нанесла и 86 въздушни удара със 136 управляеми авиационни бомби, както и 6000 артилерийски обстрела по позиции на фронтовата линия и в близките населени места.
Гори завод "Резонит" в Подмосковието
В социалните мрежи се разпространяват видеа с пожар в завод за производство на електроника "Резонит" в Подмосковието. Министерството на отбраната на Русия съобщава за унищожени 52 дрона тази нощ, като три от тях - над Москва. За кратко заради атаката бяха затворени летищата в руската столица.
Данните на ВВС на Украйна сочат поредните вълни от дронове към Украйна в нощта срещу 12 юни, като данните се обобщават. Масирани са ударите по Харков, но има данни и за дронове към Одеска област. В Одеса се проведе срещата между Украйна и страните от Югоизточна Европа, на която лидерите потвърдиха подкрепата си за Украйна и нейната териториална цялост. В разговорите участва и сръбският президент Александър Вучич, който обаче не подписа декларацията след срещата, в която отбелязва агресията на Русия.
Чл. 5 от договора за НАТО е активиран само веднъж - по искане на САЩ
Чл. 5 от договора за НАТО, предвиждащ колективна отбрана, е активиран само веднъж - по искане на САЩ след терористичните атаки на 11 септември. Тогава всички съюзници се отзоваха и изпратиха свои контингенти в Афганистан, припомни по време на изслушване в сенатската комисия по отбрана демократът Крис Кунс.
Той каза още, че в подкрепа на Украйна са се събрали 50 държави, част от които не са в НАТО, и попита министъра на отбраната Пит Хегсет на какво основание той заявява, че съюзниците не правят достатъчно и отказва да участва в срещите от кръга "Рамщайн" за Украйна, както и защо Белият дом не предоставя оставащите 3,8 млрд. долара помощ за Киев, одобрени от предишната администрация в Белия дом.
Хегсет обясни това със съкращаването на разходите, което предприе Доналд Тръмп в различни сфери, както и че САЩ в момента имат друг подход и работят за преговори за мир. САЩ ще ореже парите за Украйна от 2026 година, стана ясно още от думите на министъра.
Има ли основание политиката за мирно решаване на войната в Украйна ?
Кунс контрира, че е очевидно, че Русия не желае да преговаря за мир и увеличава интензивността на въздушните атаки срещу украинските градове. "Не можем да изоставим Украйна. Това ще ни постави в стратегически неизгодно положение", каза сенаторът.
Критиките към новата политика на Белия дом и от страна на републикаците се увеличават. Мич Маконъл, който е председател на комисията по отбрана в горната камара на Конгреса, коментира, че не би искал да прочете във вестниците заглавията,че Русия е спечелила, а САЩ са загубили по отношение на войната в Украйна.
"Репутацията на САЩ е на карта. Ще защитаваме ли демократичните си съюзници срещу авторитарните агресори?", допълни още той.
Републиканецът Линдзи Греъм внесе законопроект, предвиждащ сериозни санкции за купувачите на руски енергийни продукти, като целта е руският президент Владимир Путин да бъде принуден да разговаря за мир. ЕС също се готви за сериозни мерки в 18-ия си пакет от санкции, като според източници на Politico извън камерите и микрофоните Унгария и Словакия изглеждат склонни да приемат санкциите.
Това би прехвърлило топката в полето на Доналд Тръмп, който предупреди за санкции страната, която не приеме неговото искане за прекратяване на огъня и преговори. Украйна съобщи, че е съгласна с това в първите дни на март.
ISW: Намаляването на помощта на САЩ няма да доведе до устойчив мир в Украйна
Намаляването на военната помощ от САЩ няма да доведе до устойчив мир в Украйна, нито ще промени теорията на Владимир Путин, че Русия ще издържи по-дълго, отколкото Украйна може да се съпротивлява, а Западът - да я поддържа, отбелязва Институтът за изучаване на войната (ISW). Според военните анализатори само САЩ могат да доставят необходимата помощ за Киев в обем и толкова бързо, колкото се налага.
В интервю за Bild украинският президент Володимир Зеленски обръща внимание, че Русия е отказала представители на САЩ и Европа, които обявява като замесени и дори насърчаващи войната, да участват в преговорите в Истанбул. Според него целта е изолирането на Украйна. Зеленски отбелязва още, че Русия няма намерения да прекрати огъня, но участва в срещи с Украйна, за да не бъдат наложени санкции срещу Москва, поддържайки визията, че двете воюващи страни разговорят.
Самият американски президент ДоналдТръмп призна в подкаста Pod Force One, че последният му разговор с Путин е бил добър, но не е довел до нищо. Двамата разговаряха малко преди последните масирани атаки срещу Украйна (на 6 и на 9 юни).
Зеленски призова за бързо въвеждане на строги санкции, преди Кремъл да успее да се адаптира. Той е категоричен, че именно това се случва с режима на санкции досега - те се въвеждат прекалено бавно, давайки време на Русия да реагира и настрои икономиката си към тях.
