Израел удря Иран преди Иран да произведе ядрени бомби. Светът мълчи. Или кимва с разбиране.

Израел е демокрация, казват. Заобиколен от врагове. Винаги в опасност. Затова имал право да се защитава.

Дори преди да бъде нападнат.

Русия удря Украйна със същата логика – превантивно.

Заради НАТО, заради биолаборатории, заради това, че границата се свива, че до Курск остават минути.

Но този път вече не било превенция. Било агресия. Нарушение. Престъпление.

И аз си задавам въпроса – защо едното е морално, а другото не.

Или просто защото едните имат по-добри пиари.

Повече телевизии.

Повече възможности да обяснят какво е „законно“ и какво – не.

Израел е жертва, дори когато удря пръв.

Русия е агресор, дори когато казва, че се защитава.

Украйна е герой, когато праща дрон над Кремъл.

Русия е терорист, когато удари в Киев.

Разказът е всичко.

Който разказва, слага и етикетите – жертва, агресор, демокрация, диктатура.

А ние само повтаряме каквото пише в „надеждния източник“.

А истината…

Истината често лежи между една взривена лаборатория, един застрелян учен и едно заглавие, което никой не публикува.

И както обикновено, най-големият грях не е да водиш война, а да го направиш без одобрение от Вашингтон.

Без лиценз от Лондон.

Без подзаглавие в CNN.

Георги Евгениев