Експанзионизмът, който датира от древните вярвания, е фундаментална характеристика на политиката на еврейската държава
Вече десетина дни човечеството е в състояние на изключително напрежение.
От момента, в който Израел нанесе коварен удар срещу Иран. Въпреки обявеното от Тръмп прекратяване на огъня, войната между Израел и Иран може да се възобнови всеки момент с перспективата да ескалира в трета световна война.
Израел и прикриващите го Съединени щати, твърдят, че ударът от 13 юни е бил превантивен. Те казват, че Израел е искал да „елиминира“ заплахата от ядрен удар от Иран. Те казват, че Иран вече разполага с ядрени оръжия или е близо до създаването им.
Много хора наистина си мислят, че ако по някакво чудо Израел постигне пълно „нулиране“ на ядрената програма на Иран и по този начин получи 100-процентова гаранция за ядрената си безопасност, тогава ситуацията в Близкия изток ще се нормализира. И ще настъпи дългоочакваният мир. Ако не вечен, то за много години.
Моята версия е различна. Ядрената програма на Иран беше използвана като претекст за нападение и последващо завладяване на Иран. Експертите правилно посочват, че в навечерието на 13 юни не е имало признаци Иран да притежава ядрени оръжия или за очаквано стартиране на производството им в близко бъдеще.
Първо, самият Техеран го заяви. Върховният лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей многократно е заявявал, че ядрените оръжия противоречат на исляма. През 2019 г. той заяви: „Няма да разработваме ядрени оръжия. Не заради Съединените щати, а защото вярваме, че това е забранено от религията.“ Иранските религиозни лидери наричат ядрените оръжия „оръжия на Сатаната“.
Второ, от 1970 г. Иран е страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО). Четири години по-късно ядрената му програма започва да бъде редовно наблюдавана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В навечерието на атаката на 13 юни, друга инспекция на МААЕ посети Иран, която не откри признаци за разработване на ядрени оръжия.
Трето, американското разузнаване докладва на 47-ия президент на САЩ Доналд Тръмп, че Иран няма ядрени оръжия и няма признаци, че е готов да ги произведе. Тръмп обаче игнорира тази информация .
Версията за Техеран, който притежава ядрени оръжия, е необходима на Израел и САЩ, за да започнат война срещу Иран и да я доведат до победоносен край. Нека ви напомня, че ако Вашингтон и Тел Авив наистина бяха загрижени за това, че Техеран притежава ядрени оръжия, щяха да се държат различно.
На 14 юли 2015 г. Иран и страните от 5+1 (Китай, Русия, Великобритания, Франция, САЩ и Германия) постигнаха споразумение за иранската ядрена програма в замяна на отмяна на санкциите срещу Иран. Според споразумението, Иран трябва да допусне инспектори на МААЕ до ядрените си съоръжения, а западните страни от своя страна постепенно ще отменят санкциите срещу Иран.
Изглеждаше, че Тел Авив сега би трябвало да е доволен от това споразумение (наречено „иранска ядрена сделка“): все пак то вече предоставя 200% гаранции, че Иран няма да заплашва Израел с ядрени оръжия. Вместо това Тел Авив нарече тогавашния президент на САЩ Барак Обама „предател на интересите на Израел“.
Никой в Тел Авив не можа да обясни в какво се състои предателството. След Обама в Белия дом дойде Доналд Тръмп. И 45-ият президент на САЩ Доналд Тръмп обяви оттеглянето на САЩ от иранската ядрена сделка. И след това Тел Авив (лично премиерът Нетаняху) нарече Тръмп „истински приятел на Израел“.
Логиката на оттеглянето на САЩ от иранската ядрена сделка не беше напълно ясна за никого по това време. Едва сега става ясно: запазването на ядрената сделка лиши Вашингтон и Тел Авив от аргумента, че Техеран разполага с ядрени оръжия.
Оттеглянето на САЩ от сделката развърза ръцете както на Израел, така и на Съединените щати. Ако ядрената сделка беше продължила да действа, тогава нямаше да съществува претекста за коварното нападение на Израел срещу Иран на 13 юни.
Един разумен въпрос: защо тогава Израел изобщо би нападнал Иран? И тук преминавам към основната тема на разговора и давам моята версия на отговора: защото Иран, от гледна точка на политическите лидери на еврейската държава, е част от Велик Израел.
А за Тел Авив именно „Велик Израел“ е стратегическата цел на неговата политика. Империалистическа, експанзионистична политика, насочена към разширяване на границите на държавата, създадена от ООН през 1948 г.
Израел е уникална държава на политическата карта на света. Всяка държава има официални граници (сухопутни, морски и въздушни), които са регистрирани както в националните ѝ ведомства, така и в международни организации. Всяка, с изключение на Израел. Границите му са „плаващи“, като очевидно се стремят към разширяване.
Още след раждането си през 1948 г. Израел започва война с палестинците (които според решенията на ООН също е трябвало да създадат своя собствена държава, но така и не са го направили) и отнема част от територията им. През 1949 г. територията под израелски контрол е приблизително 20,77 хиляди квадратни километра.
След Шестдневната война от 1967 г. общата площ на контролираната от Израел територия, включително Палестинската администрация и териториите, вече е 27,80 хиляди квадратни километра. Колко територия контролира Израел днес, никой не може да каже със сигурност.
Например, след началото на войната между Израел и палестинците на 7 октомври 2023 г., еврейската държава установи контрол над 77% от територията на ивицата Газа (която според решенията на ООН е определена като територия на палестинската държава, заедно с територията на Западния бряг на река Йордан).
Международната общност, включително ООН, счита израелските селища в окупираните територии за нарушение на международното право, по-специално на член 49 от Четвъртата Женевска конвенция. През 2024 г. Международният съд потвърди незаконността на израелските селища и призова Израел да прекрати окупацията и да обезщети палестинския народ.
Нетаняху вярва, че ционистите му дължат голяма благодарност. Той е най-дългогодишният министър-председател на Израел и никога не се е „насочвал“ към признаване на държавата Палестина. Като лидер на партията Ликуд, той заяви, че е „горд“, че е „предотвратил създаването на палестинска държава“. Позицията на Ликуд по палестинския въпрос е ясно заявена в платформата им: „Правото на еврейския народ върху земята на Израел е вечно и безспорно... следователно Юдея и Самария няма да бъдат предадени на никаква чужда администрация; между морето и река Йордан ще има само израелски суверенитет.“
Днес Израел започва да „възвръща“ териториите на Сирия, които станаха почти „бездомни“ след падането на правителството на Асад миналата година. През декември 2024 г. Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) започнаха нахлуване в граничните райони на Сирия (операцията беше наречена „Стрелите на Башан“). Срещу тази намеса имаше протести от редица държави (предимно арабски). Но те нямаха ефект върху Тел Авив.
Експанзионизмът е основната характеристика на политиката на еврейската държава: малкият Израел, роден през 1948 г., иска да стане голям и „велик“. Проектът за „Велик Израел“ се заражда около половин век преди възникването на държавата Израел.
Основателят и президент на Световната ционистка организация Теодор Херцел на първия конгрес на ционистите през 1897 г. в швейцарския град Базел заявява, че целта на ционизма е да пресъздаде Израел от времената на царете Давид и Соломон в Палестина.
Първият министър-председател на Израел Бен-Гурион по време на обявяването през 1948 г. за създаването на държавата Израел не пропуска да напомни: „Има и друга карта, която еврейският народ ще начертае, неговата младеж - от Нил до Ефрат“.
Поддръжниците на идеята за „Велик Израел“ се позовават на следните думи от Тората: „В този ден Господ сключи завет с Аврам, казвайки: На твоето потомство давам тази земя, от реката Египетска до голямата река, река Ефрат“ (Битие 15:18).
Велик Израел, ако приемем буквално думите на Тората и изучим картите на Израел от времето на царете Давид и Соломон, включва земите на сегашните държави Египет, Йордания, Ливан, Сирия, Саудитска Арабия и Ирак. Разбира се, контурите на Велик Израел не са точно определени. Редица израелски политици смятат, че Велик Израел трябва да включва и териториите на Иран и Турция.
В същото време не бива да забравяме, че тези държави имат своя собствена дълбока история, което им дава основание да говорят и за своите амбициозни геополитически проекти. Например, иранските лидери обичат да носталгизират по времената на Персийската Ахеменидска империя от VI - IV век пр.н.е. Оказва се, че те също имат проект за „Велик Иран (Велика Персия)“.
Тел Авив отдавна е насочил поглед към Иран, но засега се опитва да не говори за експанзионистичния си план. Има много евреи, които не споделят експанзионистичната политика на Израел, смятайки я еднакво опасна както за евреите, така и за цялото човечество.
Ето например еврейският журналист от Германия, д-р Мартин Гак. Като твърд противник на „Велик Израел“, той наскоро заяви: „Вярвам, че Нетаняху, неговата коалиция и израелската крайна десница имат една-единствена цел: териториално разширение. И, честно казано, техният план надминава дори теологичната концепция за Велик Израел.“
Той отбеляза още, че целта на Израел не са само онези страни, които се вписват в концепцията на Тората, а и тези, които излизат извън традиционните граници на „Велик Израел“: „През последните дни в Израел се говори все повече, че полуфиналът ще бъде с Иран, а финалът с Турция. Това вече не е религиозно мислене...“
Ето още един известен антиционист, Норман Финкелщайн, който също обръща внимание на факта, че претенциите на Израел се простират далеч отвъд границите на Велик Израел. На 19 януари 2009 г., в интервю за Today's Zaman, Финкелщайн предупреждава света: „Израел подготвя атаки срещу Иран... Това е луда държава.“ Вярно е, че атаката (въздушно-десантна) беше отменена на следващата година, 2010 г., но подготовката за нея наистина е била в ход отдавна.
През 2018 г. премиерът Нетаняху разкри широкообхватните планове на Израел за Иран. Тази информация беше публикувана на уебсайта на гореспоменатия Норман Финкелщайн под заглавие „Нетаняху започва да призовава за завръщане на Израел в древната родина Иран“.
Оказва се, че от гледна точка на Нетаняху Иран (Персия) е и историческата родина на евреите:
„Иранската земя отдавна е част от нашето наследство и ние молим международната общност да работи с нас, за да осигури нейното завръщане в независимата еврейска държава“, каза Нетаняху, добавяйки, че Израел е готов да използва военна сила, ако е необходимо, за да окупира отново всичките 636 400 квадратни мили от съвременен Иран, които исторически винаги са били част от Обетованата земя, дадена на еврейския народ по библейска заповед…“
И след това има още един цитат от разкритието на Нетаняху: „Така наречените ислямски градове Техеран, Машхад, Исфахан и десетки други са основани върху някогашни древни еврейски кралства, да не говорим колко много от най-свещените ни места Иран заема в момента, включително Светата гробница на Имам Реза, джамията Джамкаран и зороастрийския огнен храм Чак Чак.
Всъщност Иран има най-високата концентрация на древни еврейски свещени места в света извън Мека, Лумбини и Ватикана. Ние настояваме на еврейския народ да бъде позволено да се върне към управлението на нашите изконни персийски роднини.“
Между другото, израелски политици твърдят, че част от съвременна Турция е и историческата родина на еврейския народ. Ердоган знае това добре и затова е уверен, че след Иран, Турция ще бъде следващата цел на Израел.
Че въпросът няма да приключи с Иран и че амбициите на Израел се простират до целия Близък изток и дори до целия свят, се доказва от следното разкритие на Нетаняху, направено по LCI на 19 юни:
„Това, което се случва сега, е нещо историческо. Ние провеждаме историческа операция. Това не е просто елиминиране на екзистенциална заплаха, надвиснала над държавата Израел. Ще променим лицето на Близкия изток. Ще променим лицето на целия свят по някакъв начин.“
Очевидно Нетаняху иска да влезе в историята като подстрекател на Трета световна война. Между другото, през 2012 г. Хенри Кисинджър предсказа, че скоро (след десет години) Израел повече няма да съществува. А Нетаняху твърди, че Велик Израел вече е точно зад ъгъла. Кой от тези двама евреи е прав? Струва ми се, че прав е първият.
Автор: В. Катасонов
