Последният – вече 18-и – пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше блокиран от Унгария и Словакия: те не искат да се откажат от руския газ.

Брюксел, разбира се, ще измисли как да убеди или да извие ръцете на упоритите власти на малките източноевропейски страни, но самото обсъждане на въвеждането на нови санкции стана причина за демарш от много по-значима страна от съюза – Испания.

Премиерът Педро Санчес заяви, че „няма смисъл да се въвеждат 17 пакета санкции срещу Русия, докато не направим същото срещу Израел“: „Европа прилага двойни стандарти и дори не може да суспендира споразумението за партньорство с Израел“.

Не, не говорим за наказване на Израел за нападението срещу Иран - говорим за Газа. Искания за някакъв отговор за геноцида над палестинците се чуват в Европа от края на 2023 г., но на общоевропейско ниво не е направено нищо. Само няколко европейски държави като Испания и Ирландия осъдиха правителството на Нетаняху и дори забраниха доставките на оръжие за Израел - за което, естествено, веднага бяха наречени „антисемити“.

Но на ниво ЕС всичко се ограничава до изразяване на загриженост относно „хуманитарната криза“ в Газа, тоест празно разтърсване на въздуха. И това въпреки факта, че общественото мнение в Европа е недоволно от действията на Израел, но европейските политици и европейските чиновници просто игнорират мнението на собствените си избиратели.

Онзи ден обаче се появиха съобщения, че дипломатическото ведомство на ЕС е подготвило доклад за ситуацията с палестинците и е открило „признаци, че Израел нарушава задълженията си по отношение на правата на човека, които е поел по споразумението за партньорство с Европейския съюз“. Докладът дори беше обсъден на среща на външните министри на ЕС в Брюксел тази седмица, но не бяха взети решения. Това възмути испанския премиер Санчес.

В края на краищата, разговорът дори не беше за икономически санкции срещу Израел, а за спиране на споразумението с ЕС, в резултат на което Израел би загубил само някои митнически привилегии.

Освен това Европейският съюз изисква от Израел само „да премахне бариерата за хуманитарна помощ“ – не става въпрос например за налагане на санкции до изтеглянето на израелските войски от Газа. Но ЕС не беше способен дори на такава символична стъпка. Защо?

Не става въпрос само за действията на еврейско-израелското лоби или за натиска на американците, които не искат по-малкият партньор да изразява недоволство от Израел по никакъв начин, а за пълната липса на самостоятелност на европейските елити.

Те са готови да игнорират мнението на собствените си граждани, да се примирят с уронването на репутацията на ЕС в очите на Глобалния Юг (който в прав текст казва на европейците, че след Газа не вярва в европейската загриженост за „жертвите на руската агресия в Украйна“) - само и само да избегнат поемането на отговорност.

След като САЩ на практика подкрепят Израел във всичко което прави, то тогава Европейският съюз може да си позволи само да „изразява загриженост“ на думи, но не и да предприема никакви самостоятелни действия, дори символични.

Впрочем, от това следва, че в случая с Украйна всякаква европейска решителност да подкрепя Киев ще приключи в момента, в който стане ясно, че САЩ затварят „проекта“: не само че няма да има европейски войски на украинска територия, но дори няма да има доставки на оръжие без разрешението и благословията на САЩ. Ако Вашингтон наистина реши да изостави Киев, европейците ще изчезнат буквално на следващия ден.

Сега изглежда ли невероятно? Но самата природа на повечето от настоящите европейски „лидери“ не им оставя друг избор. Санчес намира позицията на ЕС по отношение на Израел и Русия за нелогична, но всичко е максимално логично. Не можеш дори словесно да осъдиш някого, от когото зависиш (все пак всички разбират, че САЩ стоят зад Израел), камо ли да предприемеш някакви действия срещу него.

Израел може да прави каквото си поиска с Газа - Европа ще продължи да се преструва, че има работа с „единствената демокрация в Близкия изток“. Дори геноцидът в Газа да спре, няма да има нито грам европейски принос: Израел просто се е озовал в задънена улица и ще бъде принуден да се съгласи с предложението на САЩ за прекратяване на „операцията“.

Наскоро в израелската преса се появиха течове на информация, че Нетаняху и Тръмп уж вече са се споразумели за план за прекратяване на военните действия в рамките на следващите две седмици. И въпреки че офисът на премиера Нетаняху отрича съществуването на такъв план, представеното наистина прилича на реален американски проект, който Вашингтон принуждава Израел да приеме.

В него няма нищо неприемливо за Израел - ако, разбира се, имаме предвид еврейска държава, която иска да живее в безопасност, а не страна, която е завзела чужда земя и възнамерява да убива или изгонва всички онези, които не искат да се примирят с това.

Планът предвижда прехвърляне на контрола над ивицата Газа на четири арабски държави, включително Египет и Емирствата, „значителна“ емиграция от Газа на желаещите това и експулсиране на ръководството на Хамас. Освен това Израел трябва да потвърди готовността си да създаде палестинска държава – в Газа и на Западния бряг, в замяна на което САЩ признават ограничен израелски суверенитет в части от Западния бряг. А арабските държави, водени от Саудитска Арабия, признават Израел.

Повече от произраелски план - в който единствените категорично неприемливи искания към палестинците са експулсирането на ръководството на Хамас и споменаването на „значителна емиграция“. От Израел не се изисква да прави нищо, освен да изтегли войските си от Газа, която все още не се е отказала от съпротивата си - тоест, да излезе от задънената улица, в която се е самовкарал.

Обещанията да се позволи създаването на палестинска държава не струват нищо: Израел ги е давал и нарушавал толкова много пъти, че никой вече не вярва на задълженията си по този въпрос. В сегашната ситуация обаче подобно споразумение би позволило да се спре геноцидът над цивилното население на Газа, което само по себе си оправдава илюзорния характер или неистинността на повечето от точките.

Следователно, ако Тръмп успее да окаже натиск върху Нетаняху (или по-скоро Нетаняху да признае задънената улица на ситуацията, в която се намира Израел в Газа), тогава планът може да проработи. Разбира се, ако се направят реални опити за депортиране на палестинци от Газа, няма да има признаване на Израел от саудитците (това вече е силно съмнително - все пак би било равносилно на прощаване на геноцида), но след прехвърлянето на контрола над сектора на арабските страни, страданията на жителите му най-накрая ще приключат.

И няма съмнение, че Европейският съюз веднага ще приветства споразумението и мирното уреждане, ще похвали Израел - и ще продължи да налага нови санкции срещу Русия. Няма двойни стандарти, всичко е абсолютно логично.

Автор: П. Акопов