По време на референдума през 2016 г. 48% от британците бяха против излизането от ЕС, а 52% избраха независимостта. Сега 66% от гражданите са за по-тесни отношения с Европа и само 14% са против това. За такава промяна в нагласите има сериозни основания.

Почти в полунощ на 31 януари 2020 г. по цяла Великобритания удариха камбаните: с прякото предаване на звъна на лондонския Биг Бен страната отбеляза нов етап в своята история – излизането от ЕС, т.е. Брекзит. Тълпи от хора изпълниха пабовете в градовете и селата: облечени в костюми със символика на страната, британците пееха и развяваха знамена. Не всички обаче празнуваха, напомня New Voice.
Референдумът за излизане от Европейския съюз се състоя още през юни 2016 г., и тогава разликата между поддръжниците и противниците беше незначителна: 51,9% от британците се изказаха за излизане от ЕС, 48,1% – против. Общата избирателна активност беше 72,2%.
Така страната се раздели на две части и започна процес на „развод“ с Европа, който продължи пет години. Едва през януари 2020 г. страната напусна напълно ЕС – прекъсна политическите и икономическите връзки, които поддържаше в продължение на 47 години.
Обаче напускането на Европа не донесе радост на британците: според проучване на YouGov, британска международна интернет компания за пазарни проучвания и анализи на данни, днес вече 66% от гражданите искат по-тесни отношения с ЕС и само 14% са против това.
При това БВП на глава от населението през годините без Европа, макар и първоначално да спадна, сега е дори малко по-висок, отколкото в годината на референдума: той беше 51,4 хил. долара през 2017 г. и нарасна до 52,4 хил. долара през 2024 г. А след скока през 2022 и 2023 г. инфлацията сега е на същото ниво като през 2017 г. – 2,5%. Въпреки това други икономически показатели будят тревога сред специалистите: търговският баланс в страната е спаднал с почти 30%, а държавният дълг е нараснал – от 73,7% през 2017–2018 г. до 91,8% през 2024–2025 г.
На фона на тези фактори, рисковете за сигурността, свързани с агресивната позиция на Русия, както и поради непредсказуемата политика на САЩ при президента Доналд Тръмп, Лондон отново започна сближаване с Брюксел.
„Отваряме нова глава в нашите уникални отношения“, заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, след първата среща на върха между Великобритания и ЕС, която се състоя през май в Лондон. – Това е история на исторически и естествени партньори, които стоят рамо до рамо на световната сцена, изправени пред повечето от същите предизвикателства и с едни и същи цели“.

Така страните започнаха презареждане на отбранителните и търговските си връзки и дори подписаха първото сериозно споразумение – безпрецедентна стъпка след Брекзит.
В същото време експертите смятат, че не е изключено на този етап отношенията между Великобритания и ЕС да замръзнат за известно време и да няма бързи по-нататъшни стъпки към сближаване.
„Отмяна на Брекзит в близко бъдеще със сигурност няма да видим“, убеден е Брукс Нюмарк, бивш член на британския парламент от Консервативната партия.

Икономически ефект

30-годишният англичанин Джошуа Уилкинсън, който служи в британската армия, навремето е подкрепил Брекзит, но сега нарича това решение прибързано: той не е видял големи предимства от излизането от ЕС. Според Уилкинсън причините, поради които гражданите са гласували за излизане от обединението, все още са актуални.
„Запазването на суверенитета ни беше, може би, основното решение за обикновения гражданин, и това е напълно справедливо желание“, размишлява военният. „Не искахме в страната ни да ни налагат европейски закони. Имиграцията също беше решаващ фактор за мнозина, тъй като искахме да контролираме собствените си граници. Великобритания все още има много сериозни проблеми с имиграцията, но ако все още бяхме в ЕС, кой знае, може би щеше да е още по-лошо“.
Въпреки относително стабилното състояние на икономиката и дори значителния ръст на БВП, повечето британци са недоволни от резултатите от Брекзит. Според проучване на YouGov, преобладаващото мнозинство от гражданите смятат, че Брекзит е оказал негативно влияние върху цената на живота (67%) и като цяло върху състоянието на икономиката (65%). За положително влияние говорят съответно 5% и 10%.
Според информация на Офиса за бюджетна отговорност, независим анализатор на Министерството на финансите на Великобритания, се очаква, че в дългосрочен план, ако страната остане извън ЕС, тя ще претърпи спад в търговията с още 15% и намаление на националния доход с 4%.
Стив Портър, собственик на кръчма в графство Камбрия, признава, че през последните няколко години бизнесът става все по-малко печеливш за него, тъй като продуктите и напитките значително са поскъпнали. Той обаче не го свързва с Брекзит, защото според Портър има много причини за това.
„Лично аз не гласувах нито за, нито против“, спомня си собственикът на кръчмата за референдума. „Смятах, че никоя от страните не може да ни даде нещо по-добро от това, което вече имахме. Но сега смятам, че трябва да останем извън ЕС. Като демократична страна, трябва да се придържаме към взетото решение, защото такава беше волята на мнозинството.“
Дейвид Финемор, професор по европейска политика в Кралския университет в Белфаст, има друго мнение за Брекзит: разкъсването на връзките не се получи така, както обещаваха неговите инициатори, и не така, както се надяваха неговите поддръжници.
„Малко хора ще твърдят, че излизането от ЕС е донесло някакви осезаеми ползи, а мнозинството вероятно ще твърди, че това е бил провал“, смята Финемор. „Затова подкрепата за връщане в ЕС нарасна.“

Падането на илюзиите

Привържениците на Брекзит промотираха визията си за страната си извън ЕС като нещо като Сингапур на Темза – тоест страна с ниски данъци, лека регулация и свободна търговия. Те също така се надяваха на засилване на ролята на държавата в икономиката и намаляване на мигрантския поток. Но това така и не се случи. Въпреки че Великобритания получи възможност да сключва свои собствени търговски споразумения, тяхното влияние върху икономиката, според официални оценки на правителството, е незначително в сравнение с негативното влияние на Брекзит върху търговията между Великобритания и ЕС.
Въпреки това, катастрофата, която предсказваха противниците на развода, също не се случи. Според изчисленията на Дейвид Патън, професор по икономика в бизнес училището на Университета в Нотингам, без ЕС икономическият растеж на Великобритания беше малко по-бавен, отколкото през този период в еврозоната, но значително по-бърз, отколкото в някои страни-членки на европейската общност, например в Германия.
„По същия начин, ако погледнем търговията: износът на стоки в ЕС е спаднал с 18% от 2019 г. Това е значителен показател, но той е спаднал с 14% и в страните, които не са членки на ЕС“, обяснява Патън.
Като цяло той счита, че раздялата на страната му с Европа е имала както икономически ползи, така и загуби. Но и едните, и другите ефекти са доста малки.
Една от основните причини за подкрепата на Брекзит беше идеята за възстановяване на пълния суверенитет на Великобритания. Част от населението, подтиквана от политиците, смяташе, че членството в ЕС ограничава независимостта на страната, тъй като много закони и решения се приемат на ниво ЕС без пряко влияние на британския парламент.
„Голяма мотивация за повечето избиратели, гласували за излизане, беше връщането на процеса на вземане на решения към избраните представители на Великобритания в условията на недемократичен ЕС (в дебатите по референдума това беше формулирано като „връщане на контрола“), – обяснява Патон. – По този начин Великобритания получи значителни предимства, тъй като в крайна сметка сега страната решава кои закони на ЕС искаме да запазим и кои искаме да променим“.
Британците също така се стремяха да контролират собствените си граници. В рамките на Европейския съюз действа принципът на свободно движение, който позволяваше на гражданите от други страни – членки на ЕС, да живеят и работят свободно във Великобритания. Според противниците на обединението с Европа, това създаваше допълнителен натиск върху сферата на социалните услуги, заетостта и културната идентичност.
Кампанията за Брекзит активно използваше този въпрос, твърдейки, че излизането от ЕС ще позволи да се контролира имиграцията. По ирония на съдбата, в крайна сметка страната получи рекорден скок на чистата миграция, като разликата се състоеше в това, че по-голямата част от пристигащите вече не бяха от Европа, а от Южна Азия и Африка, отбелязват специалистите.

Жажда за суверенитет

Резултатът от първата среща на върха между Великобритания и ЕС беше споразумение, което премиерът Киър Стармър нарече правилна стъпка. „Това споразумение е печелившо, то е изгодно и за двете страни“, уверява той.
Същото мнение споделят и част от експертите, които виждат в споразумението потенциални дългосрочни икономически ползи.
По-специално, то отменя проверките при търговски операции на значително количество хранителни продукти, което трябва да понижи цените им и да добави 9 милиарда паунда към британската икономика. В перспектива се предвиждат и споразумения за данъци върху въглеродните емисии, намаляване на бюрокрацията и по-нататъшно отваряне на достъпа до пазара на ЕС.
Въпреки това, както отбелязват анкетираните от NV експерти, британското правителство все пак се наложи да направи компромис. Лондон се съгласи да разреши на европейските риболовни флоти достъп до британски води за допълнителни 12 години. Смята се, че именно този сектор е спечелил от Брекзит, и сега това решение сериозно го подкопава, опасяват се икономистите.
„Уловът на риба от британски риболовни кораби през 2023 г. е 719 хил. т, което е с 16% повече от 2019 г.“, цитира цифрите професор Патон.
Най-много критики за новото споразумение отнесе премиерът Стармър. Ричард Тайс, член на парламента от антиимиграционната партия „Реформи за Великобритания“, реагира на събитията с емоционален пост в социалните мрежи с една дума: „Предателство“. А лидерката на Консервативната партия Ками Баденох заяви, че е „шокирана“ от факта, че премиерът е подписал такова споразумение.
„Съдейки по действията на новото правителство, ние частично се връщаме назад“, недоволен е собственикът на паба Портър. „Не съм съгласен с това решение.“
Експерти казват също, че новото споразумение с ЕС предполага още по-големи отстъпки от страна на Лондон. „Дяволът в търговската сделка, разбира се, винаги се крие в детайлите“, смята Пол Дейлс, главен икономист на европейската консултантска компания Capital Economics. Освен разрешение за достъп до британски води за риболов, Великобритания също се съгласи да плати неопределен „съответен финансов принос“, за да се присъедини към юрисдикцията на Европейския съд, отбелязва той.
Въпреки това, професор Финемор смята, че тази стъпка е не само правилна, но и необходима, тъй като политиката на Тръмп днес добавя несигурност в сферата на икономиката и международното право, което създава не малко предизвикателства за британското правителство.
Годините на Брекзит намалиха влиянието на Великобритания на международната сцена. Връщането започна след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, когато Лондон стана един от главните съюзници на Киев и негов голям донор в областта на военната помощ. А след като Тръмп стана президент на САЩ, настоящият министър-председател Стармър играе ключова роля както в отношенията между Европа и САЩ, така и между САЩ и Украйна.
От своя страна, оттеглянето на Америка от ролята на гарант за сигурността на Европа подтикна Великобритания и ЕС към сближаване именно в областта на отбраната. Сключеното споразумение стана първата стъпка към участието на Великобритания в европейската програма за инвестиции в отбраната.
„Наричаме я SAFE. Това са кредити в размер на 150 млрд евро за покупки, а това партньорство в областта на сигурността и отбраната отваря врати за съвместни покупки“, казва Урсула фон дер Лайен. „Това ще отвори възможности за по-силна, по-координирана подкрепа и за Украйна. Това е важно както за съвместни закупувания на военна техника, която след това се предава на Украйна, така и за преки инвестиции в украинската отбранителна промишленост“.
Според анализатори, по-нататъшните дискусии ще се съсредоточат върху нивото на вноските на Великобритания в бюджета на SAFE. Освен това Великобритания ще трябва да съобщи дали иска да допусне до участие в програмата големи компании или по-малки доставчици. Все пак ще се прилага 35-процентен лимит за компоненти, произведени извън ЕС.
Военният Уилкинсън също е убеден, че при настоящата политическа ситуация в Европа сближаването с нея е правилно.
„Сега европейските страни трябва да се обединяват повече, а не да се грижат само за себе си, – смята той. – Според мен, сега трябва да действаме така, сякаш не можем да разчитаме на помощта на Съединените щати, ако някога се сблъскаме с агресия от изток. И единственият начин, по който можем да успеем да се защитим от потенциална източна агресия, е да се обединим“.