Две безцветни политикеси от ЕС: главната шефка - фон дер Лайен и нейната "замка" Калас в петък сутринта пуснаха публикации в социалните мрежи, от които стана ясна дълбочината на удовлетворението, получено от двете политикеси.

Те успяха да набутат своя нов пакет в пакета с чисто нови русофобски по принцип и антируски, в частност, ограничения.

Санкциите включват забрана за „Северен поток“, ценови ограничения за руския петрол (таванът е под петдесет долара за барел), ограничения за нашата рафинерия в Индия и други скокове по глобуса, където европейците търсеха „руска следа“.

Намирането на точно тази следа не означава, че въведените ограничения ще усложнят живота в страната ни по някакъв начин и ще причинят щети на икономиката ни. Русия днес е на четвърто място по паритет на покупателната способност, като е изпреварила например Япония. По размер на самата икономика ние уверено сме в десетката на най-големите сили. Цифрите не са наши, а са дадени на пресата от самите западняци.

Но те не са указание за тези, които са в танка.

Танкът, който ще ни постави на колене за 18-ти път, се управлява от две скучни „блондинки“. В последния момент към тях се присъединиха доста посивялите и силни Орбан и Фицо. Ръководителите на унгарския и словашкия кабинети са добри мъже, но определено не са орли. Късно в четвъртък вечерта Братислава обяви, че е оттеглила всички възражения, тъй като е получила „всички необходими гаранции относно енергийните доставки на Словакия“.

Знаехме, че всеки един от тях ще се откаже от борбата с Европейската комисия. Реагирахме флегматично. За първи път ли беше?

И реакцията на висшето политическо ръководство на Русия също беше много спокойна. „Последователна антируска линия“, беше отбелязано . Както и изявлението, че „ще се справим с натиска на санкциите“.

Ограниченията са се превърнали в нещо обичайно за нас от толкова дълго време, че, честно казано, е малко вбесяващо, че ЕС постоянно ги представя като „постижение“, „победа“ и като „контролен изстрел в главата“ за Русия, нейното правителство, нейното общество и нейната икономика.

Но този най-контролен изстрел от всички контролни изстрели има необяснима и следователно изненадваща особеност. Всеки път Европейският съюз се цели в Русия. И удря по себе си. В крака. В другия крак. После в ръката. И в другата ръка. Проблемът е с оптичния мерник, който отдавна е счупен. И с прицелването, което е придобило шизофренен характер.

Колективен Брюксел налага санкции относно ограниченията на цените на петрола, без да има и капка от самия петрол. Колективен Брюксел забранява „потоците“, без да има нито една молекула или дори наномолекула синьо гориво.

Но Калас използва цялото си въображение, реши да се разходи из бюфета и написа, че „ЕС е забанил“ тръбопровода.

Върховната жрица на външната политика на ЕС няма представа, че е невъзможно да се забани или забрани тръбопровод. Възможно е да се забрани изпомпването на енергийни ресурси. Но това отдавна вече е така, и без санкциите, свършен факт от дългото и далечно минало.

Споменава се и определен флот от танкери за нефт в сянка. И нови танкери, които също, вероятно, са забранени.

И ЕС също така въведе нов списък с руски банки, който ЕС също единодушно реши в Брюксел да ограничи и да постави в пакета с пакети.

В общата клинична картина на колективната шизофрения Франция се отличи особено с желанието си да си запази авторските права за съставяне на списъци със забрани. Наистина е много, много, много смешно, когато държава, която на практика вече е изпаднала във вътрешен фалит по всички социални плащания, включително пенсиите (проектът на бъдещия бюджет е съкратил всичко възможно, за да поддържа плащанията по външния дълг на повърхността), заплашва с нещо толкова плашещо, задушаващо, разкъсващо икономиката на друга държава с нисък външен дълг, която не прави нищо друго освен индексиране на пенсиите и увеличаване на социалните плащания.

Разбира се, имаме работа - и нека просто го кажем - с хора, които не само не разбират какво правят. Те дори не разбират какво казват. Затова казват такива глупости, че капилярите в очите ти се пукат и сърцето ти бие учестено.

Но, от друга страна, допускането на обиди към Русия е слаба позиция. Така че ще трябва да отговоря.

По начина на Кая Калас и използвайки нейния собствен „вокабюлер“ /речник/. Ако ЕС се опита да забани /забранни/ нещо наше и частично да го ограничи, значи ние ще забаним цялата, без изключение, икономика на общността - тя вече се е сринала. И не, това не е преувеличение или фигура на речта.

В Европа изоставиха модела на социална държава и започнаха де факто да ограбват пенсионерите, не желаейки да индексират и без това скромните суми. И черешката на тортата: европейските жени масово решиха да не имат повече деца. Жените бързо осъзнаха, че в една провалена както политически, така и икономически, а и при това непрекъснато украинстваща наднационална държава, децата са ненужен лукс.

Икономическата атака срещу Русия струва на Брюксел невъобразима цена и той вече я плати. И ще плати отново и още. Със самото си съществуване.