Не, Израел не извършва геноцид в Газа

Не, Израел не извършва геноцид в Газа
  • Written by:  classa***
  • Date:  
    25.07.2025
  • Share:

Може да звучи сурово, но има явен дисонанс в обвинението, че Израел извършва геноцид в Газа. А именно: ако намеренията и действията на израелското правителство са наистина геноцидни – ако то е толкова злонамерено, че е решено да унищожи жителите на Газа – защо не действа по-методично и много по-смъртоносно?

 

 

Защо не, да речем, стотици хиляди смъртни случаи, за разлика от близо 60 000, които управляваното от Хамас Министерство на здравеопазването на Газа, което не прави разлика между смъртни случаи на бойци и цивилни, е посочило досега за близо две години война?

Не става дума за това, че Израел няма капацитет да нанесе много по-големи разрушения от тези, които е нанесъл досега. Той е водещата военна сила в своя регион, по-силна сега, след като унищожи Хизбула и усмири Иран. Тя можеше да бомбардира без предварително предупреждение, вместо рутинно да предупреждава жителите на Газа да се евакуират от районите, които възнамеряваше да удари. Можеше да бомбардира, без да излага на риск собствените си войници, стотици от които загинаха в бойни действия.

Присъствието на заложници в Газа не възпира Израел да нанесе по-силен удар. Твърди се, че израелското разузнаване има доста добра представа къде се намират тези заложници, което е една от причините, с трагични изключения, сравнително малко от тях да са загинали от израелски огън. И знае, че колкото и брутално да е било пленяването на заложниците, Хамас има интерес да ги държи живи.

Не става дума и за това, че Израел не разполага с дипломатическо покритие. Президентът Тръмп открито предвижда да изиска от всички жители на Газа да напуснат територията, като многократно е предупреждавал, че „целият ад“ ще избухне в Газа, ако Хамас не върне заложниците. Що се отнася до заплахата от икономически бойкот, фондовата борса в Тел Авив е най-добре представящият се основен борсов индекс в света от 7 октомври 2023 г. насам. При цялото ми уважение към риска от ирландски бойкот, Израел не е държава, изправена пред фундаментална икономическа заплаха. Ако не друго, то бойкотиращите са тези, които ще пострадат.

 

Израел навлезе на 3 км в Ивицата Газа, Иран предупреди за пресечени  "червени линии" - Investor.bg

 

Накратко, първият въпрос, на който антиизраелският хор за геноцид трябва да отговори, е: Защо броят на загиналите не е по-голям?

Отговорът, разбира се, е, че Израел очевидно не извършва геноцид – юридически специфичен и морално натоварен термин, който се определя от Конвенцията на ООН за геноцида като „намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група като такава“.

Обърнете внимание на думите „намерение“ и „като такова“. Геноцид не означава просто „твърде много цивилни жертви“ – сърцераздирателен факт за почти всяка война, включително тази в Газа. Геноцидът означава стремеж към изтребване на определена категория хора само поради факта, че те принадлежат към тази категория: нацистите и техните партньори убиват евреи по време на Холокоста, защото са евреи, или хуту избиват тутси по време на геноцида в Руанда, защото са тутси. Когато „Хамас“ нахлу на 7 октомври, умишлено избивайки семейства в домовете им и младежи на музикален фестивал, те също убиваха израелци „като такива“.

Напротив, фактът, че над един милион германски цивилни граждани са загинали през Втората световна война – хиляди от тях при ужасяващи бомбардировки на градове като Хамбург и Дрезден – ги прави жертви на война, но не и на геноцид. Целта на Съюзниците е била да победят нацистите за това, че са въвлекли Германия във войната, а не да унищожат германците просто за това, че са германци.

В отговор заклетите критици на Израел отбелязват мащаба на разрушенията в Газа. Те също така посочват няколко изказвания на няколко израелски политици, които дехуманизират жителите на Газа и обещават брутално отмъщение. Но яростните коментари след зверствата на Хамас от 7 октомври едва ли са равносилни на конференцията във Ванзее и не ми е известно да има доказателства за израелски план за умишлено насочване и убиване на цивилни граждани от Газа.

Що се отнася до разрушенията в Газа, те наистина са огромни. Трябва да се зададат важни въпроси относно тактиката, която Израел използва, най-вече по отношение на хаотичната система за разпределение на храна, която се опитва да създаде като начин да лиши Хамас от контрол върху доставките на храна. Едва ли някоя армия в историята е воювала, без поне някои от нейните войници да са извършили военни престъпления. Това включва Израел в тази война – и Америка в почти всички наши войни, включително Втората световна война, когато някои от най-великото ни поколение бомбардираха училища по погрешка или хладнокръвно убиваха военнопленници.

Но обърканите хуманитарни схеми или щастливите войници, които натискат спусъка, или ударите, които попадат в грешната цел, или политиците, достигащи до отмъстителни възгласи, не се доближават до геноцид. Те са война в обичайните ѝ трагични измерения.

Това, което е необичайно за Газа, е циничният и престъпен начин, по който Хамас е избрала да води войната. В Украйна, когато Русия атакува с ракети, безпилотни самолети или артилерия, цивилното население се скрива под земята, докато украинските военни остават да се бият над земята. В Газа е обратното: Хамас се крие, храни и съхранява в огромната си мрежа от тунели, вместо да ги отвори за цивилни граждани за защита.

Тези тактики, които сами по себе си са военни престъпления, затрудняват постигането на военните цели на Израел: връщането на заложниците и елиминирането на Хамас като военна и политическа сила, така че Израел никога повече да не бъде заплашван с нов 7 октомври. Тези две цели бяха и продължават да бъдат напълно оправдани – и щяха да сложат край на убийствата в Газа, ако Хамас просто предаде заложниците и се предаде. Това са искания, които почти никога не се чуват от предполагаемо безпристрастните обвинители на Израел.

Струва си също така да се запитаме как биха действали Съединените щати при подобни обстоятелства. Както се оказва, ние знаем. През 2016 г. и 2017 г., по времето на Барак Обама и Тръмп, Съединените щати помогнаха на иракското правителство да си върне град Мосул, който беше превзет от „Ислямска държава“ три години по-рано и превърнат в подземна минирана крепост. И тук описван начинът, по който беше водена войната за ликвидиране на ИДИЛ.

С напредването на иракските сили американските въздушни удари понякога изравняват със земята цели квартали – включително този в Мосул Джидиде този месец, при който според жителите са загинали до 200 цивилни. В същото време бойците на „Ислямска държава“ са използвали маси цивилни като жив щит и са водили безразборен снайперистки и минометен огън.

Тази борба, водена в продължение на девет месеца, имаше широка двупартийна и международна подкрепа. Според някои оценки в нея са загинали до 11 000 цивилни. Не си спомням да е имало протести в студентските градчета.

Някои читатели може да кажат, че дори войната в Газа да не е геноцид, тя е продължила твърде дълго и трябва да бъде прекратена. Това е справедлива гледна точка, която се споделя от мнозинството израелци. Тогава защо спорът за думата „геноцид“ е от значение? По две причини.

Първо, макар че някои експерти и учени може искрено да вярват в обвинението в геноцид, то се използва и от антиционисти и антисемити, за да приравнят съвременен Израел с нацистка Германия. Ефектът е предизвикване на нова вълна от омраза към евреите, разпалване на враждебност не само към израелското правителство, но и към всеки евреин, който подкрепя Израел, като поддръжник на геноцида. Това е тактика, която ненавистниците на Израел следват от години с раздути или фалшиви обвинения за израелски масови убийства или военни престъпления, които при внимателна проверка не се оказват такива. Обвинението в геноцид е още от същото, но с по-смъртоносни последици.

Второ, ако искаме геноцидът – дума, която е измислена едва през 1940-те години – да запази статута си на уникално ужасяващо престъпление, тогава терминът не може да се прилага безразборно към всяка военна ситуация, която не ни харесва. Войните са достатъчно ужасни. Но злоупотребата с термина „геноцид“ рискува в крайна сметка да ни заслепи за истинските войни, когато те се развият.

Войната в Газа трябва да бъде прекратена по начин, който гарантира, че тя никога няма да се повтори. Наричането ѝ геноцид не допринася за постигането на тази цел, освен че размива значението на една дума, която не можем да си позволим да омаловажим.

 

 

Станете почитател на Класа