Санкциите могат да причинят също толкова смъртни случаи, колкото и въоръжените конфликти, като едностранните мерки са свързани с повече от половин милион смъртни случая годишно. Това показва проучване, цитирано от Bloomberg.
Едностранните и икономически санкции, наложени от САЩ и Европейския съюз, водят до значително увеличение на смъртността, което непропорционално вреди на деца под петгодишна възраст, установи проучване, публикувано в списанието Lancet Global Health. Санкциите могат да спънат общественото здравеопазване и да попречат на хуманитарните организации да работят ефективно, което натежава върху броя на смъртните случаи.
Изследователите са установили, че едностранните санкции причиняват повече от 560 хил. смъртни случая всяка година в световен мащаб – което е близо до диапазон за годишните смъртни случаи от въоръжени конфликти, който изследователите са изчислили, използвайки налична литература и собствени изчисления.
„Удроу Уилсън наричаше санкциите „нещо по-страшно от войната“. Нашите доказателства сочат, че е бил прав“, пишат авторите Франсиско Родригес, Силвио Рендон и Марк Вайсброт. „Трудно е да се сетим за други политически интервенции с такива неблагоприятни последици за човешкия живот, които продължават да се използват повсеместно“, допълват те.
Изследователите, чиято работа е финансирана от Центъра за икономически и политически изследвания, са анализирали смъртността по възрастови групи в епизоди с наложени санкции за 152 държави между 1971 г. и 2021 г.
Те са използвали четири уникални иконометрични инструмента, за да изолират причинно-следствената връзка между категориите санкции и по-високите нива на смъртност. Констатациите им са последователни и при четирите метода: международните, икономическите и едностранните санкции са свързани с по-висок брой смъртни случаи. Санкциите на ООН обаче не са, поне не до статистически значимо ниво.
Терминът „международни санкции“ в изследването се отнася до всички санкции, докато „икономическите санкции“ са търговски и финансови възпиращи мерки, а „едностранните санкции“ се налагат или от САЩ, или от ЕС.
Авторите посочват, че санкциите на ООН потенциално имат по-малко въздействие, като се има предвид, че са формулирани като усилия за минимизиране на въздействието върху цивилното население, докато санкциите на САЩ често целят промяна на режима или промени в политическото поведение, което влошава условията на живот в целевите страни.
Някои режими биха обвинили санкциите за всички проблеми на страната си, коментира пред Bloomberg Джеръми Панер, адвокат по санкции в Hughes Hubbard. „Лесно е да обвиним САЩ или Брюксел“, допълва той.
Панер, който преди това е бил водещ следовател по санкции в Службата за контрол на чуждестранните активи към министерството на финансите на САЩ, е скептичен към заключението на проучването, подчертавайки, че службата работи, за да гарантира, че хуманитарните групи могат да работят ефективно в санкционираните страни.
„Целта на санкциите е да се утвърди външната политика и американските ценности, включително хуманитарната работа“, посочва той.
Родригес, водещият автор на проучването и експерт по санкциите и кризата във Венецуела, обаче отбелязва, че дори ако хуманитарната помощ бъде разрешена в санкционираните страни, има огромни пречки за нейното предоставяне. Банките и организациите с нестопанска цел често избягват взаимодействие със санкционираната държава, независимо от изключенията за помощ.
„Да кажеш „Ще блокирам износа ви на петрол, но ще ви позволя да продължите да внасяте хуманитарни стоки“ е почти все едно да кажеш на някой, който току-що е загубил работата си: „Не се притеснявайте, все още можете да отидете в магазина и да си купите каквото искате“, казва Родригес в интервю.
В продължение на десетилетия академиците обсъждат как санкциите влияят на смъртността, но се затрудняват да докажат подобна връзка. Джой Гордън, която развива дейност във връзка със санкциите в университета „Лойола“ в Чикаго, заяви, че проучването на Lancet предлага „убедителен аргумент, подкрепен от строга методология, че санкциите влияят пряко на смъртността“ в различните възрастови групи.
Изследователите призоваха политиците да проявяват сдържаност по отношение на санкциите, особено като се има предвид увеличеното им използване. Около 25% от страните са били санкционирани от САЩ, ЕС или ООН между 2010 г. и 2022 г. - в сравнение с 8% от държавите през 60-те години на миналия век, според проучването, което цитира данни от Международната база данни за санкции.