„Летящи трактори” – така на жаргон наричат в Русия двумоторните витлови самолети Ан-24. Въпреки че са спрени от производство 1979 г., в Русия още са в експлоатация 79 от тях, според справка в уебпортала RussianPlanes.
Катастрофата с пътническия самолет Ан-24 в Далечния изток на Русия, при която загинаха общо 48 пътници и екипаж, насочи вниманието към продължаващото използване на стари самолети от съветската епоха.
Разбилият се самолет е бил произведен през 1976 г. Той се е опитвал да кацне за втори път, след като не е успял да се приземи при първия си заход, съобщава Далекоизточната транспортна прокуратура.
Прякорът „летящи трактори” се употребява с гордост, изразява надеждност. В Русия смятат тези самолети за здрави работни коне, добре пригодени за Сибир, тъй като могат да работят при отрицателни температури и кацат на по-непретенциозни писти.
През 2011 г., след поредна катастрофа с жертви с Ан-24 и с Ту-134, по предложение на тогавашният президент Медведев, Ан-24 е трябвало да бъде спрян от употреба.
Пенсионирането му обаче било отменено,
защото не е имало с какво да го заменят. В момента още се използва в Русия, от общо 8 авиокомпании. Най-много такива самолети се използват за полети до полярния кръг и най-северните селища на страната.
Според уебпортал RussianPlanes Ан-24 се експлоатира още и от Северна Корея, Казахстан, Лаос, Куба, Етиопия, Мианмар и Зимбабве. Катастрофата може да накара и други държави, които експлоатират тези самолети, да преразгледат флота си.
Гражданската авиация в Русия се състои от малко над 1000 самолета и има недостиг. По-модерни руски граждански самолети са незначителна част от флота, произвеждат се бавно и повечето предстои да бъдат пуснати в производство в близките години. Затова руските авиокомпании купуваха боинги и еърбъси. Но поради санкциите сега нямат части за поддръжката им. Затова правят като със стратегическите си бомбардировачи – разглобяват едни, за да поддържат други.
Компанията „Ангара”, собственик на катастрофиралия самолет, е базирана в сибирския град Иркутск и обслужва летища в Сибир и Далечния изток на Русия. До катастрофата тя е експлоатирала 10 самолета Ан-24, произведени между 1972 и 1976 г., според RussianPlanes.
Това е една от двете сибирски авиокомпании, които миналата година поискаха от руското правителство
удължаване на експлоатационния живот на самолетите Ан-24,
тъй като руските самолетостроители не могат да запълнят празнината от липсата на чужди самолети.
Следователите съобщиха, че са започнали наказателно дело по подозрение в нарушаване на правилата за въздушно движение и въздушен транспорт поради небрежност. Самолетът неотдавна е преминал техническа проверка за безопасност, съобщават руските информационни агенции, и е участвал в четири незначителни инцидента от 2018 г. насам.
Но катастрофата повдига нови въпроси защо продължават да летят такива стари самолети в Русия.
Ан-24 се произвежда от 1959 до 1979 г. Според различни данни за тези 20 години са произведени между 1340 и 1362 самолета, в няколко разновидности, без прототипите. С Ан-24 има 159 по-тежки катастрофи с общо 2134 жертви. Това са почти 12% от произведените самолети. За сравнение с „Боинг 737”, с който има най-много инциденти от моделите на производителя, от произведените 12 092 самолета са катастрофирали 1,9%. С други модели „Боинг”, също и „Еърбъс”, инцидентите са много по-малко.
Тази статистика и новини за катастрофи, привържениците на Русия наричат пропаганда. Но сухите факти показват не само техническа изостаналост, а ниска култура на безопасност в общество, което не цени на първо място човешкия живот.
Много от самолетите от съветската епоха трябва да бъдат изведени от експлоатация през следващите години, но масовото производство на новите самолети от този клас като Ан-24 засега са само проекти.
Най-напред, през 2002 е пуснат
наследник на Ан-24 – Ан-140
Но от него досега са произведени 33 броя. Произвеждал се е кооперирано в Харков, Украйна и в Самара, Русия. В Харков са произведени 11 броя и производството му е спряно, след като Украйна и Русия влошават отношенията си. Санкциите след 2014 г. възпрепятстват и производството му изцяло с руски части.
След това Русия обявява, че се отказва от този самолет и ще произвежда свой аналогичен модел – Ил-112. Но от него досега са произведени само два прототипа, от които лети единият. Беше обявена дата за представянето му през 2023 г., но е отложена за неопределен срок. След това руските власти обявяват, че проектът се трансформира в Ил-212, с турбовитлови двигатели, вместо с витлови.
След това обявиха проекта „Ладога“ – самолет от същия клас като Ан-24, по модел на чешкия L-610. Масовото му производство ще започне най-рано през 2027 г., съобщава агенция Ройтерс по руски източници. Засега няма произведен и един прототип.
От големите пътнически самолети руските авиокомпании разчитат на Ил-96, който също е от съветската епоха, но се произвеждат модернизирани варианти. Само че от 2000 г. насам се произвеждат по един до два такива самолета годишно – Ил-96-300 и Ил-96-400. Всичко в експлоатация са 17 такива самолета, от тях 14 са за правителствени и военни нужди, един е кубински правителствен самолет, и само два са в търговска употреба за чартърни полети.
