Това не е лицето на глада. Това е лицето на медицински уязвимо дете, чието страдание беше откраднато и използвано като оръжие – първо от Хамас, а след това от световните медии.
Снимката, която лъже
Освен ако не сте прекарали цялата седмица под камък, сигурно сте видели вирусните снимки на Мохамед, детето жертва на „глада“ в Газа. Снимката, използвана от повечето медии, е лицензирана от Anadolu, турска държавна информационна агенция със седалище в Анкара. Снимките са направени от фотографа Ахмед Джихад Ибрахим Аларини, базиран в Газа, и качени в неговия Instagram профил на 22 юли – ден преди Express да ги публикува на първа страница. Всъщност обаче друг профил от Газа, на име Saeed Mohammed, е споделил подобни снимки още по-рано.
Световната истерия започна на 23 юли 2025 г., когато вестник „Daily Express“ публикува снимката на Мохамед на първа страница. Статията използва снимката на Мохамед, за да подкрепи тезата за масов глад в Газа.
В рамките на няколко часа почти всички големи медии използваха снимката, за да разкажат същата история. Sky News, CNN, The Guardian, Daily Mail, New York Times и The Times (UK) – всички ги публикуваха, засилвайки посланието: Газа е обхваната от масов глад, а тази снимка е доказателството.
Само че тази снимка не доказва нищо. По-широки и непобликувани снимки показват здравия брат на Мохамед, Джуд, роден на 18 април 2022 г. и на 3 години. Мохамед е роден на 23 декември 2023 г., само два месеца след 7 октомври.
От снимките се вижда, че както майката на Мохамед, така и по-големият му брат изглеждат здрави и не страдат от никакъв вид глад, който би могъл да доведе до такава слабост, каквато се наблюдава при Мохамед. Това се вижда на много снимки, с които разполагаме. Публикуваните снимки във всички различни новинарски емисии и публикации са били умишлено изрязани, за да се премахне изображението на здравия брат, замъглени до неузнаваемост, или журналистите са избрали да използват само снимки, на които братът изобщо не се вижда.
Истината за Мохамед
Мухамед Закария Аюб ал-Матук /Мутавак (е роден с тежки генетични нарушения. От раждането си се нуждае от специализирана медицинска помощ. Подобно на предишни примери на медиите, които използват „гладуващи деца“ още от лятото на 2024 г. – снимката е на дете, което страда от скрити здравословни проблеми.
Медицински доклад, издаден през май 2025 г. от Асоциацията за помощ в Газа „Басма“, посочва, че на Мохамед е диагностицирана церебрална парализа – група неврологични заболявания, засягащи движението, мускулния тонус и стойката. В доклада се отбелязва, че Мохамед страда от хипоксемия (ниско ниво на кислород в кръвта), вероятно свързана с предполагаемо генетично заболяване, наследено по „аутозомно рецесивен модел“.
Тук няма спор. Видях копие от този доклад (но очевидно няма да публикувам тук медицинската диагноза на детето в пълен вид). Той е подписан от д-р Саид Мохамед Ал Насан на 20 май 2025 г.
Това разкритие повдига сериозни въпроси за почтеността на медиите. Daily Express взе една снимка, която се разпространяваше в интернет, и я публикува без проверка или контекст – типичен пример за сензационна журналистика, при която емоционалният ефект е по-важен от всичко останало.
BBC – както обикновено, отиде още по-далеч. BBC „говори“ с майка му, Худа Ясин Ал-Матук / Мутавак – и излъчи 64-секундно интервю, в което обаче не разкри, че Мохамед е дете, родено с генетични проблеми и сложни медицински зависимости. Дори във видеото на BBC майката намеква за това – споменавайки продължителна борба, включително физиотерапевтични сесии, които са му помогнали да застане на крака. Изкривяването на гръбначния стълб е друг ключов индикатор, свързващ детето с диагнозата церебрална парализа. Но разказвачът на BBC никога не споменава това, оставяйки зрителите да повярват, че сърцераздирателното физическо състояние, което виждаме, е резултат от широко разпространения глад.
Това не е журналистика. Това са държавните медии на Обединеното кралство, които умишлено налагат подвеждаща версия, която служи единствено за да облагодетелства Хамас и да създаде фалшиви новини.
Лична бележка
Да се търси истината зад подобни изображения не е лесно. Става дума за зона на активни военни действия – реални хора, реална болка и трагични ситуации като тази на Мохамед. Подобни лични трагедии се случват във всяка война, във всяка епоха.
Уникалното – и токсичното – е как изображенията на трагичните последствия от градската война се използват като оръжие за изграждане на фалшиви глобални нарративи. В този случай лъжата е за Газа, обхваната от масов глад и деца, умиращи от глад.
И ето горчивата истина: Не би трябвало да се налага да правя това. Не би трябвало да се налага на мен да критикувам най-големите медии в света за това, че не се държат като журналисти. Защо почти всички те функционират като полезни идиоти на Хамас, разпространявайки пропаганда, без да правят никакви усилия да проверят фактите? Наистина ли е прекалено много да очакваме от тях да си вършат работата?
Тук има и още едно ниво на цинизъм. От всичко, което разбрах, майката на Мохамед просто се опитва да намери помощ за детето си. Тя не крие истината. Разказва цялата история на всеки, който я попита. И все пак всеки журналист, който е говорил с нея, е взел същото цинично решение: да игнорира медицинската реалност, да извади контекста и да превърне детето й в пропаганден инструмент. Никой не се опитва да помогне. Никой не се интересува от истината. Всичко, което изглежда да ги интересува, е: „Как тази снимка може да навреди на Израел?“ – и изграждат репортажите си около това.
Хамас, ООН и измамата с хуманитарната помощ
Което ни води до историята за глада. Многократно най-широко разпространените снимки на „гладуващи деца“ в Газа се оказаха с деца с тежки основни заболявания. Снимките са сърцераздирателни, да – но трябва да останем реалисти. Това е зона на война и Хамас активно използва цивилното население като пешки в глобална пропагандна кампания.
Нека бъдем ясни: Хамас не може да си позволи да загуби контрола върху разпределянето на помощта – не и ако иска да остане управляваща сила в следвоенна Газа. Канализирането или контролирането на помощта винаги е било един от най-надеждните източници на доходи за терористичната група. Ето защо за Хамас е било от съществено значение да дискредитира програмата за помощ на САЩ и Израел GHF и да я представи като провал. Това включваше почти ежедневни пантомими с непотвърдени твърдения, че стотици са били убити при израелски атаки, докато чакали на опашка за помощ. Въпреки това, в най-документираната зона на конфликт в историята, надеждни видео доказателства остават очевидно липсващи = въпреки твърденията за ежедневни инциденти
Още по-лошо, агенциите на ООН и международните НПО, работещи в Газа, са пълни с персонал, свързан с терористични групи. Когато Хамас е под натиск, тези агенции издават внимателно подбрани изявления и предприемат действия, които удобно съвпадат със стратегическите цели на Хамас. Те след това се раздуват от армията от антиизраелски активисти, внедрени в традиционните медии. Видяхме това по време на кампанията „Всички погледи към Рафа“ в началото на 2024 г., когато израелските въоръжени сили обградиха ключови лидери и заложници, намиращи се там. Наративът за глада е само последният акт в пиесата.
Има много публично достъпна информация, която показва, че в Газа влизат значителни количества храна. Но тъй като местните медии са под строгия контрол на Хамас, нищо от това не се съобщава.
Вместо да помогнат за доставянето на помощта, агенциите на ООН наложиха невъзможни условия, забавиха конвоите и оставиха стотици камиони изоставени – съдържанието им гниеше на кратко разстояние от нуждаещите се. Понякога ООН дори настояваше Хамас да бъде позволено да защитава хуманитарните работници, като на практика изискваше терористичната група да запази достъпа си до хуманитарните доставки и контрола над тях. Едва наскоро, под нарастващия международен натиск, ООН започна леко да променя курса си.
Нека назовем нещата с истинските им имена: ООН, UNRWA и други НПО не дават приоритет на безопасността на палестинските цивилни граждани, нито на доставянето на помощ на населението, за което твърдят, че се нуждае от спешна и незабавна храна. Вместо това изглежда, че те дават приоритет на политическа програма, която е в синхрон с оцеляването на Хамас и по този начин го гарантира. Те не са неутрални. Те са съучастници.
Медиите се провалят и моралът се срива
Агенциите за помощ на ООН не доставят помощ – журналистите не си вършат работата.
В такава изчислена и брутална пропагандна война беше жизненоважно медиите да действат като контрол на лъжите. Не само заради Израел, но и заради палестинските цивилни, които са попаднали в капана.
Когато традиционните медии се превръщат в рупор на радикални ислямистки групи – поради идеология, невежество или страх – това не е просто журналистически колапс, а морален позор.
Източник: https://david-collier.com ; Автор:
