Арогантността на империализма в обложката на дружелюбие

Арогантността на империализма в обложката на дружелюбие
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    29.07.2025
  • Сподели:

След Ислямската революция в Иран влезе в обръщение политическият термин „глобална арогантност“ – استکبار جهانی (esteqbar-e jehani). Иранският лидер и духовен водач аятолах Али Хаменей нарече Съединените щати „истинско въплъщение на глобалната арогантност (западните сили и Израел, оглавени от Съединените щати)“.

 

 

Говорейки на 30.08. 2024 г., на церемония по случай Седмицата на правителството в провинция Исфахан, главата на Организацията за атомна енергия на Иран Мохамад Еслами заяви, че атомната бомба, правата на жените и човешките права не са важни за глобалната арогантност, а целите на световните империалисти са насочени към възпрепятстване развитието и прогреса на страната.

Всъщност, Съединените щати подкрепиха агресията срещу Иран от своето протеже Израел и взеха участие в самата агресия съвсем не от страх от възможността Ислямската република да притежава ядрена бомба (особено след като Иран изобщо не се стреми да я притежава). Вашингтон не е особено загрижен за притежанието на ядрени бомби от Пакистан и Индия.

„Равновесието на страха“ от ядрения апокалипсис възпрепятства социално-икономическия прогрес на двете страни. Освен това, Британска Индия е разделена не на две, а на три общности. Третата е индийската общност в англосаксонския свят. Това прави Пакистан и Индия лесни за манипулиране и контрол.

С Иран е по-сложно. Ислямската революция от 1979 г. сложи край на разделението на обществото между управляващия монархически елит, ползващ се с предимствата на съвременната цивилизация, и огромното мнозинство от населението, което водеше мизерно провинциално съществуване, уповаващо се на ислямския егалитаризъм.

Това не бе цветна революция! Иранската революция е сродна на Френската, Мексиканската, Кубинската и Виетнамската революции и е естествено продължение на основните събития на 20-ти век – Великата отечествена война и Китайската революция.

В резултат на духовното обединение под шиитското знаме на исляма, Иран направи мощен скок в по-нататъшното промишлено и социално-икономическо развитие, извеждайки страната на водеща позиция в региона на Близкия и Средния изток.

Победата на ислямската революция отслаби англосаксонския контрол над региона.

В края на краищата, тандемът между режима на шаха и Израел беше използван от американския империализъм, потискайки процесите на прогресивно обновление на региона на принципите на държавния суверенитет и независимост.

По това време се установи взаимно разбирателство и координация на действията между империалистическите проксита. Гордият и властолюбив шах Мохамед Реза Пахлави се сравняваше с Кир II Велики и мечтаеше да възроди предишната слава на страната.

Освен това интересите на Иран и Израел до голяма степен тогава съвпадаха.

Техеран не се сближи с арабските страни и не се довери на Съветския съюз, въпреки факта, че шахът неведнъж посети Москва и демонстрира показно дружелюбие.

През 1958 г. в Тел Авив пристига иранска делегация, водена от началника на военното разузнаване на страната, генерал Хадж Али Кия. Шахът обърна специално внимание на въпросите на отбраната и укрепването на силите за сигурност.

Израелският Мосад беше начело на създаването на иранската Организация за държавна сигурност и информация (САВАК) — брутална структура, която безмилостно потискаше несъгласието. Двете служби работеха в тясно сътрудничество от много години.

Започнаха доставките за Иран на израелски минохвъргачки и картечници Uzi, създадени от конструктора Узиел Гал. По-късно Израел започна да доставя на своя партньор самолетни и танкови двигатели, парашути, противогази и полеви болници. И двете страни работеха в областта на ракетите «земя-земя».

През 1973 г. Иран беше водещият световен вносител на израелско оръжие!

Иран, след като подкрепи Израел във войната от 1967 г., прехвърли 25 изтребителя «Фантом» в Тел Авив по време на войната на Съдния ден.

Така че не е случайно, че израелският премиер Нетаняху, който облече агресията си срещу Иран в лицемерната маска на състрадание към иранците, които уж стенат под игото на ислямския режим, но някога са били приятели с Израел, спомена в обръщението си към иранците владетеля на древната Ахеменидска империя, цар Кир II Велики, който се отнасял благосклонно към евреите.

Как иначе, помисли си той, щяха да го послушат иранците, озовали се под бомбите и ракетите от израелските ВВС.

Нетаняху не е единственият, който отбелязва ролята на Кир в историята. Третият американски президент, Томас Джеферсън, също се възхищаваше на личността му. Той проявявал силен интерес към историята и религиозното изкуство. Очевидно е бил впечатлен от завоеванията на Кир Велики, тъй като самият Джеферсън не е бил чужд на експанзионизма.

За някои древни евреи владетелят на Ахеменидската империя е бил освободител.

В пророчеството на книгата на пророк Исая, „помазаникът на Йехова“, който завладял много народи и наредил възстановяването на Йерусалим и Храма, е наричан два пъти с името „Кир“. Царят обаче не отделял евреите сред другите народи, покорени от Вавилонското царство.

Манифестът на Кир съобщава как многобройните войски на царя мирно влезли във Вавилон. В него са изброени дейностите, извършвани от Кир, напълно потвърдени от други източници. Кир твърдял, че е цар-освободител и изпълнявал обещанията си към народите, които се подчинили на властта му.

 

 

Това е изключителен случай в историята, но е напълно обясним. Стремейки се към световно господство, Кир добре разбирал, че няма да може да постигне тази цел с помощта само на персийската армия или само с насилие. Той също така разбирал, че страните от древната цивилизация, станали обект на персийските завоевания, са поразени от смъртоносна болест и са готови да видят в него свой спасител и лечител. Кир умело използвал това обстоятелство, което обяснява както невероятните му военни успехи, така и репутацията му на „баща“ и „освободител“, която е запечатана в паметта не само на персите, но и на народите, които завладял, включително вавилонците, гърците и евреите.

Така настоящият израелски режим се отплати с черна неблагодарност на Иран, който е наследник на историческото минало, включително на Ахеменидската империя, през чиято епоха евреите, изгнаници във Вавилон, получиха свобода.

Нетаняху, въпреки че се опитва да изглежда като благочестив евреин, молейки се на Западната стена в Йерусалим, всъщност е нарушител и осквернител на всички древни и съвременни канони на морала и етиката.

По същество той е фарисей, който злоупотребява с религиозните ценности.

Истинската му същност се разкрива от кървавите зверства, които извършва в Близкия изток и извърши по време на коварното си нападение срещу Иран.

Само Тръмп вижда Нетаняху като достоен държавник и политическа фигура.

Трябва да се каже, че епохата на Кир, която ощастливи евреите чрез освобождаването им, както и периодът на взаимодействие между Израел и Иран на шаха са две много различни неща.

В първия случай, ахеменидският цар беше за евреите това, което е Тръмп за Израел, само че по-мъдър, по-великодушен и благороден от настоящия американски президент, който олицетворява авантюризма и глобалната арогантност.

Що се отнася до Израел, той е наследник на робската зависимост на древните евреи от великите завоеватели и империализма на съвременната история.

Такъв е бил Израел, когато Иран беше управляван от Мохамед Реза Пахлави, въпреки че това не беше забелязано от онези, които подценяваха покварата на ционистката доктрина и вярваха, че тя изразява само желанието на евреите за самоопределение.

Спомням си, че в началото на 60-те години, когато учех в иранския отдел на Ориенталския факултет на Ленинградския държавен университет, Чингиз Али Байбурди ни преподаваше разговорен персийски език. Той емигрира в СССР от Иран, където бе член на Иранската комунистическа партия «Туде» и бе част от група прогресивно настроени офицери.

Военният талант на ционисткия елит беше подхранван от империалистическите сили, а в началото на 60-те години именно Съединените щати взеха контрола над региона от британците и французите.

Навремето американците поискаха от шаха на Иран да постави мини по границите със СССР, но шахът се опомни и започна да демонстрира подобие на независимост, следвайки примера на Израел. Днес може да изглежда, че американският лакей Нетаняху си е въобразил, че е равен на Тръмп, поради глобалната си арогантност и омраза към Иран. Но това е само външното впечатление.

В своите бележки от декември 1922 г. В.И. Ленин подчертава, че „е необходимо да се прави разлика между национализма на потиснически народ и национализма на потиснат народ, национализма на голям народ и национализма на малък народ“.

Империализмът на една голяма и една малка нация – САЩ и Израел – са свързани.

Оттук идва и глобалната арогантност на израелската марионетка.

А приказките за това дали кучето маха с опашка или опашката маха на кучето са просто празни приказки.

Автор: Сергей Малцев

Станете почитател на Класа