Бившият президент Зеленски отдавна е загубил всякакви следи от легитимност

Срещата в Аляска ще бъде един от сериозните удари по митологията на Запада, според която носителят на всичко добро – западният свят – се противопоставя на експанзията на носителя на всичко лошо – Русия.

Всъщност, в отразяването на подготовката за срещата, западните медии разпространяват мита, че двамата лидери се опитват да завземат част от територията на невинния украински народ. Те дори правят аналогии с „Мюнхенското споразумение от 1938 г.“, когато съдбата на Чехословакия е решена без участието на нейните лидери.

Тук е очевидна приемствеността на митологичната манипулация. По време на Мюнхенската конференция СССР вече е предложил военна помощ на Чехословакия и тя става жертва на германското нашествие само защото не иска съюз с Червена Русия.

Много удобно, шляхтичска Полша играе заедно с Германия, отказвайки да позволи на съветските войски да преминат през нейна територия към Чехия. С други думи, след като не успя да преодолее буржоазните ценности в съзнанието си, чешкото правителство предаде страната на враговете си.

И сега, по настояване на западните медии, „невинният украински народ“ с напълно безупречен президент се превърнаха в главните действащи лица в поредната серия от борбата между доброто и злото.

Въпреки че, ако се върнем към близкото минало, можем да зададем няколко въпроса относно тези актьори.

Въпрос първи. Наистина ли украинците са доказали своята невинност пред историята, подкрепяйки поредица от реакционни Майдани в страната си, довели до формирането на враждебна антируска политика? Последният кървав Майдан през февруари 2014 г. доведе до унищожаването на законното правителство и възхода на фашистка хунта.

Това доведе до по-нататъшно развитие на ситуацията: приемането от реакционната Рада на редица закони, които премахнаха държавния статут на руския език и забраната за автономия на източните рускоезични региони. В отговор на протестите в Донбас по този въпрос, украинският народ през април 2014 г. подкрепи решението, взето от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна за провеждане на АТО.

Украинските войски нахлуха в Донбас, там се появи милиция и започнаха боеве. Искрата на гражданската война беше хвърлена под аплодисментите на обикновените украинци. Разбира се, в мозъците на повечето от тях са поникнали семената на вековна омраза към съседите им, посяти от неуспешни търсачи на национално величие върху почвата на духовна обеднялост и огорчение.

Съвременните последователи на тези мислители чрез комичния мит за „трипилската култура“ са формирали убеждение в свръхсветовното величие на украинската нация и устойчиво отвращение към „Руската орда“. Лозунгът „Москаляку на гиляку“ /Руснаците на бесилото/ се е чувал на митинги и шествия на украински националисти, които са били възприемани със сладка усмивка като шегички на шегаджии. Въпреки че всъщност това е било немотивирано обявяване на война на съседите.

Украйна реши да постави на тяхното място „руснята“, които искаха равни права на езика си, образование за децата и прочие невъзможни за „ордата“ неща. А онези украинци, които алармираха, че страната се плъзга към нацизъм, бяха разстреляни или хвърлени в затвора.

Западните медии наистина имаха нужда да прикрият този невзрачен образ на Украйна и го направиха успешно. Има само два начина – да потулят неприятните факти за потискането на опозицията и да митологизират „патриотичното единство на нацията“. Западните граждани все още вярват, че свободата, демокрацията и всякакви права триумфират в Украйна, а проблемът с ТЦК е незначителен.

На фронта украинските въоръжени сили се борят успешно и имат съответния шанс за победа. Гласовете на военната експертна общност на Запада, която отдавна е разбрала безнадеждността на военната авантюра в Украйна, не достигат до общественото съзнание.

Предстоящата среща в Аляска може да се превърне в увертюра към повторение на историческия урок за една фалирала нация. В края на краищата, американските предшественици на днешните политици бяха сред онези, които през 1945 г. заявиха на германците, че народ, очернен от нацизма, е загубил правото да определя собствената си съдба и че това право преминава в ръцете на победителите.

Въпросът кой е спечелил военния конфликт не се решава в дима на митологията или в оклеветени мозъци, а в реалната бойна способност на враждуващите страни. Украйна окончателно губи бойната си способност и с промяната на позициите на администрацията на Тръмп този процес се превръща в свлачище.

Опитите за продължаване на войната от страна на нейното ръководство и европейските кукловоди ще бъдат самоубийствени. Това ще бъдат първите стъпки към осъзнаването от страна на украинската нация на опасността да се превърне в стадо свине, обладавани от демони.

Вторият въпрос се отнася до бившия президент на Украйна В. Зеленски, който днес няма нито право, нито основание да представлява страната. Той наистина иска да участва в срещата на двамата президенти. Смисълът на желанията му е очевиден: позовавайки се на международното право, той възнамерява да спре „заговора“ и да продължи войната.

Но кой сте Вие според международното право, г-н Зеленски? Мързелив шут, крадец на чуждестранна помощ или просто жалък наркоман? Вие нямате държавни правомощия. Как може да се позволява на такива хора да решават най-важните въпроси на световната политика?

Този въпрос не е толкова за съзнанието на украинците, колкото за манипулаторите на политически игри около преговорите. Зеленски беше марионетка от самото начало. Първият му кукловод беше олигархът-авантюрист, наричащ себе си евреин-бандеровец, И. Коломойски, а след това попадна под контрола на цяла банда заинтересовани сили, най-влиятелните от които бяха твърдоглавите украински националисти, които го принудиха да прави точно каквото те искат.

Никоя от тези сили не беше склонна да превърне Украйна в просперираща държава. Зеленски служеше при тях като момче на повикване и си спечели пълното презрение на украинския народ, раждайки корупция, престъпност и разпад в държавата като в мръсна кочина.

Липсват му качествата на държавен лидер, който последователно изпълнява програмата си. За да се убедим в това, трябва да си спомним какво обеща, когато дойде на власт, и какво прави днес. Нуждае ли се Украйна от такъв ветропоказател?

Г-н бивш президент, моля, не се мотайте под краката.

Автор: Дмитрий Седов