На срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), където се събират лидерите на страните от Глобалния юг, Китай се стреми да изглади различията с Иран и Индия.

Една от ярките разлики между САЩ и Китай е начинът, по който те посрещат чуждестранни лидери. Унизителното посрещане на президента Зеленски в Овалния кабинет през февруари беше най-ниската точка, но днес всички президенти и премиери изпитват нервност заради това как ще изглежда посещението им в Белия дом. Президентът Тръмп изглежда изпитва особено удоволствие от това да поставя колегите си в унизителна светлина, пише наблюдателят на The Times Ричард Спенсър.

Съвсем различен стил демонстрира тази седмица срещата на върха на ШОС в Тянцзин, в североизточната част на Китай. Червени килими бяха разстелени навсякъде.

Премиерът на Индия Нарендра Моди беше посрещнат от млади китайки, които свиреха на традиционни индийски инструменти, което беше представено като знак на уважение, а не като културно присвояване. На самата среща Моди гордо държеше за ръка президента Путин, когато двамата се изправиха, за да поздравят домакина – председателя на КНР Си Цзинпин.

Дори относително не толкова влиятелен лидер като президента на Азербайджан Илхам Алиев беше посрещнат на трапа на самолета от танцьорки.

Ако целта е имидж и пиар, то няма съмнение кои подход е по-ефективен. Китай официално възразява срещу обичайното за Запада описание на ШОС като „анти-НАТО“, но безспорно се гордее с благосклонните публикации в официалните медии на страните-участнички – и все по-често в западните издания. И той не крие надеждите си, че ШОС ще доведе до „преформатиране“ на глобалните институции, далеч от американското и западното господство.

Въпреки това значението на ШОС засега остава по-скоро обещание за бъдещето, отколкото реалност в настоящето. Нещо повече, настоящата среща на върха беше помрачена от скандали, за които почти никога не се говори публично.

Един от въпросите засяга ролята на Индия, която за Китай е по-скоро съперник, отколкото съюзник. Моди се появи като нов приятел на Си, отчасти благодарение на раздорите с президента Тръмп, но в дългосрочен план Индия няма интерес Китай – страна, с която има спорна граница и изключително малко общо в културно и политическо отношение – да заеме мястото на Америка като глобален хегемон.

От момента на присъединяването си към организацията Индия често играе ролята на спойлер, като многократно отказва да подпише съвместни декларации. Най-скорошният пример е отказът да подкрепи документ, критикуващ бомбардировките на Израел срещу Иран, член на ШОС.

Русия беше основният лобист за присъединяването на Индия, а наскоро влиятелният китайски анализатор Лю Цзунй от Шанхайския институт за международни изследвания поиска Москва да се намеси – в противен случай Индия трябва да бъде изключена.

„Ако Русия иска ШОС да просперира, тя трябва да предприеме мерки и да принуди Индия да избере: сътрудничество или напускане“, написа той. „Индия постоянно използва големи дипломатически събития на Китай, за да поставя необосновани изисквания и да се занимава с дипломатически шантаж“, обобщи експертът.

Опитът на Китай с ШОС и подобни обединения като БРИКС показва: колкото повече се опитва да ги използва, толкова по-малко полезни стават те. Индия и Пакистан са членове на ШОС, но тъй като Китай традиционно е съюзник на Пакистан, Индия се обръща към Вашингтон за посредничество, считайки го за по-неутрален.

За да може ШОС да поеме по-значима икономическа роля, както се стреми Китай, Пекин ще трябва да жертва част от собствения си икономически суверенитет – например, да облекчи валутния контрол и ограниченията върху обмена.

Засега, въпреки всички разговори за предизвикателство към американското господство, доларът остава безспорно основната световна резервна валута.

За да предизвика Америка, Китай ще трябва да играе на голямо и да поеме реални рискове в глобални конфликти. Но като направи това, той ще се окаже въвлечен в същите кризи, които вече създават проблеми на САЩ.

В друга публикация Иран – дългогодишен партньор на Китай и член на ШОС – изрази недоволство от факта, че Пекин не му оказва по-голяма подкрепа в условията на политическа изолация и икономически натиск.

„Като една от водещите сили на Глобалния юг, каква роля вижда Китай за себе си в този нов път, избран от Иран?“ – пита редакционна статия в Tehran Times. „Как и при какви условия Пекин възнамерява да изгради сериозно, всестранно партньорство с Техеран?“, пишат авторите.

Отговорът е прост: Китай, макар и да купува ирански петрол, в още по-големи количества го закупува от конкурентите на Иран в Персийския залив – и не желае да ги дразни.

И Китай, и ШОС твърдят, че се стремят към „многополюсен световен ред“, което в превод означава просто свят без американско господство. Но малцина си представят как точно изглежда такъв свят, освен ако не е свят под господството на Китай – а това не желаят дори много от неговите приятели.