Да олицетворяваш Европейския съюз може да донесе някои моменти на слава и много разочарования

Урсула фон дер Лайен (германка от Брюксел, където е родена като в някакъв вид предзнаменование), някога хвалена, а днес силно оспорвана председателка на Европейската комисия, добре знае това, пише в седмичния си коментар наблюдателят на барселонския в. La Vanguardia Луис Урия. Ако през 2020-2022 г. всичко беше розово, благодарение на бързата, единна и ефективна реакция на ЕС спрямо пандемията от COVID (ваксини), последвалата икономическа криза (фондове Next Generation) и руската инвазия в Украйна, промените, предизвикани от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом тази година, са заменили тази представа с такава на слабост, безсилие и разделение. И шефката на изпълнителния орган на ЕС плаща за това.

Може би затова Урсула фон дер Лайен започна в сряда речта си за състоянието на Съюза с военна сила. „Европа е в битка“ бяха първите ѝ думи. И в нещо, което на моменти приличаше на реч на генерал, обръщащ се към войските си, тя призова за обща мобилизация. „ЕС е проект за мир, но днешният свят е безмилостен и не можем просто да чакаме бурята да отмине“, заяви тя.

Предвид изграждането на нов световен ред, основан на силата, „Европа трябва да се бори за мястото си в света“, като защитава своята независимост и свобода пред „амбивалентни и враждебни сили“, предупреди тя. И зададе въпроса: „Има ли Европа кураж за тази битка? Има ли единство и чувство за спешност? Или предпочитаме да се борим помежду си?“ „Само обединена Европа може да бъде независима Европа“, подчерта тя.

Нахлуването на дузина руски дронове във въздушното пространство на Полша – изчислено като случайно – послужи за подсилване на думите й и добави драматизъм към момента: „Европа ще защити до последния сантиметър от своята територия“, увери бившата министърка на отбраната на Ангела Меркел. Големи думи. И също така големи въпроси. Отговорите обаче остават двусмислени и противоречиви. Би било много лесно и несправедливо обаче да се хвърли цялата вина върху генерал Фон дер Лайен, когато най-голямата отговорност е на Генералния щаб на ЕС. Тоест, на правителствата на всяка от 27-те държави членки.

Нека погледнем Украйна. Днес Европа е тази, която предоставя най-голяма икономическа и военна помощ на Киев – 170 милиарда евро от началото на войната – до такава степен, че вече е основният донор, изпреварвайки САЩ; тя предлага да подсили украинската армия, като финансира с 6 милиарда евро индустриален алианс за производство на дронове (основното оръжие в момента на бойното поле, където танковете са останали на заден план), обещава – за пореден път – да използва замразените руски средства в европейските банки, за да подкрепи военните усилия на Киев, и подготвя нова вълна от икономически санкции (19-та) срещу Москва.

Но способността на Европа да промени хода на събитията и да принуди руския лидер Владимир Путин да договори примирие е практически нулева. Само САЩ имат такава способност. А Тръмп, амбивалентният, досега не е успял да постигне никакви значими отстъпки от руския си колега (нито на срамната среща на върха в Аляска, нито след това)

​ЕС като такъв, поради вътрешните си различия, не играе никаква роля. Няколко европейски и извънсъюзни страни, водени от Франция и Обединеното кралство, обединени в така наречената „коалиция на доброволците“, са решени да се ангажират с преговори за разрешаване на конфликта, като допринесат за гарантиране на спазването на евентуално споразумение за прекратяване на огъня чрез мобилизиране на военни средства – въпреки че само Париж и Лондон изглеждат склонни да изпратят войски на място.

Но цялото това разгръщане има много от перформанс, тъй като Москва категорично отхвърля всякакво присъствие на западни войници в Украйна. Основната им цел е да изложат Путин, да противодействат на нарратива на Москва и да попречат на Тръмп да отстъпи пред руските претенции, дори ако това означава да се приеме унизителна групова снимка в Белия дом (наръчник за по-малкото зло, приложен и при преговорите за търговското споразумение с Вашингтон). Затова не е учудващо, че, предвид ситуацията, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Кая Калас, която като бивш министър-председател на Естония познава отблизо руската мечка, смята, че войната в Украйна далеч не е приключила и може да продължи още две години..

Много би било, ако асиметричното търговско споразумение, сключено в крайна сметка с Тръмп в имението му в Шотландия в края на август (15% мита за европейските продукти, изнасяни за САЩ, 0% за американските в обратната посока), продължи две години, като се имат предвид колебанията, идващи от Вашингтон. В пленарната зала в Страсбург фон дер Лайен отново защити споразумението като „най-доброто възможно при дадените обстоятелства“.

Ставаше въпрос, подчерта тя, да се избегне тотална търговска война, която да застраши търговията със САЩ (над 500 милиарда евро износ) и милиони работни места. Ставаше въпрос преди всичко да се защити европейската автомобилна промишленост – наказана с временни мита от 27,5% – и по-специално германската, която започваше да се проваля. Макар и в замяна на капитулация.

Проблемът отново е, че „стабилността и предвидимостта“, търсени на всяка цена, не могат да бъдат по-крехки, а самият американски президент вече се погрижи да го покаже с заплахи за нови мита в отговор на глобата от 2,95 млрд. евро, наложена от Брюксел на Google за нелоялни практики в рекламата.

Annus horribilis за ЕС и за Фон дер Лайен се допълва от войната – ако все още може да се нарече така – в Газа, където израелската армия вече е убила над 60 000 палестинци – повечето от които цивилни – под безразличния поглед на Европа. Не на нейните граждани, а на нейните институции.

Под все по-голям натиск да предприеме действия – нейната първа заместник-председателка, испанката Тереса Рибера, обвини Израел в геноцид – председателката на Комисията призна, че случващото се е „неприемливо“ и че „Европа трябва да направи повече“, за да се опита да спре кланетата.

Фон дер Лайен обяви в Страсбург, че се спира двустранната помощ за Израел, която засяга пряко Комисията – нещо незначително в икономически план – и предложи ЕС да наложи санкции на екстремистките министри от правителството на Бенямин Нетаняху, както и на насилствените заселници в Западния бряг, и да спре търговската част от Споразумението за асоцииране с Израел.

Без съмнение това са много по-значими мерки, но тяхното превръщане в реалност изглежда повече от несигурно (дори спирането на научната програма „Хоризонт“, предложено по-рано, не е влязло в сила) поради вътрешни различия. Има група страни, начело с Германия, които отхвърлят всякакви наказателни мерки.

„Съзнавам колко е трудно да се намери мнозинство“, призна с безсилие Фон дер Лайен, която в края на речта си отправи отчаян призив да се въведе квалифицирано гласуване във външната политика и да се изоставят окончателно „оковите“ на единодушието. Докато това не се случи – а то няма да се случи още дълго време – Европа няма да има глас в света. И генерал Фон дер Лайен – по-добър или по-лош стратег – ще трябва да продължи да се бори с армия като тази на Панчо Виля.