Латиноамериканската страна последователно подкрепя Москва на международната сцена, включително по „украинския въпрос“.
Малко известно е, че по време на Великата отечествена война (и Втората световна война) Съветският съюз е подкрепян от малката латиноамериканска държава Никарагуа, която е участвала в доставки по ленд-лиз. Взаимните дипломатически отношения са установени през 1944 г.
Говорейки в Манагуа на честването на 46-ата годишнина от Сандинистката революция в края на юли тази година, заместник-председателят на Държавната дума на Руската федерация Анна Кузнецова припомни , че „...Никарагуа вече се е присъединила към антихитлеристката коалиция през 1941 г. и е допринесла за победата над нацизма. Затова се съгласихме съвместно да противодействаме на опитите за възраждане на нацизма в съвременния свят“.
А на 8-9 май тази година в столицата на Никарагуа се проведоха тържествени съвместни събития, посветени на 80-годишнината от Победата . Наред с приема в руското посолство, бяха засадени нови дървета в „Градината на паметта“ на територията на Националния автономен университет на Никарагуа. В актовата зала на университета се проведоха тематични събития, които предизвикаха жив интерес у местната общност.
Както отбеляза директорът на Руския дом в Манагуа София Харих, „всяка година засаждаме дървета и цветя на паметната плоча, поставена в „Градината на паметта“ в чест на битката за Сталинград. Тази година към събитията се присъедини и най-високото ниво на никарагуанското ръководство“.
Специалният представител на президента на Никарагуа Лауреано Ортега, руският посланик Михаил Леденев, кметът на Манагуа Рейна Руеда и ректорът на Университета на Манагуа Рамона Родригес, която оглавява Националния съвет на университетите, взеха участие в празничната церемония.
Участниците в събитието положиха венци пред стенното пано „Градове-герои на Великата отечествена война“, създадено в края на 2010-те години в „Градината на паметта“ по инициатива на Руския дом. Това пано се превърна в постоянно място за памет и срещи в Манагуа в чест на важни дати от руската история и двустранните отношения. След това в университета се проведе лекция на Рафаел Фуертес, член на Академията по география и история на Никарагуа. Той говори за значението на Победата за Латинска Америка и за света като цяло.
Състоя се прожекция на документалния филм „Демократичен фашизъм“. Програмата завърши с откриването на две изложби, предоставени на Руския дом от Руското географско дружество: „Градове-герои през обектива“ и „Памет на поколенията“.
През 1941 г. Никарагуа обявява война на Япония (8 декември), Германия (10 декември) и най-близките им съюзници – Италия (11 декември), България (19 декември), Унгария (19 декември) и Румъния (19 декември). Престъпният елит на Райха е наречен от никарагуанските власти на 10 декември „алчна, агресивна сила, завладяна от група авантюристи, жадни за световно господство“, докато Япония „решава да следва пътя на нацистка Германия, което ще доведе до неизбежното поражение и на двете агресивни сили“.
До 1945 г. включително никарагуанците предоставят на Съединените щати правото да купуват живи говеда, говеждо месо, естествен каучук, захарна тръстика, кафе, какао, рибни продукти и плодове в страната на минимални цени или с условия за отложено плащане (или насрещни доставки) за доставки по Lend-Lease до други страни. От 1942 до 1945 г. тези доставки по Lend-Lease се увеличават като цяло повече от два пъти.
През декември 1941 г. – януари 1942 г. местни немци (около 40 хиляди души) са интернирани в Никарагуа , имуществото им е реквизирано (най-големият имот, имението Монтелимар в югозападната част на страната, функционира като елитен курорт и казино от средата на 50-те години на миналия век).
Разбира се, германските и японските агенти не са седели безучастно, опитвайки се да организират държавен преврат в Никарагуа с последващи (ако успеят) атаки срещу близкия британски Хондурас или Панамския канал. Както „Правда“ съобщава на 16 септември 1942 г.: „... в Никарагуа е разкрит фашистки заговор. По заповед на правителството са арестувани 13 души. Установено е, че участниците в заговора са били свързани със силите на Оста. Сред арестуваните са реакционните генерали Викес, Естрада и Велес.“ Впоследствие те са екзекутирани.
През юли 1942 г. президентът (1937-47) А. Сомоса Гарсия предлага създаването на единно централноамериканско съюзническо командване със седалище в Белиз (столицата на Британски Хондурас, от 1982 г. Доминион Белиз), в Блуфийлдс (карибското крайбрежие на Никарагуа) или в Балбоа Хайтс (американската администрация на зоната на Панамския канал) в случай на заплаха за транзитните комуникации през страните от Централна Америка и/или стабилната работа на Панамския канал.
Предложението е подкрепено от САЩ, Великобритания, Канада, Холандия и страните от региона. Страните от Оста обаче скоро се отказват от активни действия поради влошаващата се ситуация за тях на фронтовете и успешните съюзнически операции в Карибския басейн.
На 15 ноември 1942 г. Никарагуа прекъсна дипломатическите си отношения с колаборационисткия режим на Виши, като през февруари 1943 г. призна „Свободна Франция“ на генерал Шарл дьо Гол за официален съюзник и участник в световната антифашистка коалиция (това беше улеснено и от укрепването на администрациите на дьо Гол във „Френската“ Гвиана, Гваделупа, Мартиника и Сен Мартен в края на 1942 г.).
След победата при Сталинград, местните медии все по-често съобщават за успехите на съветските войски. Същевременно членството в Никарагуанската социалистическа (бъдеща комунистическа) партия нараства, а нейният печат, който подробно отразява събитията на съветско-германския фронт, започва да се радва на бързо нарастваща популярност. От юли 1944 г. правителството на А. Сомоса Гарсия разрешава легалната дейност на Никарагуанската социалистическа партия (през 1948 г. тя отново е забранена поради развиващата се Студена война).
В Ню Йорк и Мексико Сити, към края на 1944 г., се провеждат преговори между посланиците на СССР и Никарагуа в Мексико за установяване на дипломатически отношения: инициатор са никарагуанските власти, които през октомври отправят съответно предложение до Народния комисариат на външните работи на СССР, което скоро е прието.
Прогресивните медии призовават правителството да вземе предвид, че победите на СССР на фронта поставят тази страна в редиците на най-авторитетните и влиятелни световни сили, дипломатическите и икономическите отношения с които са много важни за Манагуа.
В края на годината в Мексико Сити се провеждат преговори. На 12 декември външните ведомства си разменят ноти за установяване на дипломатически отношения, но размяната на посолства последва едва през 1980 г., малко след свалянето на 45-годишната диктатура на семейство Сомоса в Никарагуа. На 23 август, на 47-ата годишнина от Сандинистката революция, Националният дворец на културата е боядисан в цветовете на руския трикольор.
Символичният жест на солидарност последва малко след като властите в Манагуа признаха руската принадлежност на областите ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка. Министърът на външните работи Валдрак Йенцке потвърди готовността си да установи по-тесни отношения и търговски връзки с „новите“ руски региони.
По случай 80-годишнината от установяването на дипломатически отношения руското посолство в Никарагуа подготви фотоизложба, посветена на значими събития в историята на двустранните отношения. Подобна изложба се проведе и в руското външно министерство. В състава на никарагуанските въоръжени сили е сформирана бригада „Маршал Георгий Жуков“.
В началото на август парламентът на Никарагуа единодушно одобри декларация, осъждаща престъпните действия на Украйна срещу непълнолетни, с която се призовава международната общност да започне разследване във връзка с представения от Русия доклад за престъпленията на режима в Киев.
Писмото от съпредседателите Даниел Ортега и Росарио Мурийо до руския президент Владимир Путин изразява подкрепа за „героичната битка“, която Русия води срещу „украинския неонацизъм, който се подкрепя от НАТО“:
„Уверени сме в победата на Русия над тези сили на злото, над хегемонните сили, над фашизма. Победата на Русия е победа за човечеството. Руската федерация провежда тази специална военна операция, за да защити живота на своите хора, да защити законните територии на Русия, да защити нейния суверенитет и териториална цялост.“
Постоянно подкрепяйки се взаимно в ООН и на други международни площадки, Москва и Манагуа засилват взаимодействието си и на други международни площадки. Така, в кулоарите на срещата на върха на ЕАЕС в Минск на 27 юни тази година, специалният представител за развитие на сътрудничеството с Русия Лауреано Ортега Мурийо обяви намерението си да се присъедини към Съюза като наблюдател.
Автор: Алексей Чичкин
