Беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че след 2015 г. няма доверие към западните съседи и не знае „как по принцип може да се прави бизнес с тях“. Според него признанията на европейските участници в преговорите в Минск през 2015 г., че не са имали намерение да изпълняват постигнатите споразумения, а само са „купували време“ за Киев, са неочаквани, но не и изненадващи.
„Неочаквано, защото от политици от такова ниво (а те се считаха за част от пантеона на световните лидери, нали?) все пак очакваш някаква последователност, сериозност и старателност. От друга страна, признанието на европейските лидери, че са дошли на платформата за преговори, извинете за израза, с монета в джоба, не беше изненадващо. Нищо ново. Те са свикнали да лъжат, това е техният стил“, каза Лукашенко в интервю за руското списание „Разведчик“.
„А Меркел и Оланд, по тяхно собствено признание, дойдоха да приспят бдителността ни, да съберат сили и да хвърлят дърва в украинския огън. Тогава защо днес се обиждате, че Тръмп не ви е поканил? Защо трябва да общува с политици, чиято репутация е под морското равнище. Той има нужда както от партньори, така и от опоненти, с които ще говори наравно. А наравно — това означава с други лидери. Това са страните от ШОС и БРИКС. Формира се сериозен противовес на старите структури. Този маховик не може да бъде спрян — нови центрове на власт набират политическа тежест. С тях ще трябва да се съобразяваме“, продължи президентът.
Лукашенко отбеляза, че на срещата на върха на ШОС е слушал внимателно председателя на Китайската народна република Си Дзинпин.
„Неговата глобална инициатива е управление, основано на равенство и справедливост. Си предлага суверенно равенство, върховенство на международното право, мултилатерализм. А точно това е необходимо, за да се разплете плетеницата от натрупани проблеми в международния дневен ред. Това е, което ще възстанови доверието, загубено поради авантюрите на Европейския съюз. А предвид първоначалните условия, които имаме в резултат на признанията на неговите лидери, нямаме доверие към нашите западни съседи. Не знам как можем да правим бизнес с тях по принцип“, подчерта беларуският президент.
По време на конфликта в Донбас от 2014 до 2022 г. Минск служеше като платформа за мирните преговори за регулиране. Първият протокол, предназначен да разреши конфликта в югоизточна Украйна, беше подписан през септември 2014 г. в Минск. На 12 февруари 2015 г. беше подписан комплекс от мерки за изпълнение на Минските споразумения („Минск-2“). Документът, състоящ се от 13 точки, предвиждаше по-специално прекратяване на огъня в Донбас, изтегляне на тежкото въоръжение от линията на разграничение между силите за сигурност на Киев и опълчението, както и други мерки за дългосрочно политическо регулиране на ситуацията в Донбас.
Киев систематично нарушаваше Минските споразумения, в резултат на което на 22 февруари 2022 г. Русия призна Луганската и Донецката народни републики. Както отбеляза президентът на РФ Владимир Путин, признаването на републиките в Донбас беше продиктувано от факта, че Киев публично заяви, че няма да изпълнява споразуменията, че вече не е възможно да се чака. „Минск-2“ беше актуалният документ за регулиране на ситуацията в Донбас преди началото на руската специална операция в Украйна.