В началото на 2024 година балтийските държави обявиха желанието си да изградят съвместна отбранителна линия, която да предотврати руска атака. Идеята е проста – работейки заедно, трите малки държави искат да компенсират своите числени и географски слабости срещу агресивния си руски съсед.

Въпреки живописния си пейзаж, балтийските държави не са създадени за отбрана. Езерата и блатата осигуряват известна полза, но няма планини, джунгли или реки с размерите на Рейн, които да спрат нашественик. Естония, Латвия и Литва не могат да бъдат Швейцария.

Естония планира да построи 600 бункера по протежение на 300-километровата си граница с Русия, а Латвия изгражда противотанкови „драконови зъби“. Литва обяви миналия месец план за изграждане на многослойна система за гранична отбрана.

Американският генерал Джордж Патън, който е сред водещите командири през Втората световна война, казва, че стационарните укрепления са паметници на човешката глупост, защото всичко, изградено от човек, може да бъде разрушено от него. Укрепленията са разумна и рентабилна идея, но в никакъв случай не и самостоятелно решение.

Един от най-известните примери в това отношение е линията „Мажино“, с която французите се надяват да спрат германската армия. Хитлер обаче изненадва френските генерали и нахлува през Ардените – нещо, което французите не очакват, и по този начин заобикаля системата от укрепления. Вината обаче не е в крепостите, а в липсата на мобилни резерви и бавните решения на френското военно командване, което до този момент не се е сблъсквало с нещо, подобно на блицкрига на Хитлер.

Балтийската отбранителна линия ще бъде полезна за ограничени мисии: забавяне на руска офанзива, отблъскване на малки руски нападения и осигуряване на малка степен на възпиране срещу руската агресия. Но гръбнакът на отбраната ще бъдат резервите – вероятно подкрепени от военновъздушни сили – които ще блокират руските остриета и в крайна сметка ще ги изгонят от балтийска земя.

Въпросът е дали НАТО е готов да приложи този план.

Въоръжените сили на балтийските държави са малки по численост: Естония има по-малко от 8000 души на активна служба, подкрепени от 230 000 леко въоръжени резервисти, по-подходящи за отбрана, отколкото за контраатака. Основният товар за контраатака ще трябва да дойде от страни като САЩ, Германия, Франция и Великобритания.

В момента НАТО разполага с четири бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша, с обща численост от няколко хиляди войници. Те са подсилени от немска бронирана бригада, която ще бъде постоянно разположена в Литва. Но ако Русия предприеме балтийска офанзива с мащаба на кампанията си в Украйна, тези сили на НАТО няма да бъдат нищо повече от спънка.

Основният въпрос е колко време ще е необходимо на НАТО да мобилизира напълно екипирана и добре снабдена армия, за да подпомогне балтийските държави, особено ако изолационистки настроените САЩ не се присъединят към коалицията. Под съмнение е дали чисто европейска армия може да бъде сформирана в достатъчно време и състав.

За Европа има и още по-мрачен сценарий: да има недостиг на оръжия и войници, както и несигурност в обществената подкрепа за война с Русия. Ако е така, ще има икономическо и психологическо изкушение да се разчита на Балтийската отбранителна линия за възпиране на потенциално руско нападение.

Французите се надяваха, че укрепленията ще ги спасят от германците. НАТО не може да си позволи да направи същата грешка.