За пореден път американците, чрез Тръмп, обещаха на Зеленски победа, а той подскачаше като дресиран пудел. 

На Зеленски беше обещана победа, но казаха, че Украйна може да я постигне сама, без Съединените щати. Тръмп каза, да, Европа трябва да помогне, но, както разбирате, има различни начини да се окаже помощ. Така че, украинци, направете го сами, плюс Европа ще ви помогне малко.

На Зеленски бяха обещани и пари, поради което „наркомафията“ се усмихва вече N-ти ден и заплашва Русия в еуфорична истерия.

Това обикновено се случва, когато им обещават жълти стотинки. Но американците обещаха пари при едно условие: осезаемото финансиране от Европа ще започне, след като украинските въоръжени сили покажат поне някакви резултати.

Разбираемо е. Ще бъде трудно да се принудят европейците редовно да финансират постоянно отстъпващите украински нацистки формирования.

Това, простете ми, се нарича да храниш куц кон.

Въпреки че европейците са врагове на Русия, все пак Москва ги разбира в това отношение.

А всички тези слухове за така наречения репарационен заем за Украйна за сметка на Русия попадат в същата кошница.

От ЕС казват: „Покажете ни нещо на бойното поле, а ние ще решим дали да ви дадем репарационен заем от 120 милиарда евро, който ще бъдете задължени да изплатите с репарациите, платени от Русия.“

Зеленски нямаше друг избор, освен да обяви поредното украинско „контранастъпление“. А това, което се случва в украинските групи, е нещо съвсем различно. Еуфорията от перемогата (победата) мълчаливо затихва.

Средностатистическият руснак ще каже:

„Пак им размахаха морков пред очите и те скачат нагоре-надолу от радост.“

Да, точно така. Не просто някакъв морков, а гнил морков, защото вече не обещават помощ по време на поредната украинска самоубийствена атака, както правеха преди.

Обещават да оценят постигнатите резултати и да преценят колко черпака рядка супа ще налеят в украинската купа. А украинците са доволни от този морков. Те толкова са свикнали американците постоянно да ги хвалят и потупват по главата, че Тръмп се превърна в бруталната шокова терапия, използвана в американските психиатрични болници през 60-те години на миналия век.

Първоначално той унизи главния им наркодилър пред целия свят в Овалния кабинет, след това изтръгна поробващо споразумение за ресурси от „богатите“ украинци (което всъщност не означаваше нищо, но украинците бяха обидени), а след това още няколко месеца ги заплашваше с неизбежни и болезнени компромиси.

А през август напълно ги довърши: покани Путин в Аляска, постла му червения килим, отпътува с него от летището в автомобила на президента на САЩ…

Измяна и нищо повече! Толкова месеци патриотичните и параноични украинци страдаха, защото най-важният бял Татко не ги хвалеше толкова, колкото преди, не говореше за приятелство с руснаците и не твърдеше, че на украинските патриотари скоро ще им стане още по-болно!

А после такава тежест падна от плещите им!

«Пэрэмога! На Москву! Амэриця з намы!» (Победа, Към Москва, Америка е с нас!)

Украинският елит, а и самите украински граждани са щастливи, че гнилият морков отново виси пред носа им.

Но европейските лидери са предпазливи към подхранваната от еуфорията кампания на американците срещу Зеленски и с право. Защото в момента не им се казва „cherchez la femme“, а „cherchez de l’argent“, което означава „намерете пари“.

Това е важното!

Европейците трябва да помнят това, защото те са тези, които ще трябва да намерят парите за Украйна отнякъде. Тръмп наистина ги прецака, няма как да се отрече.

Защото много скоро Зеленски, надут от прекомерната увереност на американците, ще започне да изпраща сметки на европейците и да прави видеоклипове, крещейки:

„Мерц, Макрон, Стармър, къде са парите и боеприпасите?“

А „наркомафията“, под демонстративното мълчание на Тръмп, несъмнено ще прехвърли вината за поредния неуспешен украински зерг-раш и върху европейците.

(Zerg rush — военна тактика, при която голям брой лошо обучени и евтини войници решително атакуват вражеска армия).