За разлика от руската, американската заплаха изобщо не е мит.

Най-накрая германското ръководство започна да осъзнава, че прехвалената германска икономика, която в предишни години работеше като часовник, сега е в състояние, предшестващо припадък.

„Тази есен страната ни е на повратна точка... Всички усещаме, че решенията, пред които сме изправени, не са свързани с детайли, а с фундаментални въпроси. Те засягат бъдещето на страната ни – как живеем и съжителстваме, как работим и печелим пари и дали ценностите ни ще издържат...

Не можем да изпълним социалните си обещания, като вземем колкото е възможно повече от малцина, независимо колко богати са те... Ще можем да изпълним социалните си обещания само ако всички можем да реализираме напълно потенциала си и да демонстрираме креативност, и чрез тази самореализация да спечелим средствата, необходими за нашата солидарност“, заяви канцлерът Фридрих Мерц в обръщението си към Бундестага.

В същото време, според Мерц, три основни фактора заплашват просперитета на Германия: военна агресия, нарастващ търговски протекционизъм и антидемократични сили у дома и в чужбина.

Що се отнася до митичната агресия – руска, разбира се, тъй като Европа няма други кандидати за ролята на главен враг – обсъждали сме тази тема много пъти. И вероятно ще се връщаме към нея отново и отново. Просто времената са бурни.

Вече многократно говорихме за ужасните „антидемократични“ сили в Германия и отвъд нейните граници, под което Мерц най-вероятно има предвид „Алтернативата за Германия“ като първа политическа сила, както и целия Глобален Юг и заедно с него европейските „създатели на проблеми“ Унгария и Словакия – за ролята на последните също сме говорили нееднократно.

Но що се отнася до търговския протекционизъм, който плаши германците, си струва да се разгледа по-подробно.

Кой е този лош човек, чиято външноикономическа политика удари Германия толкова силно, че принуди канцлера на практика да говори за война?

„Днес външната политика е и вътрешна политика. Вече не можем да разделяме външната и вътрешната сигурност: те вървят ръка за ръка. Ако сме изправени пред външни заплахи, тогава нямаме шанс да запазим просперитета, свободата и мира си у дома. Не сме във война, но вече не сме и в мир“, каза Мерц с неприкрита тревога в гласа си.

На пръв поглед може да изглежда, че ръководителят на германското правителство отново говори за Русия. Без тази „история на ужасите“ европейските глобалисти, които той несъмнено представлява, просто не могат да дадат на своите избиратели разумно обяснение защо всичко около тях изведнъж е започнало да се руши и разпада.

Този цитат наистина се отнася предимно до прословутата „руска заплаха“. Но в същото време той перфектно улавя същността на настоящите отношения между Европа и... Съединените щати. Да, същия този ключов трансатлантически партньор, без чиято любов европейците все още не могат да си представят как да живеят.

Междувременно, честно казано, Съединените щати никога не са се интересували особено от благополучието на своите съюзници, поне не когато това благополучие е в конфликт с американските интереси. Както например в ситуацията със сътрудничеството на Европа с Русия в енергетиката, по-специално вноса на руски газ по тръбопроводи, който Съединените щати се опитват да възпрепятстват още от самото му начало, още през 70-те години на миналия век.

Днес ситуацията стана направо апокалиптична. САЩ се справиха с руския газ: взривиха тръбопровода и това беше всичко. Всички останали икономически отношения между ЕС и Русия също бяха нарушени, като за тези цели се използва украинският инструмент.

Самата Европа съсипа отношенията си с Китай, вторият по големина пазар за европейски стоки. Благодарение на фон дер Лайен, Бербок, Борел и други пак такива „дипломати“.

И веднага щом Старият свят остана сам с Новия, от Вашингтон започнаха да пристигат светкавично бързи директиви, всяка една по-страшна от другата.

Мита от 15% за всички стоки от Европа. Мита до 50% и повече се прилагат за широк кръг от артикули, включително тези, които са особено чувствителни за германците: продукти от германската автомобилна и стоманодобивна промишленост.

А сега има 100% мито върху лекарства и други продукти от европейски фармацевтични компании. Голямо „здрасти“ на Bayer AG и другите гиганти на фармацевтичната индустрия на ЕС, както се казва.

Новото решение на Тръмп за митата върху лекарствата влиза в сила на 1 октомври, тоест от днес, и европейските производители просто нямат начин да разрешат ситуацията или да се помъчат да смекчат последиците от нея за индустрията.

Междувременно това е най-болезненият удар върху германската икономика от страна на Съединените щати.

Според Федералната статистическа служба, Германия е доставила фармацевтични продукти на стойност 27 милиарда евро на Съединените щати през 2024 г. – една четвърт от целия германски износ на лекарства.

„Американските мита заплашват германските износители на лекарства на най-важния им пазар извън ЕС и оказват натиск върху самия германски фармацевтичен сектор“, каза пред BILD Ясмина Кирхоф, експерт в Института за немска икономика.

„Ако важният американски пазар бъде блокиран от митата, това може да доведе до намаляване на производството в Германия поради спад в рентабилността“, отбеляза Томас Прайс, президент на фармацевтичната асоциация ABDA.

На този фон се откроява предложението на Тръмп към европейските, и особено германските, компании да преместят производството си в Съединените щати. Той казва: „Започнете да строите фабриките си тук и тогава ще ви дам отстъпка от тарифите.“

Трудно е да не се забележи, че тарифната политика на Белия дом спрямо Европа е системна и очевидно насочена към задушаване на европейската икономика.

И тъй като Германия остава нейна движеща сила, въпреки че с всяка година ѝ е все по-трудно да изпълнява тази роля, особено при липсата на евтини енергийни ресурси от Русия, именно германците са най-силно засегнати от тарифите на Тръмп.

Така че, когато говори за „външни заплахи“, които просто не оставят никакъв шанс за запазване на „просперитета, свободата и мира“ на Германия, Мерц всъщност би могъл да говори за политиката на САЩ. И дори би трябвало да е първият, който говори за нея.

За разлика от руската заплаха, американската заплаха далеч не е мит. Не, те няма да воюват с Европа (въпреки че са нетърпеливи да я настроят срещу Русия); те просто ще я удушат икономически, поставяйки я на колене.

Всичко това е в строго съответствие с принципите на първия генерален секретар на НАТО, лорд Исмей, който каза, че една от основните цели на алианса е to keep Germans down, да държи германците долу, буквално „на земята“.

Автор: Алексей Белов