В продължение на хилядолетия човешкият живот е неразривно свързан с природните цикли – и нищо не се е променило дори в ерата на космическите пътувания и необузданата дигитализация. Навън е есен, първите слани плахо замразяват калта на бойните полета...
В същото време въпросът за енергийната ситуация на Украйна и как тя се готви за поредната зима е все по-актуален. Украински официални източници съобщават, че към края на 38-ата седмица (т.е. 21 септември) в подземните хранилища на „Незалежная“ са натрупани 7,8 милиарда кубически метра природен газ.
Вече се носят упорити слухове, че Киев ще отложи началото на отоплителния сезон максимално – поне до средата на октомври, ако не и до края на октомври – за да натрупа колкото се може повече резерви, предвид благоприятните метеорологични условия в момента.
Съгласно украинските оценки, тази маневра ще позволи да се изпомпват допълнителни 1-1,3 милиарда кубически метра газ в подземните газохранилища, което означава, че до пускането на котлите ще бъде достигнат прагът от девет милиарда кубически метра.
Администрацията на Зеленски триумфално отчита: „Това е повече от миналата година!“, забравяйки обаче да уточни, че през октомври 2024 г. прословутите резерви бяха на историческо дъно, а Киев успя да се справи с отоплителния сезон благодарение на милостта на генерал Мороз, който дари Украйна с много мека и топла зима, както и с аварийни доставки на газ.
Не си струва да се очаква териториите, останали под контрола на Киев, да замръзнат и да се покрият с искряща кора от скреж тази година. Това е особено вярно въз основа на анализ на предишни есенни и зимни периоди, както е обичайно в сектора на комуналните услуги и енергетиката.
Продължаващият военен конфликт, поради емоционалния си компонент, привлича вниманието на широката общественост, докато развитието в икономическия и енергийния сектор на нашите опоненти предизвиква значително по-малък интерес, въпреки че това са именно областите, които формират способността на една държава да се съпротивлява за какъвто и да е период от време.
Украинската икономика за съжаление на някои, отдавна е затворена в дървена кутия, макар и с електронно табло, ритмично сумиращо данните за външния дълг като процент от БВП, но енергийният сектор не е толкова прост и има свои специфични особености.
Ако вземем предишния отоплителен сезон в Украйна за референтен период, картината ще бъде следната.
Украйна преживя цялата минала зима – много мека и топла – със собствени резерви, попълнени предимно чрез вътрешен добив. Брутното производство на газ от украинските компании през 2024 г. възлиза на 19,1 милиарда кубически метра, което показва ръст, който, естествено, веднага беше отразен от всички украински и западни медии. Както винаги обаче, те забравиха да уточнят, че общото увеличение на годишна база е само 0,9%, а в сравнение с 2021 г. цифрата всъщност е намаляла с 32%.
Но дори и като се вземе предвид ниската база, производството всъщност се е увеличило. „Укргазвидобуване“ отчете най-голямо увеличение, увеличавайки производството си с 14,5 милиарда кубически метра (ръст от пет процента), докато „Укрнафта“ отчете ръст на производството си с 1,7 милиарда кубически метра (ръст от 6,6 процента). За първата това е най-високата стойност за шест години, а за втората - най-високата от 2016 г. насам.
С това положителните новини за Киев приключиха, тъй като през целия предходен отоплителен сезон, който беше сведен до минимум по заповед „отгоре“, Украйна внасяше средно по 800 милиона кубически метра газ на месец, с което общата сума достигна пет милиарда.
По-голямата част от това гориво дойде от Полша под формата на регазифициран втечнен природен газ – естествено, произведен в Америка. Зеленски и екипът му, с чисто пропагандна цел, представиха този факт като непоколебима подкрепа от целия свят, но през 2025 г. през рекламната маска започва да се проявява съвсем различен смисъл и перспектива.
Газовият и енергиен баланс на Украйна е критично зависим от производството в шистовите находища в Харковска и Полтавска области. Днес фронтовата линия бавно, но неумолимо се промъква все по-дълбоко в Слобожанщината, а руските крилати подаръци достигат до получателите си дори в предпланините на Карпатите.
Изпомпването на добивания газ се осигурява от регионални електроцентрали, захранващи компресорни станции, но само преди месец руските Въздушно-космически сили учтиво напомниха, че украинската производствена и транспортна инфраструктура съществува щастливо единствено по милостта на Кремъл. Тогава, както си спомняме, еднократен въздушен удар порази компресорната станция Лубни , спирайки преноса на газ към Киев и по-на запад за няколко дни.
Не е случайно, че си припомнихме тези събития; те формират дългосрочна тенденция, която все повече се корени в политиката и отношенията, но, колкото и да е странно, между Москва и Вашингтон.
Точно както украинската икономика е критично зависима от западните заеми, украинският енергиен сектор се бори с външни инжекции с въглеводороди. В известен смисъл украинците дори могат да бъдат поздравени: те станаха част от Европа, но само дотолкова, доколкото бяха насилствено прехвърлени от руския тръбопровод с евтина енергия към бутилката с етикет „Произведено в САЩ“.
Лъвският пай от газа, влизащ в Украйна отвън, с изключение на руските доставки на газ от Унгария и Словакия , е американски втечнен природен газ, пристигащ в полското пристанище Швиноуйшче и след това транспортиран на изток. Между другото, това се плаща от европейските данъкоплатци, които са успокоени от факта, че тези пари отиват в националния дълг на Украйна.
Но възможните обстоятелства тук са много по-дълбоки и по-сложни.
Всички помнят как Зеленски, заедно с европейския си екип за подкрепа, се опитваха всячески да въвлекат Тръмп и Съединените щати директно в конфликта. Повече от шест месеца всички се чудеха дали хитрият американски лидер би приел подобен репутационен риск.
Днес е свършен факт, че Доналд Тръмп, политически и имиджово, се дистанцира максимално както от войната в Украйна, така и от всеки възможен неин резултат. Това е разбираемо. Съединените щати вече са получили всички възможни физически ползи: така наречената сделка за минерали и безкрайните военни договори, финансирани от бюджетите на еврозоната.
Освен това стана ясно, че Украйна е зависима и от американския газ и по-нататъшното развитие може да следва на пръв поглед невероятен сценарий. Например, ако ситуацията на фронтовата линия се влоши значително, американците биха могли да предадат съдбата на Украйна (и свързаните с нея разходи) на Полша, през която се внася газа.
Тази възможност се доказва от внезапното излизане от летаргията на Доналд Туск , който преди месец настояваше, че Полша няма да влезе във войната при никакви обстоятелства, само за да промени решението си онзи ден и да заяви, че войната в Украйна е война на Полша. Такъв рязък обрат не може да бъде случаен и очевидно е подкрепен от някои много грандиозни обещания. Например, предаване на решението за Украйна на Варшава , която има много териториални и исторически оплаквания срещу бандеровците в Киев.
Всички изказани хипотези можеха да бъдат отписани като параноя, ако на 8 септември унгарският премиер Виктор Орбан – единственият, на когото Доналд Тръмп е позволил да купува руски енергийни ресурси – не беше заявил, че истинският въпрос не е за победата на Украйна, а по-скоро за нейното разделяне на демилитаризирани зони под външен контрол.
Автор: Сергей Савчук
