Непрестанните грижи на властта за нашето психическо и телесно здраве заслужават похвала. Може и да не го усещаме, но все пак е добре, че го слушаме непрекъснато в официални и неофициални изявления на политиците ни.
Почти по Окуджава - „Жизнь прекрасна, судя по докладам“. Захванали са се със строги, по техните думи, действени мерки за подобряване на работата в това направление. В тази връзка да се надяваме, че техните усилия ще се насочат и към родните, поръчкови медии, които безспорно в момента са едни от най-агресивните рушители на нашето спокойствие.
Ако само за момент човек, дори от чисто любопитство, когато гледа, не слуша, какво му се изсипва от различните медийни потоци, а се вслуша в чутото и видяното, може наистина удар да получи или, ако е по устойчив, да осъзнае в какъв информационен капан са го хванали, от който няма спасение. Не минава емисия без да ни се съобщава за поредните агресивни, противоречащи, направо неадекватни решения на нашия велик вожд от Америка. Последно време съвсем не е добре. Ходи от микрофон на микрофон все „разочарован“ и размахва на ляво и дясно „томахавките“. За страданията на героя на нашето време Зеленски през час ни информират като при болен човек, а за капак и еженощната му изповед ни препредават. За лошия човек Путин се отразява всяко негово движение – за сега без посещението, където като кралете и той ходи сам – като всичкото се придружава със съответния „правилен“ коментар. Приключи съвещанието в Копенхаген, където европървенците търсеха без да спестяват сили решението на един жизненоважен въпрос за нашите народи – как да откраднат парите на лошата Русия. Дори се похвалиха, че са намерили вратички да заобиколят или престъпят законите и да пипнат депозираното. Представяте ли си – даже пладнешки разбойници биха се замислили дали го направят. Другото вече е ясно – ще строим по източните граници стена срещу дронове. И ето че пак настана объркване. Оказа се, че птички летят и над Дания, и над Холандия, и над Мюнхен, тоест доста далеч от източния фланг. Явно ще трябва да опашем цялата Европа с такава стена. Луд умора няма – и това може да ни се сервира. Като сметка, имам в предвид. За ветото нито дума, защото Орбан явно му беше писнало и, както се чу, им теглил една … унгарска и си тръгнал. За последното обаче нищо не се спомена по нашите иначе доста приказливи медии. Такива неща не се говорят.
Иначе има и радостни новини като например чудната програма на чичо Дончо, както го нарича професор Витанов, за мълниеносното спиране на войната в Газа. Един вид – като не можем да се оправим в Украйна, поне в Газа да я свършим като хората. В подкрепа на тази високоблагородна идея в националния ни ефир наскоро от една млада журналистка беше излъчено нейно интервю с един, както тя анонсира, широко известен европейски политически анализатор, който случайно се казваше Давид Леви. Без дори да се впечатлява от мащабния план на САЩ, това неизвестно журналистическо явление, не знам от кого и от къде препоръчано, без да се притеснява от представителния ефир ни съобщи интересната и съвсем оригинална новина, че загиналите жени и деца в Газа са убити, представете си, от Хамас, за да може по този начин да се провокира света и да се опълчи срещу измисления геноцид, извършван уж от израелците. Опита се журналистката, явно разбрала кого са й подхвърлили в програмата, да уточни, че все пак ООН е определил ставащото там като геноцид. Това съвсем ядоса видния анализатор, който набързо определи чутото като пропаганда на „мюсюлманските идиоти, завзели ООН“. Така и не успя журналистката, или може би не посмя, да уточни, че убитите са жертва на самолетни бомби и артилерийски снаряди, с каквито засега Хамас не разполага. Това обаче както обикновено мина за сметка на съпътстващите факти без значение. Господин Леви просто нямаше късмет да изчака ареста на хуманитарния конвой, за да уточни, че и той е дело на Хамас. И тук далеч не става въпрос някой да се пише адвокат на Хамас, който също е известен с делата си. Просто за пореден път ни беше изсипан недопустим за националното ни радио боклук.
Не остават назад и нашите родни политици, които вече съвсем са се отнесли със самочувствието си, че каквато и лъжа да кажат, хората са длъжни да им вярват. Иначе са путинисти. Преди няма ден от Копенхаген нашият красавец с леко набола брада се изхвърли, че сме установили почти световен рекорд по увеличени приходи. Цели 6 милиарда повече сме събрали. Ако около него всички мисли за глупаци, може и да му мине номерът. Бедата е, че може той да се окаже глупакът, който не се усеща, че при тази действителна инфлация и устремно увеличени цени за всичко из страната, няма как да не се съберат шест че и повече милиарди от данъци и от други административни и държавни плащания. Неговият благоговорещ социален министър, чудейки се с какво да ни зарадва, за момент дори не се замисли като съобщи, че ще увели вдовишките пенсии. Все едно прикани пенсионерските половинки да си тръгват към оня свят, за да могат останалите след тях да се облажат. И тогава кой е глупакът? Май не сме ние, които не им се хващаме на номерата. Лошото е, че не можем ги спря и отново всичко е в и върху главите ни.
Остава само на нашата велика президентка Урсула фон дер Лайен да се надяваме, да се погрижи за нашето здраве. Уж беше се наканила някаква предпазна стена – тя нали е по стените – да изгради за недопускане на фейк новини, пропагандни изявление и човеконенавистни твърдения. Дори закон беше приет. Само че вероятно в бързината не беше уточнено за кого се отнасят тези драстични подходи. Едва ли за „нашите“ хора, носителите на демократичните идеали по света. Те, както се вижда, могат безнаказано да си говорят всякакви глупости, каквото и да кажат било то истина или не, няма опасност да го дамгосат като фейк-нюз. Важното е да се опазим от путинската пропаганда, всички медийни дупки от изток да запушим и само една истина да остане – нашата. А разните му термини като обективност и независимост в наше време отдавна са обявени за токсична зараза, от която на „нашите“ медии им е разпоредено да се пазят.
За съжаление точно медийната зараза е токсичният ни проблем, който все повече трови душите и мозъците ни. Ако трябва да сме честни, без да сме социолози, достатъчно е само да се огледаме и да видим, че почти всички сме хора, които просто се стараят да не им личи, че вече откачат или са откачили от нашето ежедневие, наситено с политическа мръсотия, с нагнетени страхове, с вложена в деня ни несигурност във всичко. Като се почне от измамните цени и непредсказуемите пари, от опасните улици и пътища, от транспортния хаос и най-накрая от повсеместния блокаж на държавата и управлението ни.
Че няма да се оправят нещата поне в близките години, е ясно. Един е казал, че трябва да сме оптимисти, че може и по-зле да стане. Все пак би могло поне що се касае медиите да се направи опит да ни се помогне. Защо, например, новинарските емисии и съпътстващите ги коментарни рубрики да не се отделят в отделна програма. Тя да е адресирана към слушателите и зрителите, които се захласват към поредните успехи на евроатлантическите ни лидери, които с нетърпение чакат да чуят криминалните новини за деня, информацията за всевъзможни погроми, насилия и убийства, за текущите военни сражения, за ежедневните разправии и скандали по всички нива на политическият ни живот. Разбира се, без да пропуска и дума от поредните клетви и заклинания от страна на лидера на свободния, военнолюбив свят. А останало нека си върви по отделна писта към нормалните хора, които обичат хубавата музика, културните новини, споделените успехи на нашите учени, общественици, бизнесмени, творци и спортисти и други активни участници в светлото на обществения ни живот. Така като седне човек в колата си или на маса, или вкъщи с книга в ръка да си пусне тази програма по която и да е медия и да почувства прекрасното, което го обкръжава. По този начин, който иска, да се опази от онова, другото, което се опитват насила да му вкарат в главата за да го накарат да се свие в черупката си от страх и да тръпне пред идващите беди и колапси за да подкрепя всяка безумна стъпка на управляващите.
По този начин със сигурност ще бъдат удовлетворени и едните и другите и никой, от ничия страна няма да страда от психически или здравословни проблеми. Въпреки че винаги има опасност нещо да се промуши и да ти отрови настроението. В такива случаи най-нужното за здравето на човека е просто да натисне копчето и изключи апарата.
Звучи като виц, нали? Както се казва в такива случаи, почти е сигурно, че няма да се случи, но поне е приятно да го чуе човек.
