Среща на върха на ЕС в Копенхаген – безсилието на европейците и "промяната на играта" на Фридрих Мерц. Загуби ли ЕС мира?
Ще позволи ли да бъде въвлечен във война от Путин и Тръмп, тайните управници на Европа? Това са въпросите, с които ще трябва да се справят 27-те държавни и правителствени ръководители от ЕС, когато се срещнат на специална среща на върха в Копенхаген в сряда.
Декорът е военен: германски и френски войници, фрегатата "Хамбург" и хеликоптер трябва да осигурят сигурността в датската столица. Огромният военен контингент е отговорът на мистериозните дронове, които обезпокояват Дания от дни и се приписват на "хибридната война" на Русия срещу Европа.
Няма гореща пътека до Москва. Руското правителство категорично отрича, че е насочено към ЕС. Дори НАТО – три седмици след нарушенията на въздушното пространство на Полша и Естония – все още няма доказателства за недобросъвестност от страна на Русия.
Но повечето политици от ЕС смятат, че им е ясно, че това са целенасочени провокации, на които трябва да се реагира. "Тази война е и наша война", казва полският премиер Доналд Туск, имайки предвид Украйна. Агресивната война на Русия преследва целта да подчини други народи.
В Копенхаген концентрираният гняв срещу Русия и сдържаното разочарование от собственото безсилие вероятно ще излязат наяве. ЕС няма собствена армия, която да се защитава – и досега не е успял да направи нищо срещу дроновете. Освен това сега заплашва да остане без пари за Украйна.
Украйна се нуждае от най-малко един милиард долара всеки месец за закупуване на оръжие от САЩ, заяви президентът Володимир Зеленски в края на август. Тъй като президентът на САЩ Тръмп вече не иска да плаща, парите трябва да дойдат от Европа. Но дори Германия не може и не иска да осигурява тези суми сама.
Фон дер Лайен иска да поеме контрола, но НАТО е отговорен за военните
Какво да се прави? В Копенхаген са на масата две предложения. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен води кампания за изграждане на "стена с дронове" в Източна Европа. А канцлерът Фридрих Мерц води кампания за "репарационен кредит" от 140 милиарда евро за Украйна. Той ще трябва да бъде финансиран от руски активи, замразени в ЕС.
Все още не се очакват решения – това е само неформална среща. Но дебатът вероятно ще стане разгорещен. В случая с безпилотните летателни апарати възниква въпросът кой трябва да поеме водещата роля и да изпълни първите пилотни проекти. Фактът, че Фон дер Лайен иска да поеме контрола, въпреки че ЕС всъщност е гражданска организация, настройва против доста хора.
НАТО е отговорен за армията, а държавите от ЕС досега сами се грижат за националната си отбрана. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте няма възражения. Европейската система за защита от дронове е "необходима", каза той след среща с Фон дер Лайен в Брюксел. Но подробностите и финансирането все още вероятно ще бъдат горещо обсъждани.
Проблеми се задават и с инициативата на канцлера Мерц. Той представи идеята си за помощ за Украйна във "Файненшъл таймс", за да подкрепи претенциите на Германия за лидерство. "Сега подкрепям мобилизирането на финансови ресурси до степен, която ще осигури военната устойчивост на Украйна за няколко години", написа Мерц.
Но германският канцлер направи сметката без белгийския премиер Барт де Вевер, който „наблюдава“ руските активи на стойност около 200 милиарда евро с очите на Аргус. Те са депозирани в клиринговата къща "Евроклиър" в Белгия, което на практика означава, че малко или много са белгийски пари.
Какво ще стане, ако Украйна загуби войната и ЕС остане да седи на своя "репарационен кредит"? Изобщо не може да става дума за "конфискуване на парите на Путин и оставяне ни с риска", обясни Де Вевер. "Това няма да се случи – това никога няма да се случи", подчертава той. Белгия може да загуби доверието на международните инвеститори, така че притеснението е голямо.
Ако се създаде впечатление, че парите в ЕС вече не са на сигурно място и могат да бъдат конфискувани по всяко време, това ще има последици и за други държави от ЕС. Ето защо други държавни и правителствени ръководители и дори Европейската централна банка предупреждават за риска от достъп до "руските активи".
Германското правителство твърди, че може да опровергае опасенията. За Украйна неочакваната печалба ще бъде "промяна на играта", според Берлин. "Този въпрос е може би най-големият лост, който европейците могат да вземат в политически ръце в момента", казва представител на правителството.
Но дори датското председателство на ЕС все още има притеснения. Предложението има "много финансови и правни последици", които трябва да бъдат внимателно обмислени, казва вътрешен човек. Това включва и въпроса кой всъщност ще носи отговорност, ако Украйна не може да изплати заема от милиарди евро.
Според предишните планове това щяха да бъдат държавите от ЕС – и следователно преди всичко Германия. Защото като най-голямата страна от ЕС тя ще трябва да поеме и най-големите рискове. Но Мерц не обича да говори за това. В крайна сметка Русия ще поеме репарационните плащания, надява се Берлин.
Но какво ще стане, ако Украйна загуби войната и ЕС остане да седи на своя "репарационен кредит"? Тогава "промяната на играта" на Фридрих Мерц може да се окаже бумеранг. Срещата на върха в Копенхаген може да занимава Берлин дълго време.
Ерик Бонс отразява европейската политика от Брюксел от 2004 г. насам. Той също така ръководи блога за наблюдение на ЕС "Изгубени в Европа".
Източник: cicero.de ; Превод: Меглена Плугчиева
