Детайлите на мирния план, довел до прекратяване на огъня в Газа, са твърде неясни. Остават много въпроси, от чиито отговори ще зависи дали действително ще настъпи мир. Кои от тях са най-трудните за решаване.
Твърде общ и неясен - според много експерти това е най-доброто описание на американския мирен план за Газа,с който Тръмп оказа силен натиск върху Израел и Хамас за прекратяване на огъня. Основните посредници, както и някои наблюдатели, твърдят, че тази неяснота е била умишлено търсена и всъщност е необходима, за да се постигне съгласие между палестинската групировка Хамас и израелското правителство. Други са на мнение, че неясните формулировки означават, че остава още много за договаряне, а липсата на яснота може да доведе до подновяване на сраженията.
Въпреки че Израел и Хамас се споразумяха за първата фаза от плана за прекратяване на огъня, е много рано да се говори за мир, казва за ДВ Хю Ловат от Европейския съвет за външни отношения (ECFR). „Ключът към успешното примирие е в това доколко двете страни ще спазят своята част от споразумението“. Въпроси като демилитаризацията на Газа, предложената „международна стабилизационна сила“, международните гаранции и дългосрочните намерения на израелското правителство все още се обсъждат, припомня той.
Ще се оттегли ли Израел напълно?
Газа е крайбрежна ивица с дължина 41 километра и широчина 10 километра. След две години конфликт израелската армия изглежда контролира по-голямата част от тази територия. В американското мирно споразумение се казва, че Израел няма да контролира или анексира Газа и че израелските войски трябва да се изтеглят, след като израелските заложници бъдат освободени. В понеделник (13 октомври) Хамас освободи всички останали живи заложници, а източници твърдят, че израелските войски са се оттеглили частично през последните няколко дни – до така наречената „жълта линия“ в рамките на Газа. Ако те останат там, това ще означава, че израелската армия ще продължи да контролира около половината от крайбрежната ивица.
Мирното споразумение предвижда оттегляне и още по-назад - до „червената линия“, след като бъдат изпълнени други условия. Едно от тях е разполагането в Газа на международни стабилизационни сили, а след като контролът в Газа бъде поет от новата преходна власт, израелската армия ще се оттегли още по-назад. В мирното споразумение обаче не е посочен график, така че не е ясно кога ще се случи всичко това.
Ако изтеглянето е пълно, израелските войски трябва да се върнат до буферната зона между Израел и Газа, която през последните години беше значително разширена - от първоначално 300 метра от границата до около 700 – 1 100 метра навътре в Газа. Това е около 17% от крайбрежната ивица, а узаконяването на това разширение ще означава трайно унищожаване на общности и отнемане на земеделска земя, предупреждават от израелската организация с идеална цел Gisha, застъпваща се свободното придвижване на палестинците.
Кои са международните стабилизационни сили?
В точка 15 от мирния план се посочва, че САЩ ще сътрудничат с арабски и международни партньори за разполагането на международни стабилизационни сили (ISF) в Газа. Те ще работят с Израел и Египет за осигуряване на сигурността по границите на Газа, а също така ще обучават и подкрепят новите полицейски сили.
Но от вашингтонския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) предупредиха, че създаването на миротворчески контингент може да се изправи пред сериозни препятствия: „Ако няма ясна палестинска подкрепа, включително от Хамас, който обаче се противопоставя на идеята, е трудно да си представим, че някакви арабски сили биха били склонни да се разположат на място“, казват от CSIS.
Говорител на френското външно министерство заяви пред журналисти, че страната е готова да допринесе за ISF. Германия ще предостави средства за помощ, но няма да изпраща войници. Египет лансира идеята за участие на американски войски. Около 200 американски войници вече са пристигнали в Израел, за да помогнат за създаването на „гражданско-военен координационен център“. Те обаче няма да влязат в Газа.
Бъдещето на Хамас остава неясно
Медии съобщават, че Хамас вече поема контрола над сигурността в ивицата Газа. Бойците на Хамас се сражават с вражески групи в Газа, някои от които са извършили престъпления като разграбване на хуманитарна помощ.
Наблюдатели обръщат внимание на това, че няма конкретни критерии как трябва да изглежда демилитаризацията, нито срок за нейното осъществяване. А това дава възможност както на Израел, така и на Хамас да бавят процеса.
Израел може да откаже да оттегли частите си до червената линия, докато не се осъществи „пълна демилитаризация“, но никой не знае какво точно би включвала тя, казва Хю Ловат от ECFR. „Дори ако ръководството на Хамас приеме искането на Израел (за разоръжаване – б. ред.), много от бойците му вероятно ще откажат да предадат оръжията си и може да преминат към по-радикални групировки“, допълва той.
Други наблюдатели отбелязват, че Хамас е много повече от обикновена военна групировка. Тя е и политическа партия с идеология, основаваща се на съпротивата срещу израелската окупация на палестинските територии, и вероятно ще продължи да съществува като политическа сила. Мирният план предвижда палестинска държавност и самоопределение. Но отново не дава никакви подробности за това как това би могло да се случи.
Кой гарантира спазването на мирния план?
Повечето наблюдатели са съгласни, че тъй като планът от 20 точки не съдържа необходимата конкретика, някой трябва да се нагърби със задачата да го конкрететизира. „За да успокои дясното крило и да гарантира собственото си политическо оцеляване, Нетаняху може да се изкуши да възобнови войната срещу Хамас, след като заложниците бъдат освободени“, написаха експерти от Международната кризисна група (ICG) и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) в списание Foreign Affairs. За да не позволят такова развитие, САЩ ще трябва да упражняват непрекъснат натиск върху Израел, допълват наблюдателите.
„Планът може да се провали, ако САЩ се уморят или разконцентрират, или ако отново се поддадат на влиянието на израелските хардлайнери“, написа на свой ред във „Файненшъл Таймс“ старши научният сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания Емил Хокайем.
