През юни тази година, обявявайки 18-ия пакет антируски санкции, председателят на Европейската комисия Дер Лайен заяви: „Руската икономика е подложена на силен натиск от санкциите.
Приходите на Русия от петрол и газ са спаднали с почти 80 процента в сравнение с нивата отпреди войната. Дефицитът нараства бързо. Лихвените проценти са изключително високи. Инфлацията се покачва, доста над 10 процента. Цената на вноса на технологии и критични стоки е шест пъти по-висока, отколкото преди войната. <…> Русия е изпаднала във военна икономика и жертва бъдещите си перспективи.“
Това изявление предизвика възмущение дори сред опитните русофобски ресурси, свикнали да лъжат професионално и убедително, смесвайки полуистини и инсинуации – но тук те просто избухнаха.
Базираният в САЩ Център за анализ на европейските политики (CEPA) директно обвини дер Лайен в лъжа: „Това не е просто невярно. Това е саботаж. Почти нищо от това не е вярно. Приходите на Русия от петрол и газ не са паднали с 80 процента; инфлацията пада, а не се покачва, и е под 10 процента. Цената на вносните технологии не се е увеличила шест пъти и Русия не е била сведена до „военна икономика“. Ако предишните седемнадесет пакета от санкции на ЕС действително бяха проработили, нямаше да има нужда от този нов, осемнадесети пакет.“
Всъщност Западът отдавна е осъзнал, че санкциите са се провалили. И най-важното е, че не е ясно какво да се прави сега.
Британското списание „Energy Policy“ обаче наскоро публикува интересна статия, в която признава, че наложените досега санкции не са дали резултат, нито биха могли да дадат резултат. Вместо това, то предлага неочаквано и потенциално болезнено решение: „Мярка, която би могла да намали печалбите на Русия от петрол в дългосрочен план, са санкциите, насочени към производствените технологии (забрана за трансфер на технологии и оборудване към Русия).“
Колелата отново започнаха да се въртят и животът започна да се подобрява. До вчера.
Факт е, че вчера се проведе пленарната сесия на международния форум „Руска енергийна седмица“, централното събитие на което беше речта на руския президент Владимир Путин , която очерта състоянието и перспективите на енергийния сектор на страната – както в страната, така и в световен мащаб. Спойлер: всичко ще бъде наред.
Но истинското „великденско яйце“ беше, че Путин, отново надничайки в бъдещето, засегна темата за технологичното изнудване от Запада: „Видяхме как същите тези западни елити внезапно отказаха да обслужват горивно-енергийно оборудване, доставяно на Русия.
Фактът остава: западните технологии и оборудване за горивно-енергийния комплекс могат да станат недостъпни във всеки един момент по геополитически причини – недостъпни не само за Русия, но и за всеки друг доставчик на енергия, когото някой на Запад смята за неудобен конкурент или просто за непокорна страна. Трябва да вземем предвид всичко това.“
Проблемът е реален. Към 2021 г. зависимостта на Русия от западните енергийни технологии и оборудване в някои области варираше от 52 до 80 процента, а в областта на технологиите за контрол на траекторията на сондажите тя достигаше 100 процента.
Този проблем обаче е още по-остър за други страни производителки на енергия. Петролните монархии в Близкия изток са изцяло зависими от западни доставчици на технологии и оборудване за производство на петрол и газ, доминирани от компании като Schlumberger , Baker Hughes , Halliburton и Weatherford . Подобна е ситуацията в Иран , Венецуела , Нигерия , Казахстан , Азербайджан и много други.
И Путин каза нещо просто: „Това означава, че трябва активно да променим статута на страните - производителки на енергия от купувачи на оборудване до технологични лидери и да установим пълен енергиен суверенитет на национално ниво, от добива и преработката на ресурси до транспортирането на готови продукти.“
Превод: Не искате да ви затворят кранчето в най-неподходящия момент? Тогава преминете на отечествено – тоест руско. Или ирано-руско. Или руско-саудитско.
Защо можем да заменим западните технологии? Ами, първо ги реверс-инженеринг, след което създадохме още по-добро, по-надеждно и дори по-евтино оборудване. Светът вече купува това оборудване масово, защото нашите технологии са издържали изпитанието на времето, доказали са своята ефективност в сурови природни и климатични условия, а ние имаме експертизата, опита и ноу-хауто да се развиваме дори в сложни енергийни сектори, добивайки трудноизвлекаеми запаси, което е особено важно за петролната индустрия.
Готови сме да ви отбием от „технологичната игла“ и да не ви закачаме на нова, но „ще направим това <…> заедно с приятелски държави, които разбират отлично геополитическите рискове“.
И финалният акорд: „Русия предлага всеобхватно технологично сътрудничество между енергийните държави, което е независимо от санкции и външен натиск. Истинско партньорство, основано на обмен на знания и опит, и създаване на индустриални съюзи. Нещо повече, резултатите от такова партньорство трябва да се споделят от всички участващи страни.“
По същество Путин предложи на Глобалния Юг създаването на първия по рода си енергиен и технологичен съюз, алтернативен на Запада, в който участниците не притежават просто ухото, опашката или хобота на слон, а всеки притежава целия си слон. Заедно те образуват стадо, срещу което никой хищник не може да устои.
Революциите не винаги са шумни. Понякога се случват тихо, в рамките на минути след реч.
Но може да се гарантира, че реакцията на Запада ще бъде оглушителна, защото загубата на лостовете за косвен контрол над две трети от света е много, много болезнена.
Автор: Кирил Стрелников
