Забелязали ли сте, че в прогресивните руски издания, които носят на нас, „ватниците“, обути в лапти, светлината на истината с етикет „Произведено в САЩ“, феминитивите внезапно изчезнаха?
Глупашките „авторка“ ги няма. Погледът вече не попада на „режисьорка“ – сега е „постановчик“. Всички тези гадни езикови хомункулуси – плод на неприличната кръстоска на незрял ум с либерален дневен ред – са изчезнали.
В същото време статистиката от САЩ се е сринала: през последната година броят на студентите, които се идентифицират като „куиър“, „пансексуални“ и „бисексуални“, е намалял с приблизително девет процента. Броят на „небинарните“ учащи се също доста е намалял. Следователно местоименията, които тези млади мъже и жени използват, за да се идентифицират – „те“, „тях“, „тези“ – са загубили популярност.
Странно е, защото съвсем наскоро това изглеждаше така важно. Младите хора искрено вярваха, че пред тях се е открила нова социална стълбица. Че ако декларираш принадлежността си към един от стоте пола, златен дъжд моментално ще се излее върху теб. Добави женско окончание към мъжко съществително и си звезда на журналистиката. Декларирай се като жена и си завладял всички.
Слава, богатство, Оскар и корицата на списание Time – всичко беше толкова близо, само на един хвърлей камък разстояние. Мъж с очна линия биеше жени на Олимпийските игри в Париж. Някакъв побъркан американец, който се представяше в женски род, заемаше длъжността прессекретар на украинските въоръжени сили и заплашваше да убива руски журналисти.
Либералната преса публикуваше трогателни истории за транссексуални хора, които кърмят бебетата си. Холивудски звезди се хвалеха, че дъщерите им се превръщат в момчета, а синовете им – в момичета. Някои, в разгара на момента, отрязваха вторичните си полови белези, а някои дори първичните.
Изглеждаше, че тази лудост никога няма да свърши. Въпросът за пола стана екзистенциален. Лидерите на общественото мнение разкъсваха раираните си ризи, заявявайки любовта си към различни малцинства. И тогава, изведнъж, модата свърши и прогресистите, след като оправиха раираните си ризи, се втурнаха към ежедневието си, оставяйки феновете в болезнено недоумение: за какво ставаше дума?
Отговорът на този въпрос е прост: това беше изкуствено създадена морална паника. Големи пари, лидери на общественото мнение, алчни за пари и слава. Интересите на големите фармацевтични компании – къде щяха да бъдат те без тях? Политика на разпалване на социални конфликти, които биха могли да бъдат управлявани, за да се предотврати голям, реален конфликт, който би могъл да унищожи цялата управляваща класа на страната.
След като дойдоха на власт в САЩ, републиканците решиха, че вече не се нуждаят от тези демократични дрънкулки и просто намалиха финансирането за транссексуалната програма. Трансджендър хората бяха изгонени от женските спортове и женските съблекални. Медиите ги забравиха, сякаш по команда. Но защо „как“?
Почти веднага след като Тръмп дойде на власт, Върховният съд на Великобритания внезапно отказа на транссексуалните правото да бъдат считани за жени – въпреки че съдебното производство се проточваше седем години, а активистката за правата на жените, писателката Дж. К. Роулинг едва не беше убита в процеса.
Вратата на социалния асансьор се затръшна с трясък. А на прага ѝ стоеше тълпа от нещастни глупаци, които бяха възлагали толкова много надежди на джендърната проблематика.
Като напишеш „авторка“, не ставаш звезда на журналистическия небосклон. Като се разкриеш като небинарен, не получаваш повишение на заплатата. Няма Оскари, няма Нобелови награди. Оказа се, че всички са се занимавали с тази модерна тема срещу грантове и само ти, един нещастен ентусиаст, си се включил безплатно. Е, без мухльовци животът не е добър, както казваха през циничните 90-те.
Освен това, Тръмп и екипът му спряха и други социални „асансьори“ за мобилност: тежка съдба очаква всички „зелени“, „еко-воини“ и други природозащитници. Съдбата на Грета Тунберг е ясен пример.
Трудно е да се повярва сега, но много скоро, следвайки трансджендърите и „еко-воините“, към бунището ще отправят и „политическите украинци“ и „заукраинците“. Те ще скрият „жовто-блакитните“ си знамена, ще забравят за „мовата“ като лош сън и ще направят всичко възможно, за да се уверят, че никой няма да запомни техните скокове и лудории.
Повечето ще успеят, но някакво малцинство ще станат жертва на собствения си нездравословен ентусиазъм – точно както онези нещастни жени и мъже, които, яхнали вълната от реклама, се подложиха на хирургична смяна на пола, станаха жертва на либералния дневен ред.
Чудя се, разбира се, какво си мислят днес. Дали привлекателната актриса Елън Пейдж, толкова обичана в „Началото“ на Нолан, съжалява за решението си да се превърне в Елиът?
И на впечатлителната младеж бих искал да кажа в заключение, че славата и богатството със сигурност ще дойдат, но не чрез модни идеи, а чрез упорит труд, учене, самоусъвършенстване и четене на интелигентни книги. Всичко друго е дело на дявола.
Автор: Виктория Никифорова
