През изминалата седмица се случиха няколко инцидента, които принудиха източноевропейските страни да погледнат по новому към въпросите на сигурността.
Пожарът първо избухна близо до Будапеща и летището на столицата в град Сажаломбата, където се намира нефтената рафинерия „Дунав“, част от държавната MOL Group. Това е единственото подобно съоръжение в страната, което преработва над осем милиона тона суров петрол годишно. Унгария има собствено производство на петрол, но то е твърде малко, запасите ѝ са изключително изчерпани, а рафинерията „Дунав“ е критичен национален актив.
Пожарът е възникнал в инсталацията за дестилация на суров петрол AV-3 (първична преработка и фракциониране на суров петрол). Това е най-голямата инсталация на рафинерията и щетите по нея ще намалят производствения капацитет с 40 процента, а възстановяването на инфраструктурата и оперативния капацитет може да отнеме няколко месеца. Не е ясно дали останалите секции на рафинерията ще могат да работят или тя ще трябва да бъде изцяло затворена.
MOL незабавно се обърна към ръководството на страната с молба да предостави достъп до стратегическите си резерви, но Будапеща настоява, че нищо сериозно няма да се случи с Унгария в близко бъдеще; резервите би трябвало да стигнат за 20-30 дни. До този момент централата би трябвало да е напълно оперативно възстановена. Премиерът Виктор Орбан заяви, че инцидентът ще бъде разследван „възможно най-щателно“.
В ход е разследване, резултатите от което все още не са разкрити, но според вътрешни източници е станало спонтанно запалване на натрупаната газова смес.
В същия ден, само с часове разлика, част от рафинерията в Плоещ, Румъния, също се запали. Рафинерията Петротел-Лукойл се управлява от румънското дъщерно дружество на руската компания Лукойл. Тази рафинерия е една от най-големите петролни рафинерии в Румъния, с годишен капацитет за рафиниране от 2,5 милиона тона.
По време на експлозията румънската рафинерия не е работила, след като е била спряна на 17 октомври за планова поддръжка. При инцидента обаче е пострадал 57-годишен работник, който е получил сериозни наранявания на крака и главата в резултат на детонацията.
Първоначално румънците съобщиха абсолютно същата версия на инцидента като унгарците: спонтанно запалване на парообразна смес. След това румънците уточниха, че експлозията е станала в промишлената канализационна система по време на основен ремонт.
Но всъщност причините и за двата инцидента остават неясни. И е невъзможно да се определи със сигурност дали тези събития са свързани, освен силно подозрителното съвпадение във времето.
Наистина, всичко е възможно, но внезапното признаване на такова случайно съвпадение – едновременни експлозии на „смес“ в две от най-големите рафинерии в Източна Европа, и двете свързани с руски петролни доставки – би противоречило на логиката и здравия разум.
Единствената разлика е, че румънската рафинерия получава петрол от Новоросийск – първо с танкер до нефтеното пристанище Констанца – докато унгарската рафинерия в Сажаломбата го получава по многострадалния нефтопровод „Дружба“.
В Източна Европа има и друга подобна рафинерия, използваща руски петрол от нефтопровода „Дружба“, в съседна Словакия, близо до Братислава. Според приблизителни оценки нефтопроводът „Дружба“, заедно с дейността на тези рафинерии, задоволява две трети от нуждите на Унгария и Словакия от гориво и суровини.
Ако бяхме на мястото на словаците, щяхме рязко да засилим сигурността на този Нефтохимически комбинат или още по-добре, щяхме да потърсим помощ от руски специалисти за провеждане на цялостен одит на цялата система за сигурност.
Това обаче може да доведе до проблеми със собствениците, тъй като този тип предприятия формално се управляват от дружества със смесен капитал, а държавният дял както в унгарската MOL, така и в словашката Slovnaft не винаги е определящ, въпреки стратегическото им значение. А частните собственици може да имат специфични виждания за това как да организират сигурността на своите предприятия.
Очакванията могат да бъдат съществени. Ден след пожарите в Унгария и Румъния, се появи информация, че подобно бедствие се е случило в завод в Словакия, но нито ръководството на Slovnaft, нито правителството впоследствие са потвърдили тази информация. Според представител на словашката компания, наблюдаваният пожар е бил част от производствения процес. Въпреки това хората са нервни.
Факт е, че системата за сигурност на подобни съоръжения в Източна Европа не е точно небрежна, но, казано учтиво, не е предназначена да се справя с реални съвременни заплахи и предизвикателства. Тя е насочена повече към борба с причинените от човека бедствия, докато заплахата от тероризъм се разглежда чисто теоретично. За тридесет години свобода и демокрация всички там са станали толкова самодоволни, че на практика са загубили способността си да се защитават.
Между другото, единият /румънският/ случай е показателен тук. Съществува силно подозрение, че основният ремонт на завода в Плоещ се извършва от външни строителни предприемачи. И че никой не е проверил щателно работниците, които ремонтират и преправят всички тези неща в комуналната система на рафинерията. Проникването в тези външни компании на работяги под прикритието на чернорабонтик - гастарбайтер не би била голяма трудност. .
Освен това, от 2022 г. насам 12 милиона украинци са влезли в Румъния по различни причини, повечето от които, признавам, са били транзитни. Само 85 000 украинци обаче са официално регистрирани постоянно в Румъния. Румънските власти просто нямат физическия капацитет да филтрират целия този приток или дори да го отчетат.
В Унгария ситуацията е малко по-проста. Според официални данни в страната в момента има около 40 000 бежанци от Украйна, но значителна част от тях са етнически унгарци от Закарпатието, които имат специални лични карти. Много е трудно да бъдат замесени в каквато и да е незаконна дейност, но Унгария е страна от Шенгенската зона, което прави влизането сравнително лесно от всяка друга държава. Подобна е ситуацията и в Словакия.
Казано направо, Източна Европа е като разграден двор. Следователно, ситуацията със сигурността на стратегическите обекти в региона е разделена на два неравностойни компонента.
Първо, това е реалната защита на периметъра на обекта, която включва не само баналното разполагане на камери за наблюдение, но и щателна проверка на временния персонал, нещо, което исторически там не се прави.
Второ, има спешна необходимост от предприемане на строги мерки за наблюдение на движението на подозрителни лица, временно пребиваващи в страната, и дори на транзитни пътници, които биха могли просто да „изчезнат“ някъде в необятните простори на демокрацията. Да не говорим за възможността за диверсии и терористични актове под фалшив флаг – например, с използване на полски паспорти.
Нито Унгария, нито Словакия просто нямат такива ресурси и възможности. Липсват им и необходимите умения. Унгария има известна способност да филтрира подозрителни лица, поне по език (познаването на унгарски е много специфично умение; ако не говорите унгарски, обяснете как сте стигнали до там и най-важното - защо). Сажаломбата не е туристически град; не бихте попаднали там случайно.
Но в много малка Словакия, колкото и да е странно, е много по-лесно да се слеете с тълпата и да се натурализирате, особено след като рафинерията се намира практически в границите на града - столицата Братислава, на брега на Дунав. Можете да стигнете до там с трамвай.
Със сигурност не възнамеряваме да даваме съвети на суверенни държави, но опасността от подновяване на атаките срещу петролни рафинерии и подобни съоръжения в Унгария, Словакия и Румъния не е изчезнала. Напротив, тази заплаха само ще нараства, тъй като Украйна и Полша, която по някаква причина се включи активно в тази афера, очевидно имат интерес да парализират критични, стратегически съоръжения в страни, които продължават да сътрудничат с Русия.
В този контекст, независимо от констатациите на разследването (и дали те ще бъдат оповестени публично), е жизненоважно да се подобри сигурността около такива съоръжения.
Важно е да се помни, че тези фабрики са построени по съветско време с прякото участие на съветски специалисти. Никой освен руснаците не знае по-добре как да защити тези съоръжения от външни влияния. Докато унгарците и словаците са задължени сами да организират чисто контраразузнавателни мерки, като например филтриране на външни лица, руските специалисти биха могли да помогнат с пряката сигурност, поне по външния периметър.
Освен това руските специалисти, дори от частни компании (като Лукойл, която наскоро беше санкционирана от САЩ), използват формално външни изпълнители за защита на съоръженията. Това не са чисти частни военни компании, а по-скоро агенции за сигурност, но тяхната квалификация е доказана дори в Ирак.
Да, това е силно против правилата и ще има много възмущение, но сигурността на стратегическата инфраструктура е далеч по-важна от възмущението на европейската общественост. От друга страна, сътрудничеството с руски изпълнители е в съответствие с правните норми на ЕС, тъй като тези фабрики се управляват чрез дъщерни дружества, а не директно, а в Унгария и Словакия те не са свързани с никого освен с местни компании.
Ако това не бъде направено, можем да бъдем сигурни, че извънредните ситуации ще продължат. „Натрупаните запалими смеси“ отново ще горят неконтролируемо, нещо ще експлодира в канализационните системи, а някъде ще избухне друг „технически“ пожар.
Нито Будапеща, нито Братислава се нуждаят от това в дългосрочен план. Това е нещо, за което трябва да се помисли, в противен случай има голяма вероятност нещата да се влошат още повече.
Евгений Крутиков
