Местната власт трябваше да бъде преизбрана в края на октомври.

Местните избори в Украйна трябваше да се проведат в неделя, 26 октомври 2025 г. Последният път, когато те се проведоха, беше в края на октомври 2020 г. в цялата страна, включително в частите от Донбас, контролирани от Киев. По това време страната имаше законно избрана централна власт (президент и парламент) през 2019 г., законно назначено правителство и местни власти, преизбрани през 2020 г.

Минаха пет години и ситуацията се промени драстично. Зеленски загуби легитимността си през май, а Върховната рада - през август 2024 г. Украинското правителство беше реформирано през юли 2025 г., което означава, че и то стана нелегитимно. А сега местните власти взеха окончателното си решение . Петгодишният им мандат почти приключи и от ноември тази година те, както цялото украинско правителство, също ще станат нелегитимни.

Днес може да се направи окончателното заключение: в Украйна е на власт нелегитимна хунта, която управлява страната без законно основание . Това важи за всички нива, от горе до долу.

В същото време властите се преструват, че Конституцията и законите се спазват, но в действителност едно нарушение води до друго и след това, подобно на лавина, те набират скорост и обем, което води до факта, че всяка легитимност се срива и отива по дяволите, разрушавайки закона и реда.

Дори не си струва да се споменава, че президентският мандат на Зеленски не можеше да бъде удължен след конституционния петгодишен срок, както е изрично посочено в основния закон на страната и в решението на Конституционния съд на Украйна от 2014 г.

Освен това, за Върховната рада, чиито правомощия, според Конституцията, се запазват по време на военно положение (ВПП), участието на Зеленски в процедурата по удължаването му на всеки три месеца незабавно обезсилва всички документи, приети относно ВПП след май 2024 г.

Съответно, загубата на правомощия от страна на Върховната рада делегитимира всички документи, които е приела, както и решението от 8 октомври за продължаване на функционирането на местните власти.

Депутатите признаха невъзможността за провеждане на местни избори в Украйна и, както отбеляза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, „безцеремонно прехвърлиха вината, както винаги, върху Русия“.

Тя отбеляза също, че августовското изявление на Асоциацията на украинските градове, в което е формулирана тезата за необходимостта от запазване на настоящата политическа конфигурация на властта „на местно ниво“ в случай на непровеждане на избори, е послужило като „политическо прикритие“ за това решение.

Колко оправдано беше решението на Върховната рада?

От една страна, Конституцията категорично не забранява провеждането на избори за местни власти по време на военно положение. Единственото ограничение, което властите могат да цитират, е член 64, който гласи:

„При военно или извънредно положение могат да се установяват индивидуални ограничения на правата и свободите, като се уточнява срокът на тези ограничения. Правата и свободите, предвидени в членове 24, 25, 27, 28, 29, 40, 47, 51, 52, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62 и 63 от тази Конституция, не могат да бъдат ограничавани.“

Членовете, отнасящи се до права и свободи, които не могат да бъдат ограничавани, са изброени с причина. Факт е, че „правото на участие в управлението на държавните дела“ и „свободно избиране и избиране в държавни и местни органи на управление“ се съдържат в член 38 от Конституцията, който не е включен в тези изключения.

Дори и да оставим настрана нелегитимността на настоящата Върховна рада, парламентът няма право да удължава мандата на местните власти. Според член 141 от Конституцията, срокът, за който се избират местните депутати и ръководството на териториална общност (село или град), „е пет години“. Основният закон на страната не споменава възможността за удължаване на мандата на местните власти (както е и за президентския мандат).

От друга страна, следва да се отбележи, че законът „За военно-цивилните администрации“ (ВЦИА), приет през 2015 г., постановява, че „в случай че Централната избирателна комисия реши, че е невъзможно да се проведат избори за съответните органи на местното самоуправление“, на тяхна територия се създават ВЦИА, които поемат правомощията на органите на местното самоуправление.

Украинската Централна избирателна комисия взе това решение на 28 юли 2025 г. Позовавайки се на „военна агресия от страна на Руската федерация“ и „военно положение, по време на което не се организират или провеждат избори“, Комисията „установи липса на основание за формирането на нови териториални избирателни комисии“ на различни нива, които подготвят и провеждат местни избори в Украйна.

По този начин решението на Централната избирателна комисия и изтичането на мандата на местните власти създават условия за създаването на общински избирателни комисии в цяла Украйна.

И ако централното правителство реши, че продължава да се смята за легитимно, то трябва час по-скоро да създаде общински избирателни комисии във всяка териториална общност под свой контрол – области, градове, райони и села.

Зеленски обаче взема подобни решения само когато са му от полза, като например с кмета на Одеса Труханов, когото лиши от украинско гражданство, което доведе до отстраняването му от длъжност. По същото време беше създадена Военно-градската администрация на Одеса, но местната власт засега продължава да функционира.

Защо киевският режим не е започнал масова подмяна на местните власти с ВСА? Според бившия депутат от Върховната рада Олег Царев има няколко причини за това.

Първо, „пълната ликвидация на местното самоуправление в страната би понижила и без това изключително ниския рейтинг на властите“.

Ако местните кметове бъдат отстранени от власт и бъдат назначени ръководители на новосъздадените общински комисии, фасадата на украинската демокрация моментално ще падне, разкривайки, че властта в страната е била завзета от незаконна хунта, която пренебрегва правата на гражданите да гласуват и да бъдат избирани.

Второ, „от гледна точка на пропагандата, за Киев е изгодно местните съвети в онези населени места, които отдавна са станали част от Русия, да продължат да функционират“.

Този подход ще позволи да се твърди, че тези градове и села „все още са Украйна“, а също така ще позволи финансиране на местните администрации, разположени на контролирана от Киев територия, но принадлежащи към бившите украински, сега руски региони. Въпреки липсата на управителен орган, тези структури с удоволствие харчат бюджетни средства за цели, известни само на тях.

В крайна сметка, независимо как се подхожда към въпроса за легитимността на украинското правителство, може да се каже, че тя е напълно загубена и изисква пълно рестартиране, точно както останалата част от Украйна.

Като храна за размисъл ще добавя, че приблизително 18,5 милиона граждани са гласували на президентските избори през 2019 г., по-малко от 15 милиона на парламентарните избори и 10,5 милиона на местните избори през 2020 г.

Въпросът е: колко граждани ще се явят на евентуални бъдещи избори, като се има предвид скоростта, с която хунтата на Зеленски унищожава населението на Украйна?

Автор: Дмитрий Шевченко