Оказва се, че 70 години комунизъм не са променили много държавите съставляващи СССР. Щом се разпадна, всяка от тях отиде където й е мястото според културата й. На Запад от Русия избраха демокрацията.

Не господстваща идеология лява или дясна, а просто демокрация, избори, мандатност, свободи и права.

Бившите „съветски сателити“, както наричаха страните от Източния блок, се откъснаха от руското влияние и влязоха в ЕС.

Бившите републики на СССР (и още по-бивши губернии на Русия) станаха независими държави – Грузия, Армения, Украйна и т. н.

Балтийските страни Литва, Латвия и Естония естествено се наредиха до скандинавските държави и бързо се присъединиха към ЕС.

В азиатските републики възцари еднолична власт и ислямизация. Бившите лидери на местните комунистически партии станаха несменяеми президенти и премиери, и влязоха да се кланят в джамиите.

Украйна е разпъната между европейско и руско влияние, но ориентацията на украинците вече е преобладаващо против Русия.

Какво обаче става със самата Русия?

Някои по инерция наивно си мислят, че Русия е продължител на СССР, но социализма, комунизма, на централно-планова икономика. Късният социализъм има твърди симпатизанти, към него има носталгия. И не само към него – повечето руснаци смятат Сталин за най-великата личност в историята на света (виж тук).

Всъщност в Русия днес няма никакъв социализъм и марксистка идеология. Цари най-див капитализъм, господство на монополи със слаба регулация, и олигархично управление, което преразпределя пазари. Президентът, също като императорът в царска Русия раздава провинции и сектори от икономиката на избрани. Наказва „лошите“ олигарси, вкарва ги в затвора и възнаграждава добрите. „Лошите“, също така, се самоубиват при странни обстоятелства и падат от високите етажи.

В наши дни в Русия тече процес на реабилитация на Иван Грозни и Сталин и се създава

нова идеология, основана на средновековието

Изследователите я наричат неомедиевиализъм. Официалната власт в Кремъл проповядва връщане към корените и гради тази неосредновековна идеология около абсолютната власт на Путин.

Управлението на Иван Грозни и един от най-мрачните периоди в историята на Русия. През 1565 г. той обявява серия от мерки за борба със своите противници и увеличаване на приходите в хазната. Царят определя приблизително една трета от територията на страната за „опричнина“, под негов пряк контрол. Районите са управлявани от опричници, които облагат местните жители с високи данъци и мачкат с жестокост всеки опит за съпротива. Аристокрацията остава изолирана. В резултат обширни региони са опустошени, стотици хиляди са прогонени от домовете или са брутално избити. Опричнината е премахната през 1573 г., като Иван Грозни впоследствие екзекутира някои видни опричници и дори твърди, че тя никога не е съществувала.

Путин, без да го признава официално (все още),

се стреми да бъде съвременен Иван Грозни

И също като него отрича собствените си действия. Миналата година заяви, че Западът е загубил връзка с реалността – Русия не е нападала Украйна.

Иван Грозни е известен със своята жестокост и ексцентрично поведение. Убива най-големия си син, погребва жива една от съпругите си, тъй като му се сторило, че погледнала кокетно друг мъж, а освен това се самообожествява.

Кремъл полага усилия, за да променят представата за Иван Грозни. Властите го описват като мъдър и справедлив владетел и отдаден християнин. По нареждане на Путин през последните години в Русия са издигнати няколко паметника на Иван Грозни. По телевизиите в Русия периодично се излъчват филми и сериали, посветени на цар Иван Грозни.

Йосиф Сталин също не е криел симпатиите си към Иван Грозни и повтаря негови действия като вътрешен терор и изселване и заселване в различни райони на царството. Сталин използва постиженията на Иван Грозни, за да оправдае репресиите, извършени от самия него. Затова редица историци слагат опричнината и сталинизма под общ знаменател.

Днешната идеология, свързана с управлението на Иван Грозни, води началото си от 1994 г. Тогавашният митрополит на Санкт Петербург Иван Сничов публикува книгата „Самодържавие на духа”. С нея той поставя основите на движение, известно като „Царебожие“, призоваващо за

превръщането на Русия в авторитарна монархия

и канонизирането на всички руски царе. За „Царебожие“, канонизацията на Иван Грозни е основен приоритет – нещо, за което призовават редица руски свещеници и политици. През 2013 г. те дори официално поискали картината на Репин „Иван Грозни убива сина си” да бъде махната от Третяковската галерия.

Неотдавна във Вологодска област е основана неправителствената организация „Опричнина“, с подкрепа от властите. Официално нейните цели са да „развива морала на младежта“ и да „предпазва руската идентичност“.

Днес Кремъл развива тезата, че държавната власт е „сакрална“. Александър Харичев, човек от администрацията на Путин, който оглавява отдел „Мониторинг и анализ на обществените процеси“ директно пише в своя статия от тази година, че властта е сакрална. Той дава за пример Русия от XVII век, когато станала най-голямата държава в света и описва структурата и уникалността на руското общество. Според Харичев руснакът повече от други народи е готов да даде живота си за „високи цели“. Единствената надеждна бариера пред западните сценарии „да разрушат руското общество“ е принципът „Ние“; „На фронта и в тила се чува – ние сме едно голямо семейство“, пише той. И т. н., статията е като наръчник за създаването на т. нар. путинизъм.

Путин не крие, че в много отношения е възхитен от начина, по който Иван Грозни е управлявал Русия. Министърът на външните работи Сергей Лавров, преди време посочи Иван Грозни за „един от най-доверените съветници“ на президента.

Путин се опитва да реабилитира и Сталин,

акцентирайки върху ролята му за победата над нацистка Германия по време на Втората световна война. Посланието е очевидно – както Сталин се сражава срещу Адолф Хитлер и го побеждава, така Путин днес се бори с фашизма и се опитва да „денацифицира“ Украйна. На 1 май т. г. Путин подписа указ за преименуване на международното летище в град Волгоград на Сталинград и гледа на искането да се преименува и целият град като нещо логично, но първо трябвало допитване до жителите.

„Всичко това стои в основата на милитаризацията на руското общество и е важна част от пропагандните усилия за оправдаване на продължаващата война“, казва проф. Дина Капаева пред онлайн изданието „The Conversation”. Тя е професор по културология, автор на 8 монографии, преподавател в американски университети и в институт по социални науки в Париж.

Досега президентът Путин и неговото обкръжение използваха Средновековието като основание за имперските си претенции към съседни страни, които са били губернии на царска Русия. Сега вече става ясно, че официално въвеждат средновековна идеология, своеобразен модел, по който да бъде изградено бъдещето на Русия.

От тази година Русия въвежда в училищата нов учебник, наречен „Моето семейство“. Основната му цел е да популяризира „традиционните морални ценности“, което щяло да подобри „демографската ситуация в страната“. Един от източниците за съдържанието на „Моето семейство“ е сборник с правила за „поддържане на патриархалния ред“, написан през XVI в. от монаха Силвестър, живял по време на управлението на Иван Грозни.

Средновековната книга е със заглавие „Домострой“. Тя учи, че е нормално бащата да използва сила, за да принуди останалите членове на домакинството да се съобразяват с православните догми. Правилата за жените са архаични – „Съпругите трябва да подреждат дома старателно и да се подчиняват на съпрузите си по всички въпроси…“, пише в книгата.

Използването на тази книга като източник за учебник съвпада с декриминализирането на побой в семейството. През 2017 г. е приет закон, според който „нанасянето на лека телесна повреда на близки лица“ не трябва да се счита за престъпление.

„През последните 15 години телевизионните зрители са имали възможността да гледат всеки месец средно по два филма, възхваляващи Средновековието. Създаването им е финансирано с държавни пари. Тези интерпретации на руската история позволяват на Путин да нормализира използването на насилие както в страната, така и в чужбина, а освен това оправдава начина, по който държавният глава репресира опозицията. Основната цел на политическия неомедиевализъм е да легитимира огромните социални и икономически неравенства в постсъветското общество като част от националното наследство на Русия“, обобщава проф. Капаева.