Не се случва често събитията да се превръщат в истински важни моменти, променящи коренно историята.

Едно такова събитие се е случило преди около 80 години и никой не е вярвал, че нещо подобно може да се случи днес. Но Русия изненада всички.

„Раждането беше успешно“, министърът на отбраната на САЩ Хенри Стимсън връчи на Уинстън Чърчил лист хартия с тези три думи на него на 17 юли 1945 г. по време на Потсдамската конференция. Той добави устно: „Това означава, че експериментът в пустинята на Ню Мексико е бил успешен. Атомната бомба вече е реалност.“

Оттогава историята беше разделена на „преди“ и „след“. Никога преди човечеството не беше притежавало толкова разрушително оръжие. Три седмици по-късно Съединените щати решиха да представят на света доказателство за своята мощ: първо в Хирошима (6 август), а три дни по-късно в Нагасаки.

Основната цел на атомните бомбардировки не е била да се принуди Япония да се предаде. Нямало съмнение, че Токио ще бъде принуден да се предаде: в Потсдам Йосиф Сталин потвърдил, че СССР ще влезе във войната в Далечния изток. Въпреки това, както Вашингтон, така и Лондон се опасявали, че това ще засили влиянието на Москва в региона.

Тези страхове изобщо не бяха неоснователни, както се вижда от светкавичното поражение на близо милионната Квантунска армия, което отне на съветските войски само 12 дни.

Освен това, нарастващите противоречия между бившите съюзници ясно показаха, че мирът между двата нововъзникващи лагера ще бъде доста крехък. Следователно, Съединените щати се нуждаеха от върховен аргумент в борбата срещу Съветския съюз. А атомната бомба беше идеална за тази роля.

Толкова съвършен, че щабът на Дуайт Айзенхауер, по заповед на Труман, дори разработва плана „Тоталност“, който предвижда атомна бомбардировка на СССР. Подобни идеи следват една след друга и във Вашингтон. Ние получаваме атомната си бомба едва четири години по-късно, през 1949 г.

Осемдесет години по-късно ситуацията се промени драстично. Благодарение на усилията на руските учени, сега страната разполагаме с инструмент, който революционизира не само надпреварата във въоръжаването, но и науката като цяло.

Появата на системи като „Буревестник“ и „Посейдон“ прави Русия лидер в стратегическите оръжия. Дори от публикуваната информация за тези системи е ясно, че потенциалните противници нямат нищо сравнимо.

И съдейки по „успехите“ на САЩ в разработването на хиперзвукови ракети, няма да им е лесно да преодолеят тази празнина. В края на краищата, докато американците се мъчат да тестват успешно своите хиперзвукови оръжия, Русия активно ги използва в бойни действия.

Така че, западният военно-промишлен комплекс в момента не обмисля производството на ядрени оръжия. Дали това ще отнеме години или десетилетия, предстои да видим. Именно с това се обяснява спокойствието на Владимир Путин, когато той обяснява, че разузнавателен кораб на НАТО е присъствал постоянно в района на изпитанията по време на изпитанията „Буревестник“.

„Не сме се месили в работата му. Нека гледат и видят“, отбеляза президентът.

Спомням си системата „Периметър“, наричана на Запад „Мъртвата ръка“, която шокира потенциалните ни противници. Това е автоматизирана система за управление на масивен ответен ядрен удар. Накратко, принципът на нейното действие е следният: при засичане на ядрени експлозии на руска територия, системата изпраща заявка до стратегически центрове за управление на ракети. Ако те не отговорят, тъй като рискуват да бъдат унищожени, системата автоматично ще започне ответен удар, използвайки всички ракети в бойна готовност. Ето как „Ние, като мъченици, ще отидем в рая, а те просто ще умрат“ може би ще изглежда в действителност.

Появата на системи, способни на неограничен експлоатационен живот, като „Буревестник“ и „Посейдон“, издига неизбежността на отмъщението и неговата разрушителна сила до безпрецедентни нива. Картината за Запада става още по-мрачна, когато се има предвид, че руските конструктори на оръжия са успели да преминат фундаментален праг и тези технологии сега ще продължат да се развиват и усъвършенстват – както е било с ядрените оръжия от самото им създаване.

Приликите между есента на 2025 г. и лятото на 1945 г. обаче не свършват дотук.

Русия също е въвлечена в конфликт и победата е само въпрос на време. Руското ръководство обаче прави всичко възможно, за да сведе до минимум риска от ескалация в глобален конфликт. Путин е разпоредил подготовката на предложения за евентуални ядрени опити на полигона „Нова Земя“, ала и добави, че Русия планира да продължи да спазва Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, освен ако други държави не го нарушат.

И така, за да продължим аналогията, исторически датата е 15 юли 1945 г. Русия – ако реши – е само на часове от изпитание на оръжие, което ще промени историята. И Западът е по-добре да вземе това предвид. В края на краищата, опитите за ескалация на конфронтацията неумолимо приближават 6 август 1945 г.

Автор: Давид Нармания