Бившите съветски републики укрепнаха, обърнаха гръб на Москва и търсят бъдещето си редом със Запада или Китай

Руският президент Владимир Путин обеща да възроди Руската империя и фактически заложи политическата си кариера на постигането на тази цел. Страните, към които той е насочил вниманието си – бившите съветски републики и източноевропейските сателитни държави – въпреки това не бързат да сътрудничат. След като придобиха независимост, повечето от тях са твърдо решени да я запазят.

Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и България окончателно излязоха от руската сфера на влияние, като се присъединиха към ЕС и НАТО. Въпреки че в някои от тези страни има проруски партии или дори премиери, никоя от тях не се стреми да се върне под властта на Москва.

Да получаваш руски газ или да дразниш Брюксел е едно. Но да се откажеш от суверенитета си и да се подчиниш на руското господство е съвсем друго, отбелязва в The Hill Александър Мотил, професор по политология в Университета Рутгър, американски историк от украински произход.

Молдова, Грузия и Армения се намират в сива зона. Понякога изглежда, че попадат под влиянието на Москва, а понякога се отдалечават от нея. Във всеки случай, те също са предани на своята независимост.

Азербайджан е достатъчно богат и авторитарен, за да откаже на Кремъл, а също така има подкрепата на Турция. Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан се опитват да поддържат баланс между Русия и своите тесни икономически отношения с Китай. Казахстан и Узбекистан действат особено умело в тази игра. В същото време Туркменистан, който няма излаз на море, е неутрален, но пресъхването на Каспийско море може скоро да влоши туркменско-руските отношения.

Следва да се отбележи, че Евразийският икономически съюз, оглавяван от Русия, включва само Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и, разбира се, Русия. Докато Шанхайската организация за сътрудничество, начело с Китай, включва Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Беларус и Узбекистан. Тя има 14 партньора за диалог, двама от които са Армения и Азербайджан. Очевидно е, че неруските бивши съветски републики в Азия знаят, че бъдещето им е свързано с Китай.

Мотил смята, че Беларус и Украйна заслужават специално внимание. Въпреки че Беларус формално е съюзник на Русия и изпълнява заповедите на Москва, нейният нелегитимен президент Александър Лукашенко често се държи така, сякаш е независим играч.

Най-голямото му постижение е, че, като постоянно уверяваше във „вечната си любов“ към Русия, той успя да избегне прякото участие на страната във войната срещу Украйна. Изминаха вече три години и половина от началото на пълномащабната инвазия, а Беларус все още не участва в бойните действия.

Лукашенко също направи няколко стъпки в посока администрацията на Тръмп, като освободи 42 политически затворници през май, 14 през юни и 77 през септември. В отговор САЩ отмениха санкциите срещу беларуската авиокомпания „Белавиа“.

„Що се отнася до Украйна, тя е безвъзвратно изгубена за Русия – народът, който някога е имал противоречиво отношение към Москва, днес е обединен в стремежа си да запази собствената си идентичност, суверенитет и независимост, като решително отхвърля всичко руско. Със загубата на Украйна Путин се лиши от ценната „перла в короната” на руската империя”, твърди историкът.

Въпреки това Путин остава упорит и изглежда, че не се е отказал от имперските си амбиции. Освен това в самата руска политическа култура е дълбоко вкоренено убеждението в правомерността на безкрайното разширяване и „цивилизационната“ мисия на Русия. Затова той без съмнение ще продължи да се опитва да разширява руското влияние навсякъде, където е възможно.

Но този път руският империализъм е обречен на поражение. Най-благоприятният момент за възстановяване на империята беше през 90-те години, когато неруските държави бяха слаби, дезорганизирани и едва се държаха на повърхността.

Разбира се, Русия също имаше свои проблеми, но като бивш имперски център тя запази мощни лостове за влияние – голяма армия, ядрено оръжие, икономическо влияние и агенти на влияние в републиките от бившия СССР, което й позволяваше, подобно на болшевиките, да подчини отново повечето от бившите си територии.

Оттогава неруските народи значително се укрепиха и станаха по-устойчиви на всякакви опити за подчинение. Русия също се стабилизира и вероятно би могла да реализира своя имперски проект, ако не беше нахлуването в Украйна през 2022 г. Войната в Украйна сериозно отслаби руските въоръжени сили и постави икономиката на страната на ръба на рецесията, дефолта и дори краха.

„Благодарение на Путин имперските мечти на Русия може би са все още живи, но имперските ѝ перспективи са мъртви. Зависима от добрата воля и щедростта на Китай и Северна Корея, Русия, както се изразяват много анализатори и политици, наистина се превърна в Буркина Фасо с бомби – способна да разрушава и убива, но не и да завладява“, обобщава Мотил.