Няма друга дата, която да разделя германците така - на 9 ноември е свалена монархията, нацистите извършват брутални престъпления срещу евреите, а през 1989 година пада и Берлинската стена.
От 1989 година девети ноември напомня за събитие, променило света: падането на Берлинската стена. На трети октомври 1990 година Германия се обединява отново след 41 години разделение. С края на втората диктатура на германска земя - падането на ГДР, от политическата карта изчезва и целият социалистически лагер в Европа. Конфликтът между Изтока и Запада, продължил десетилетия, приключва. Девети ноември 1989-а е съдбовен ден в историята на Германия и на Европа.
Днес остатъците от Берлинската стена са само спомен и магнит за туристи. Това нямаше да е възможно без 9 ноември 1989 година.
Краят на монархията
В германския исторически календар девети ноември обаче не за първи път се оказва значима дата. През 1918 година социалдемократът Филип Шайдеман провъзгласява републиката от един балкон на Райхстага в Берлин. "Работници и войници, бъдете наясно с историческото значение на този ден. Случи се нечуваното. Предстои ни голяма и необозрима работа - всичко за народа, всичко в името на народа! Не трябва да се случва нищо, което да опозори работническото движение. Бъдете единни, верни и съзнателни! Старото и прогнилото - монархията - се срина. Да живее новото, да живее германската република!", обявява Шайдеман. Така той слага край на монархията под управлението на император Вилхелм II.
Филип Шайдеман обявява края на монархията на 18 май 1919 година.
Младата демокрация в Германия се натъква на трудности още от самото начало. И леви, и десни искат да я отстранят максимално бързо. На девети ноември 1923 година в Мюнхен националсоциалистите предприемат опит за преврат. Ръководи ги Адолф Хитлер, който десет години по-късно поема властта в Германия и въвлича света в най-голямата катастрофа, позната някога - Втората световна война.
Подпалването на синагогите
Евреите в Германия постепенно биват лишени от всички права, докато през 1942 година не започва системното им унищожение. Още преди началото на Втората световна война в целия Германски райх на девети ноември 1938 година пламват синагогите. Еврейските магазини са плячкосани, около 100 евреи са убити, 26 000 са изпратени в концентрационни лагери.
Националсоциалистическата пропаганда се стреми да омаловажи погромите, определяйки ги като "Кристална нощ" - заради разпръснатите парчета стъкло от изпочупените прозорци. Този погром е предвестник на Холокоста, който води до избиването на около шест милиона евреи в цяла Европа. Роберт Лей, който ръководи Германски трудов фронт - трудовата организация на нацистите, директно казва: "Евреите трябва да бъдат унищожени и ще бъдат. Това е нашето свещено убеждение."
Падането на Берлинската стена
Бруталните събития от девети ноември 1938 влизат в пълен контраст с девети ноември 1989-а - деня на падането на Стената. "Невероятно" е най-често споменаваната дума в тази нощ, когато границата неочаквано се отваря за хората от ГДР. Преди това в продължение на месеци има протести срещу Политбюро и Германска единна социалистическа партия, които управляват Източна Германия. Натискът за улесняване на пътувания за всички граждани на ГДР расте от ден на ден. Но наистина никой не е очаквал случилото се: на международна пресконференция в Източен Берлин са обявени нови разпоредби, които "незабавно влизат в сила".
Хората щурмуват граничните пунктове в разделения Берлин. Радостта наистина е безгранична. "Първо пропускаха хората поединично, след което отвориха вратата. И сега всички можем да минем, без да си показваме паспортите, без контрол. Дори не си носех паспорт", разказва тогава гражданин на ГДР.
След тази нощ връщане назад към старите времена и порядки не може да има. Първата дупка в Берлинската стена бързо води до рухването на разпадащата се система. За трети път на девети ноември в Германия се пише история - този път с положителен знак. Това не се променя и от множеството трудности в годините след Обединението. Тъй като постигането на вътрешно единство изисква много повече време, отколкото на държавно единствено.
