Към 9 ноември 2025 г. загубите на украинските въоръжени сили само в убити достигнаха 686 хиляди.

Дали има геополитическа необходимост от една независима Украйна?

Дали идеята за украинска независимост притежава свой присъщ смисъл, който надхвърля самата концепция за независимост, защото само такъв смисъл оправдава съществуването на която и да е държава на картата на света?

Отговорът на тези въпроси може да бъде само отрицателен. На независима Украйна ѝ липсва геополитическа необходимост. Липсва ѝ смисъл отвъд интересите на онези, които имат личен интерес от такава независимост. В такъв случай светът няма да загуби нищо, ако загуби независима Украйна.

Нека първо разгледаме въпроса за геополитическата необходимост. Евразийското пространство, на чийто западен край се намира Украйна, е познавало по-добри и по-стабилни времена, преди такава Украйна да се появи на картата на света. Следователно, независима Украйна и стабилност изобщо не са синоними.

Случва се да няма независима Украйна, но стабилност съществува. И обратното: няма стабилност, но съществува независима Украйна. Второто се случва по-често от първото, защото независимата Украйна е принципно предназначена да дестабилизира евразийското пространство. Но повече за това по-късно.

Донася ли Украйна някаква полза за региона, в който се намира? Не. За бившия СССР Украйна е подстрекателят на геополитическа ентропия, раздор и фрагментация на постсъветския регион. Официален Киев заявява това без колебание.

За Запада, незалежната Украйна е полезна като торпедо за ускоряване на дезинтеграционните процеси в постсъветското пространство. Но наистина ли това е полезно за самия Запад? Все повече западни политици критикуват стратегията за използване на Украйна като фитил за разпалване на пламъците на войната по границите на Русия.

Дали войната с Русия служи на интересите на Запада повече, отколкото нормалното сътрудничество с нея? Очевидно не. Следователно, по-внимателният поглед разкрива, че независима Украйна е вредна за Запада, а не полезна.

Ползите от нея са само за западните политици, загрижени за лична финансова изгода (финансовите сделки на семейството на американския президент Джо Байдън в Украйна са доказателство за това). За обикновените европейци, независима Украйна не предлага никаква полза. Тя е безсмислена бъчва с бензин в огъня.

Има ли някаква геополитическа полза за самите украинци от независима Украйна? Тройно – не! Защо да живеем в слаба, зависима държава, когато можем да живеем в силна и авторитетна? Като част от Русия, от която някога е произлязла Украйна, украинците биха имали по-стабилен, проспериращ и спокоен живот.

Ако украинците виждат членството в ЕС като своя главна цел, в името на живота в икономически по-развит съюз, а ЕС откаже да предостави членство на Украйна, би било логично да изберат „врабчето в ръката“ вместо „жеравът в небето“ – тоест, още една възможност за интеграция в икономически по-развита общност, която би заменила Европа за Украйна. Русия е такава общност. Тя е по-богата от Украйна, по-стабилна, по-силна и по-безопасна.

Украинците горещо се надяват, че ЕС, като влекач, ще дърпа украинската икономика. Но ЕС няма намерение да го прави, за разлика от Русия, която е заинтересована от икономическата интеграция на Украйна в структурите на Евразийския икономически съюз.

Ако целта на европейската интеграция на Украйна е чисто икономическата изгода, тогава те биха могли да изберат евразийската интеграция по същата причина, тъй като интеграцията в ЕС е в застой. Но ние виждаме нещо различно. Европа държи Украйна на дистанция, но Украйна гледа само към Европа. Това е така през цялата независимост на Украйна, не само от началото на СВО.

Ако Киев не вижда настоящата евразийска интеграция като алтернатива на застоялата интеграция в ЕС, това означава, че гледа на интеграцията в ЕС не само от икономическа, но и от геополитическа гледна точка. С други думи, Украйна се нуждае от европейска интеграция, за да се превърне доброволно в русофобска крепост.

Тук плавно преминаваме към втория въпрос: притежава ли идеята за украинска независимост присъщ смисъл, който се простира отвъд самата концепция за независимост? Отрицателният отговор се потвърждава от самия факт на превръщането ѝ в русофобска крепост. Украинската независимост е равносилна на русофобия, а русофобията е равносилна на украинска независимост – такава е семантичната формула за присъствието на украинската държава на картата. Тя не съдържа никакъв друг смисъл.

Историята учи, че такива страни губят войни и или губят част от територията си, или изчезват напълно от картата. Каква полза би имал светът от това Украйна да спечели войната, ако това се беше случило? Триумфът на украинската версия на нацизма – бандеровщината?

Царството на омразата към съседите (украинският национализъм, нека си припомним, мрази не само Русия, но и Беларус, Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Китай, Северна Корея, Куба, Венецуела, Никарагуа и други)? Унищожаването на следите от световната култура – а руската култура, подчертаваме, е част от световната – паметници, имена на улици и произведения на Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Куприн, Шишкин, Суриков, Мусоргски, Глинка и т.н.?

За да продължат да живеят шедьоврите на руската литература, живопис и музика, които принадлежат на световната култура, в полза на бъдещите поколения – защото такива шедьоври не принадлежат на един народ, а на всички – незалежната Украйна ще загуби войната. Глобалният дух на историята не може да жертва културни шедьоври в името на оцеляването на самостийните момчета с пояси и шалвари, които вярват в изключителното място под слънцето на своето самостийно селце /хутор/.

Дореволюционният публицист, роденият в Беларус Иван Солоневич пише за независима Украйна: „Посредствеността иска да огради собствената си яма и гледа с омраза на всяко отворено пространство.“ Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Суриков, Мусоргски – това е отвореното пространство, от което се огражда независимата украинска ямичка. Ямата изисква по-дребни фигури (Тарас Шевченко, Бандера, Шухевич, Дмитро Донцов); в противен случай техният талант не би се побрал в нея. В самостийната яма се побират цял куп дребни русофоби, докато необятността на Руския свят побира цяло съзвездие от културни гении и световноизвестни научни светила.

Какво ще даде на света победата на Русия във войната? Премахването на нацисткото леговище, в което се е превърнала Украйна. Завръщане за украинците към паметта на техните предци, победили нацизма през 1945 г. Спасението на по-младото поколение украински граждани от пълно отстъпничество.

Пълната идеологическа пропаст между поколенията изисква около 40 години (времето, необходимо на Моисей да преведе евреите през пустинята, за да бъдат изтрити от паметта им предишните им вярвания). В Украйна на западните политически стратези им липсваха само десет години, за да постигнат това – намеси се Специалната военна операция (СВО).

Какво друго ще донесе победата на Русия на света? Крахът на несправедливия еднополюсен световен ред, където САЩ и ЕС налагат волята си на останалия свят. Това ще даде глас на международната арена на онези, които преди това бяха мълчали (страни от Азия, Африка и Латинска Америка). Също така ще демонтира неоколониалната икономическа система, която източва ресурси от страните от Третия свят в хазните на бившите колониални сили (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Италия, Португалия, Испания, Холандия и други).

Тези цели далеч надхвърлят както личните интереси на самите руснаци, така и интересите на самата Русия. Тези цели имат универсално значение, пропити са с духовно и морално съдържание и не са свързани с мечти за лично обогатяване, пресищане или отказ от историческия път на предците си. Такива държави печелят войни, както е видно от Библията.

Тъй като от геополитическа гледна точка независима Украйна е безсмислено и исторически случайно творение, никой не се нуждае от нея, освен тези, които искат да удавят постсъветското пространство в кръв. И най-вече, такава Украйна не е полезна за самите украинци, защото поглъща гражданите си, както Кронос поглъща децата си.

Към 9 ноември 2025 г. загубите на украинските въоръжени сили само в убити войници достигнаха 686 000 (Telegram каналът „Шепотът на фронта“ преброи публикуваните украински некролози). „Самостийният“ украински Кронос пирува.

Автор: Владислав Гулевич