Ролята на Турция става все по-важна с идването на Доналд Тръмп в Белия дом и душевния катарзис на европейците за това как ще се отбраняват сами

Наскоро Турция поде редица стъпки, които заедно изглеждат като ново синхронизиране със Запада. Страната намали вноса на руски петрол и газ; обмисля американски и южнокорейски компании, а не настоящия руски партньор, да строят втора ядрена централа; поръча изтребители Eurofighter за 8 млрд. паунда (10,5 млрд. долара) от Великобритания и чрез собствените си компании в сектора на отбраната направи съвместни предприятия за разработване на дронове с британската BAE Systems и италианската Leonardo.

Но това не е Турция, обръщаща се към Запада – това е Западът, който се обръща към Турция, защото Доналд Тръмп е в Белия дом и европейците преживяват душевен катарзис по отношение на това как ще се въоръжават и отбраняват сами. Просто казано, сега те се нуждаят от Турция поне толкова, колкото тя се нуждае от тях, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.

Тръмп винаги се е разбирал добре с турския си колега Реджеп Ердоган, защото той е от вида лидери, каквито Тръмп харесва, като и двамата споделят ненавист към стария либерален ред. Турция също така е все по-важен и способен геополитически играч, който може да помогне на Тръмп за успехи в Сирия, Газа, Кавказ и др.

Чувствата са взаимни. В Овалния кабинет на Тръмп Ердоган получава уважение, а не пренебрежение или – по-лошо – лекции за унищожението на демокрацията и свободата на словото у дома. Неговата ситуация е подобна на тази на Мохамед бин Салман, саудитският лидер, който ще посети Вашингтон следващата седмица. Нито един от тях не бе поканен от администрацията на Джо Байдън, защото – и с причина – те не пасваха на ориентираната към ценности външна политика, която тя се опитваше да възстанови.

В същото време Тръмп и Ердоган се срещнаха вече два пъти само тази година и е очевидно, че нещата между тях вървят добре. Дни след срещата им в рамките на събирането на върха на НАТО през юни американското министерство на правосъдието оттегли обвиненията в подкуп срещу турски подизпълнител, обвинен в манипулиране на договори в рамките на алианса. По време на септемврийската им среща в Белия дом двамата мъже подписаха сделка за 43 млрд. долара, в рамките на която Турция ще купи американски втечнен природен газ за 43 млрд. долара. Все още има напрежение около собствеността на Турция върху руските отбранителни системи С-400, но вече има сигнали, че може би ще се намери решение и на този въпрос.

Ердоган е по-недолюбван в Европа, но и по-необходим. Например поне от 2022 г. насам Турция иска да си купи самолети Eurofighter, за да диверсифицира военновъздушните си сили. Но досега Германия – партньор в консорциума, който произвежда самолетите – блокираше продажбите. Първоначално беше основно заради задграничните операции на Анкара в Сирия. Поне към април и заради ерозията на демокрацията в страната. Сега ветото бе вдигнато, защото Европа е притисната от геополитиката. Със сигурност не е заради подобрение на демокрацията в Турция.

Еркем Имамоглу, кметът на Истанбул и потенциален кандидат за президент от основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП), бе арестуван през март и обвинен тази седмица в 142 престъпления, които заедно могат да му донесат присъда от 2000 години затвор. Това е правен фарс в най-гротескната си форма. Прокуратурата трупа неправдоподобни обвинения и срещу самата РНП. А едва миналия месец полицията за борба с тероризма арестува главния редактор на критичния срещу властта телевизионен канал Tele1 по обвинения в шпионаж. Анкара назначи държавна агенция да отговаря за канала и медийната компания, чиято собственост е. Последните думи на водещия на Tele1, докато поемането на контрола се случваше в ефир на 24 октомври, бе: „Грижете се за себе си, не вярвайте на лъжите“.

Ключът към увереността на Ердоган в засилването на репресиите е в това, че досега той е най-големият победител от необмисленото решение на Владимир Путин да нападне Украйна. То го направи незаменим за Запада и по тази причина – недосегаем. Турция не иска Русия, конкурент за влияние в Черно море, да притежава повече пристанища или брегова линия, затова тихо въоръжава Украйна. Но в същото време отказва да се присъедини към западните санкции, което ѝ позволява да се възползва до голяма степен от тях, като купува намален руски петрол и служи като транзитна точка за руската търговия.

"Ключът към увереността на Ердоган в засилването

на репресиите е в това, че досега той е най-големият

победител от необмисленото решение на Владимир

Путин да нападне Украйна"

Това беше късмет за Ердоган, от който той се нуждаеше в момент на екстремен икономически натиск и растяща непопулярност у дома. Последствията от руската агресия създадоха икономически условия за назначаване на нов финансов екип, който да се бори с годишната инфлация у дома, ограничена до 33% към миналия месец от пика си от 80% през август 2022 г., докато растежът се запазва на около 4% до 5%.

Фокусът на Русия върху Украйна също така освободи място за Ердоган да се фокусира върху свалянето от власт на бившия президент Башар Асад в Сирия. Това имаше много ползи. Първо, както посочи бившият турски дипломат Синан Юлген, това премахва лост за влияние, който Путин имаше срещу Ердоган чрез способността да предизвика нова мигрантска вълна към Турция по всяко време, като например бомбардира Идлиб в Северна Сирия. Второ, това облекчава турския кюрдски проблем, отслабвайки позициите на кюрдските бойци в Северна Сирия. Това позволи на Ердоган да прегрупира политическата си база у дома, като сключи мир с Кюрдската работническа партия (ПКК), което може да сложи край на 40-годишния конфликт и да му спечели нова група кюрдски избиратели на следващия вот.

Според Юлген, който сега е директор на истанбулския аналитичен център за външна политика EDAM, ЕС пропиля шанса си да задържи Турция в демократичния лагер, когато насърчаваше Ердоган да изпълни критериите за начало на преговорите за членство пред 2005 г. Тогава Франция, Кипър и няколко други страни възпрепятстваха преговорите, които оттогава изпаднаха в кома. По същия начин блокът отказа да актуализира митническия си съюз с Турция – в преговорите участва самият Юлген – или дори да улесни въвеждането на безвизови пътувания за турците.

Факт е обаче, че Европа и САЩ трябва да работят с Ердоган. Разположението на Турция и контролът върху влизането в Черно море са по-важни стратегически от когато и да е било. Страната има голяма въоръжена сила, мащабна и усъвършенствана отбранителна индустрия, както и работна сила и индустриална база, които са все по-високооценявани от стагниращите, застаряващи, скъпоструващи европейски икономики.

"Европа се нуждае от обща стратегия за работа

с Ердоган и трябва да се поучи

от собствените му отношения с Путин"

Европа се нуждае от обща стратегия за работа с Ердоган и трябва да се поучи от собствените му отношения с Путин. Двамата лидери успяват да отсеят различията си, възпирайки избухването на тежък конфликт на интереси – от Сирия до Кавказ и Украйна – докато в същото време работят в тясно сътрудничество в други области. Това може да бъде сторено, и трябва да се случи, защото Ердоган също иска да намали зависимостта си от Русия и няма да е на власт вечно. И докато признава основателните интереси на Турция, Европа трябва да подкрепи и много голямата ѝ демократична опозиция в тези времена на натиск. Защото макар Ердоган все още да не е превърнал страната си в една нова Русия или Иран, досега трябва да е станало ясно, че би могъл.