Според британски документален филм ДНК-анализът на Хитлер сочи, че той е имал рядко срещано сексуално разстройство и висок риск за психически смущения. Какво още разкрива генетичната информация и къде са нейните граници.
Документалният филм на британския Канал 4, озаглавен „ДНК на Хитлер: същността на диктатора “ разкрива не само медицински факти за Хитлер 80 години след неговата смърт в края на Втората световна война . Направен е и опит да се обясни неговото поведение на базата на ДНК-анализа. Това обаче е доста спорно начинание от научна гледна точка.
Синдром на Калман: рядкото заболяване на диктатора
Секвенционирането на ДНК разкрива например, че Хитлер е страдал от редкия Синдром на Калман – генетично обусловено заболяване, водещо до по-ограничено производство на сексуални хормони. Последствията са липсващ или силно закъсняващ пубертет, по-ниско ниво на тестостерон, недоразвито обоняние, неспуснали се тестиси и по-висока вероятност от микропенис или други генитални аномалии.
Още през 1939 година британските войници посвещават на физическите недостатъци на Хитлер своя подигравателна песен, озаглавена „Хитлер има само един тестис“.
Слабост на документалния филм на Channel 4: само с генетични тестове не могат да се диагностицират психични
заболявания или да се обяснят модели на поведениеСнимка: Channel4.com
Заключенията от ДНК-анализа до голяма степен се покриват с информациите от здравното досие на Хитлер от затвора „Ландсберг“, където той е пратен след проваления опит за преврат от 1939 година. Тогава лекарят на затвора диагностицира неспуснат десен тестис.
Освен това личният лекар на Хитлер – Теодор Морел – поставя до 1944 година на диктатора редовно инжекции с тестостерон, което също би могло да подкрепи тезата за Синдрома на Калман.
Психическите рискове в ДНК на Хитлер
Освен това ДНК-анализът на Хитлер разкрива и свръхвисока вероятност за наличие на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, за аутистично поведение, шизофрения и склонност към антисоциално поведение.
Действително има надеждни източници и наблюдения на съвременници, свидетелстващи за психическо разстройство или „ментална нестабилност“ при Хитлер. В проучванията си, посветени на менталната нестабилност на исторически личности като Линкълн и Чърчил, иранско-американският психиатър Насър Гаеми определя Хитлер като единствения негативен пример.
Според Гаеми ДНК-разкритията са „научно обосновани“, той е убеден, че Хитлер е имал маниакално-депресивна болест (биполярно разстройство). „Маниакалните черти повишават креативността и енергичността, депресивните симптоми увеличават емпатията и реализма. Тези черти могат да бъдат използвани за всякаква политическа ориентация – тиранична, както е в случая с Хитлер, или демократична, както е при Чърчил“, обяснява психиатърът пред ДВ.
Адолф Хитлер и Ева Браун: диктаторът е имал проблемни отношения с женитеСнимка: kpa Keystone/United Archives/picture alliance
„Психическата нестабилност“ на Хитлер се влошава след 1937 година на базата на ежедневното инжектиране на амфетамини заради неговите депресии, посочва още Гаеми. Тази преценка се потвърждава и от исторически източници. Според Гаеми с това, че Хитлер вероятно е страдал от Синдрома на Калман, може да се обясни „защо той за разлика от повечето хора с маниакални черти очевидно не е имал силно либидо, при положение, че е проявявал много други маниакални признаци като словоохотливост, голяма физическа енергичност, ниска потребност от сън и прекомерно самочувствие “. Но това са индикации, а не доказателства.
Колко достоверни са изводите
Естествено подобни преценки и новите медицински разкрития могат да помогнат за по-доброто разбиране на психологията на Хитлер. Но характеризирането на индивидуалното поведение само чрез генетични анализи и използваните „полигенни рискови тестове“ (с които се оценява генетичният риск за определено заболяване) не е допустимо.
Проявата на психични разстройства винаги е резултат от сложно взаимодействие между генетика, околна среда, житейска история и индивидуален опит. Чрез генетичните тестове не могат да се диагностицират психически заболявания – за целта е необходима задълбочена оценка на базата на симптоми, разговори със съответното лице и неговото обкръжение.
„Скокът от биологията към поведението е огромен“, признава в документалния филм участвалият в него британски биолог Саймън Барън-Коен. Включилите се в продукцията генетици и психолози признават, че заключения само на базата на ДНК-анализи не са допустими.
Противно на слуховете: Хитлер не е бил евреин
Поне един много разпространен слух е опроверган от генетичния анализ – за еврейския произход на Хитлер. През 2022 година руският външен министър Сергей Лавров заяви, че дядото на Хитлер е бил евреин. Сега обаче ДНК-анализът разкрива ясни генетични доказателства за австрийско-германските корени на Хитлер.
Изследваният материал е от дивана на диктатора
Както се съобщава в документалния филм, проученият ДНК-материал е бил взет от изцапания с кръв диван, на който Хитлер се застрелва на 30 април 1945 година. По-късно полковник Розуел Розенгрен, офицер по връзките с печата при американската армия, взел парче от дамаската като зловещ сувенир от бункера на „фюрера“. Парчето сега е във военно-исторически музей в Гетисбърг, Пенсилвания. Историята изглежда достоверна: има много снимки на Хитлер и на дивана, както и как руски и американски войници режат парчета от дамаската.
Проблемът е другаде – според документалния филм истинността на ДНК-материала била сверена с проби на роднини на Хитлер. Но остава неизвестно кои са те.
Опасност от стигматизиране и омаловажаване
Американски войник до дивана, на който Хитлер се е самоубил, събира сувенириСнимка: akg-images/picture alliance
Участвалите във филма изследователи трябва да са били наясно, че е изключително проблематично аутизмът или Синдромът на дефицит на вниманието да се свързва с Хитлер като въплъщение на злото. „Има висок риск от стигматизиране, тъй като подобно свързване крие опасността хората с психически заболявания да бъдат асоциирани с масови убийци“, казва психологът Саймън Барън-Коен.
Освен това съществува опасност чрез патологизирането на Хитлер като болен неговото нехуманно поведение да бъде обяснено изцяло с генетични особености и да бъде омаловажено. Както споделя Гаеми, това е „постоянна грижа на някои учени и активисти в Германия “. Изказванията за здравословното състояние на Хитлер нямат „никакво влияние върху моралната отговорност за неговите престъпления“, изтъква Гаеми пред ДВ. Както от морална, така и от правна гледна точка Хитлер е отговорен за своите действия.
ДНК на Хитлер и митът за "арийската господстваща раса"
Каква ирония на съдбата! По законите на националсоциалистите самият Хитлер е можело да стане жертва на нацистката програма за евтаназия – като „генетично болен“ и „нежизнеспособен“. Според т.нар. „расова теория“ на нацистите, определящ фактор за човешката съдба е кръвта. „Способността за взимане на положителни или отрицателни решения е черта на характера, която се определя от кръвта“, пише Хитлер в книгата си „Моята борба“ .
Там се твърди също, че „чистотата на кръвта“ дава възможност на отделния индивид да взима „правилните“ решения и да укрепва единството на нацията, а замърсяването на кръвта чрез „расово смесване“ води до „нелогични действия“ и погубва цивилизациите.
