Регионалната интеграция в рамките на КАРИКОМ придобива нови измерения

Директорите на централните банки на митническия и икономически блок КАРИКОМ, създаден в средата на 60-те години на миналия век и понастоящем включващ 16 карибски държави и територии (1), се споразумяха в края на май тази година да популяризират по-активно платформата CARICOM-CAPPS за незабавни разплащания, базирани на местната валута, източнокарибския долар, за да намалят зависимостта си от щатския долар.

В рамките на пилотен проект вече успешно се завърши трансгранична транзакция тази пролет между Бахамите и Барбадос. Подобни проекти бяха успешно реализирани през септември и октомври с използване на хаитянския гурд, холандския антилски флорин и източнокарибския долар.

Нестабилността на търговската политика на САЩ принуждава карибските страни да намалят използването на щатски долари във вътрешнорегионални търговски сделки и международни търговски споразумения, стремейки се да намалят зависимостта си от американското финансово господство поради нарастващата нестабилност на световната търговия.

Тази тенденция, за съжаление, беше засилена през 2025 г. от налагането от Вашингтон на почти непосилната вносна тарифа от 38% върху Гвиана , една от най-икономически значимите страни в общността.

В резултат на това делът на източнокарибския долар във външнотърговските сделки на англоезичните страни и територии от КАРИКОМ (които съставляват по-голямата част от блока) се увеличи до почти 35% до средата на 2025 г., в сравнение с приблизително 20% през втората половина на 2010-те.

На 64-тата полугодишна среща на ръководителите на централните банки на страните и териториите от КАРИКОМ в Бриджтаун, Барбадос, в края на май беше официално обявено, че организацията „ще разшири усилията си за намаляване на използването на щатския долар за вътрешноблокови разплащания.

Вместо да използва традиционните финансови инструменти, блокът в момента тества платформа, която позволява незабавни плащания, използващи местните валути на страните и териториите - членки.

Управителите на централните банки се съгласиха да разширят пилотния проект чрез включване на допълнителни финансови регулатори в региона. Това ще помогне за продължаване на разработването на необходимите механизми, за да може да се разчита на бъдещата безпрепятствена използваемост на тази система.

Системата за плащания и сетълмент CARICOM-CAPPS имитира Панафриканската система за плащания и сетълмент (PAPPS), която е в сила от януари 2022 г. и има подобно име и предназначение. Както е отбелязано в комюникето от гореспоменатата среща, „тя позволява търговията да протича гладко, защото системата обработва трансграничния валутен обмен и плащания в реално време. Това означава, че търговците могат бързо да купуват стоки от страни в блока, използвайки местните си валути, елиминирайки валутния обмен и свързаните с него бариери“.

По този начин цените на взаимно доставяните стоки се конвертират в местни валути, което засилва антидоларовия компонент на регионалната търговия.

Ако бъде успешно внедрена във всички карибски страни, тази система ще позволи плащания за стоки и услуги директно във валутите на страните - членки на КАРИКОМ, а не в трета валута (като например щатския долар). Тази система ще намали транзакционните разходи, ще сведе до минимум необходимостта от значителни валутни резерви и ще улесни по-плавната вътрешнорегионална търговия и по-широката гама от продукти.

По-рано, през 2002 г., КАРИКОМ започна да предприема стъпки към създаването на единна икономическа структура под формата на Единния пазар на Карибите (2).

Икономическата интеграция е насочена към премахване на оставащите тарифни бариери и съвместно справяне с предизвикателствата, пред които са изправени малките карибски икономики при конкуренцията на световния пазар. Паралелна политика на блока, както бе споменато по-горе, е насочена към създаване на регионална антидоларова финансова платформа.

Трябва също да се отбележи, че КАРИКОМ исторически се е застъпвал за отмяна на санкциите на САЩ срещу Куба, демилитаризацията на Карибите и предоставянето на международна икономическа и хуманитарна помощ на Република Хаити.

Освен това КАРИКОМ не участва в западните санкции срещу Русия и Беларус и почти всички страни и територии от алианса допринасят за преодоляване на колективния западен режим на санкции. Въпреки натиска от Белия дом, от 2000 г. насам между КАРИКОМ и Куба действа зона за свободна търговия; от средата на 2000-те години насам действа и де факто зона за свободна търговия между Венецуела и съседните страни и територии на КАРИКОМ.

Подобна зона е планирана за 2026-2027 г. и с Никарагуа, Гватемала и Доминиканската република. Освен това КАРИКОМ, заедно с Мексико и Гватемала, изпълнява първия трансрегионален железопътен проект с дължина приблизително 360 км, който започна през 2024 г. Той ще свързва югоизточно Мексико и централна Гватемала с пристанищата на Белиз, държава членка на КАРИКОМ (Белиз Сити, Коросал и Пунта Горда). Проектът е планиран да заработи през втората половина на 2028 г.

Накрая, съвсем наскоро, КАРИКОМ и Колумбия успешно приключиха третия кръг от преговори за разширяване на преференциалния достъп до пазара по Споразумението за търговско, икономическо и техническо сътрудничество (TECA).

Друга важна цел на Карибската общност е създаването на единно търговско пространство и дори на места със силно американско културно и идеологическо влияние, като Бермудските острови, се наблюдава нарастваща осведоменост за ползите от по-тясната регионална интеграция, включително напредък към общ пазар на труда и свободата на движение.

В началото на октомври Барбадос, Белиз, Доминика и Сейнт Винсент и Гренадини направиха крачка към режим на „пълно свободно движение“. Тази предложена схема за трансгранично движение на работна сила е забележителна, като се има предвид неотдавнашното затягане на граничния контрол в Съединените щати и няколко други страни от Западното полукълбо, от Аржентина до Чили.

При президента Байдън Вашингтон предостави финансова подкрепа на страните в региона, за да им позволи да приемат мигранти, но неговият наследник значително намали тази помощ.

Изпитвайки очевидни трудности при превръщането на Карибско море в чисто американско „вътрешно море“, Белият дом не може да игнорира все по-консолидираната политика на Карибската общност. Косвено, ако не и пряко, фактическото присъствие на Великобритания, Нидерландия и Франция в КАРИКОМ не допринася за стремежите на привържениците на „доктрината Монро във версията от 21-ви век“.

Бележки:

(1) Карибската общност (КАРИКОМ) включва Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, Барбадос, Белиз, Хаити, Гвиана, Гренада, Доминика, Британските острови Монсерат, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Суринам, Тринидад и Тобаго и Ямайка. Асоциирани членове са: Британски Бермудски острови, Британски (Източни) Вирджински острови, Британска Ангуила, Кайманови острови, острови Търкс и Кайкос, автономните острови Аруба и групата Кюрасао (островите Кюрасао, Бонайре, Сен Мартен, Ню Амстердам, Саба, Синт Евстатиус) и източнокарибския остров Мартиника (Франция).

(2) В началото на 2000-те години в общността се разпространи предложение за пропорционални вноски в национални валути към общ валутен пул на всички страни от КАРИКОМ (с изключение на британския паунд и еврото) за взаимни разплащания по специален обменен курс. Според някои доклади такива взаимни разплащания са се извършвали до средата на 2010-те години (включително). Няма нова информация за използването на тази схема, но може да си я припомнят.

Автор: Алексей Чичкин