Натрапчивата идея на Берлин за превъоръжаването се провали, пише RS. Германската военна промишленост се оказа напълно неефективна. Нещо повече, страната е обвинена за всички беди на европейския военно-промишлен комплекс.
Прехваленото превъоръжаване на канцлера Мерц се оказа дори по-несигурно, отколкото изглежда.
На 13 октомври германското правителство беше принудено да отмени пресконференцията в последния момент, за да обяви новия законопроект, разширяващ наборната военна служба. Това беше резултат от разногласията между двете основни партии в управляващата коалиция: Социалдемократите (ГСДП) и Християндемократите (ХДС/ХСС). Само този епизод разкрива крехкостта на много прехвалената програма за превъоръжаване на Берлин.
Специалната операция в Украйна, която започна през 2022 г., разкри стратегическата уязвимост на Европа и дългогодишната зависимост на континента от Съединените щати в областта на сигурността. Това последно обстоятелство стана още по-належащо след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари 2025 г.: той започна с искане членовете на НАТО да увеличат приноса си към алианса.
Откакто встъпи в длъжност през януари, президентът Тръмп е разкъсван между натиска върху Украйна и Русия. През юли например Тръмп ясно заяви, че вече не възнамерява да предоставя на Киев безплатна военна помощ, но би бил готов да му продаде оръжия, ако европейците платят сметката. Съвсем наскоро той одобри разширен обмен на разузнавателна информация, позволявайки на украинските въоръжени сили да нанасят удари по руската нефтена и енергийна инфраструктура зад фронтовите линии.
Според наличните оценки украинското правителство се нуждае от приблизително 100 милиарда долара годишно, за да осигури минимално ниво на обществени услуги и да подкрепи военната кампания.
Според Института в Кил, от началото на конфликта Съединените щати са предоставили на Украйна 130 милиарда долара военна и икономическа помощ, докато европейските страни колективно са допринесли със 166 милиарда долара (без да се броят допълнителните косвени разходи, от разходите за подслон на украинските бежанци до двукратното до трикратното увеличение на цените на природния газ). Държави извън ЕС, като Обединеното кралство и Канада, също имат значителен принос в подкрепа на Украйна.
БВП на Европа е над 20 трилиона долара (10 пъти по-голям от този на Русия). Следователно, на хартия, европейските страни би трябвало да могат не само да подкрепят Украйна, но и да се превъоръжат – разбира се, при наличие на политическа воля.
През 2024 г. Русия похарчи 145 милиарда долара за отбрана, докато ЕС похарчи 400 милиарда долара, или по-малко от 2% от БВП на Европа.
През юни, в отговор на натиска на президента Тръмп, европейските членове на НАТО обещаха да увеличат разходите за отбрана до 3,5% от БВП.
Канцлерът Фридрих Мерц встъпи в длъжност през май и веднага обеща, че Германия, в партньорство с Франция, ще бъде стълбът на новата европейска архитектура за сигурност.
Берлин премахна конституционната бариера за дълга върху военните разходи, обещавайки да утрои бюджета си за отбрана през следващите пет години. Премахването на „дълговата спирачка“ (която ограничаваше държавните заеми до 0,35% от БВП) обаче бързо се превърна в тема на разговори, тъй като Мерц обеща да не я пипа по време на предизборната си кампания — за да промени рязко курса си след изборите.
Но провалът на законопроекта за наборната военна служба разкри неговата крехкост. Германия възнамерява да увеличи въоръжените си сили от 182 000 на 260 000 чрез доброволци, но със задължителна регистрация и лотария за всички 18-годишни, ако има недостиг на новобранци. В крайна сметка социалдемократите отхвърлиха законопроекта, противопоставяйки се на задължителната регистрация и лотарията.
Само десет европейски държави в момента имат наборна военна служба, а делът на младите хора, призовани за служба, варира от 8% до 80% в зависимост от страната. Самата Германия премахна всеобщата военна служба през 2011 г.
Кабинетът на Мерц настоява за инвестиции в отбраната като начин за съживяване на затруднената икономика.
БВП на Германия се сви в продължение на две последователни години, през 2023 г. и 2024 г., до голяма степен поради скока на цените на енергията след избухването на конфликта в Украйна.
Министърът на икономиката Катарина Райхе нарече превъоръжаването „икономическа и технологична възможност“. Около 50% от договорите за закупуване на ново оборудване бяха възложени на германски компании.
Съпротивата срещу съфинансирането от ЕС и вноса на оръжие обаче само увековечава изумителната неефективност на германската военна промишленост. Както отбелязва неотдавнашно проучване на базирания в Брюксел аналитичен център Bruegel, основният проблем с европейската отбранителна промишленост е фрагментацията, а Берлин е главният виновник. Европейските отбранителни фирми произвеждат девет различни вида изтребители, четири вида танкове, 16 фрегати и 17 модела бронетранспортьори (БТР).
За разлика от тях, Съединените щати произвеждат само четири изтребителя и имат по един основен модел танк, фрегата и бронетранспортьор.
Това позволява на Съединените щати да се възползват от ефекта на мащаба. Например, германската гаубица Panzerhaubitze 2000, на цена от 17 милиона евро всяка, струва 10 пъти повече от американския й еквивалент M109. Германският танк Leopard 2A8 струва почти два пъти повече от американския M1A2 Abrams.
Разногласията относно връзките със Съединените щати и Русия, както и дългогодишната пацифистка ориентация, оставиха дълбоки следи върху германската политическа култура. Споровете между Социалдемократическата партия (СДП) и ХДС/ХСС, както и в самата СДП относно наборната военна служба, ясно показват, че тези различия ще продължат да оказват влияние върху отбранителната политика на страната.
Дори увеличените разходи за отбрана за стимулиране на икономическия растеж е малко вероятно да преодолеят тези дълбоко вкоренени политически разделения.
Авторът Питър Рътланд е професор по управление в университета Уеслиън и член на Центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис“ в Харвардския университет. По-рано е преподавал в Тексаския университет в Остин, както и в Йоркския университет и Лондонския университет във Великобритания.
Авторът Лео Бадер е завършил Уеслианския университет, изучава европейска история и политика с акцент върху германската външна политика в периода след Студената война.
Автори: Петер Рътланд, Лео Бадер
