Глупави или високо интелигентни? Цинични или примирени? Психологът Густав М. Гилберт разкрива истинските лица на нацистките престъпници.

Нюрнберг, краят на септември 1946: Херман Гьоринг лежи в килията си в затвора зад Съдебната палата в очакване на присъдата си. Някогашният райхсмаршал, министър на авиацията и втори човек в националсоциалистическа Германия след Хитлер не си прави илюзии. На първи октомври Международният военен трибунал ще произнесе решението си по обвиненията срещу него и 20 други представители на нацисткия елит .

Тази вечер, както и в много други през последните месеци, Гьоринг има посетител. Срещу него е седнал 35-годишният Густав М. Гилбърт - евреин, преводач, психолог, в униформа на офицер от американската армия. От първия ден на Нюрнбергския процес срещу главните нацистки престъпници, започнал на 20 ноември 1945 година, Гилбърт наблюдава в продължение на десет месеца обвиняемите, подлага ги на психологически тестове и разговаря дълго с тях: с хора като Рудолф Хес, Йоахим фон Рибентроп, Алберт Шпеер, Карл Дьониц , Алфред Йодл, Вилхелм Кайтел, Юлиус Щрайхер и Ханс Франк.

Психологът Густав М. Гилберт на процеса срещу Адолф АйхманСнимка: United Archives International/IMAGO

От повдигането на обвинението до изпълнението на присъдите говорещият немски Гилбърт има свободен достъп до затворниците - по всяко време. "Гилбърт имаше в известен смисъл непосредствен достъп до обвиняемите благодарение на езика. Той можеше да разговаря с тях директно и това беше огромно предимство", казва историкът Филип Рау от Института по история и етика на медицината към Техническия университет в Мюнхен в интервю за АРД.

"Подходящият човек на подходящото място"

Малцина са онези, които са се доближили толкова много до тези мъже и са могли да надникнат толкова дълбоко в съзнанието им, както Густав М. Гилбърт. Той е роден през 1911 година в Ню Йорк, син е на австрийско-еврейски имигранти. Първо следва германистика, а после психология и през 1939 получава докторска степен от Колумбийския университет.

С отличното си владеене на немски и психологическата си експертиза по време на Втората световна война Гилбърт работи за американското разузнаване в Европа. В Нюрнберг той е трябвало да замести преводача на командира на затвора, но бил назначен и за съдебен психолог за времето на процеса. Според историка Александер Корб, бивш директор на мемориала "Нюрнбергските процеси", това е бил идеален избор. "Той е имал отлично образование, бил е висококвалифициран, млад, владеел няколко езика - затова е бил подходящият човек на подходящото място."

За да не плаши събеседниците си, Гилбърт не си води записки от разговорите, а изготвя протоколи след това - по памет. Той залага на обикновения, непринуден разговор. Както може да се прочете в "Нюрнбергски дневник" на Гилбърт, затворниците често му се разкриват с удивителна искреност. Нерядко те свалят маската, която слагат за процеса: политически оправдания, омаловажаване и цинични или примирени разсъждения.

Но как убедени националсоциалисти стигат дотам, че да се отворят искрено пред човек като Густав М. Гилбърт? Историкът Александер Корб обяснява това с условията на живот на затворниците: изолирани в малки студени килии със строга забрана да говорят, контакти с други затворници само по време на обяда и в почивките по време на процеса. Обвиняемите са щастливи, че изобщо могат да разговарят с някого. От тяхна гледна точка тази откровеност е нож с две остриета, казва Александер Корб пред АРД. "Психиатрите са докладвали всичко, записвали са всичко, разказвали са всичко на съда. Те не са били приятели на обвиняемите."

Не са били глупави, а високо интелигентни

Гилбърт провежда и обичайните за онова време тестове и психологически изследвания на обвиняемите. Тестовете за интелигентност показват, че почти всички главни нацистки престъпници са високо интелигентни. "Това противоречеше на представата, че са били някакви глупави, луди нацисти. И това предизвика учудване", казва историкът Филип Рау.

А въз основа на тестовете на Роршах, които използват симетрични мастилени петна, Гилбърт заключава, че повечето от кандидатите страдат повече или по-малко от силни личностни разстройства. Този тест обаче е бил силно зависим от субективната интерпретация и невинаги е издържал по-късните научни проверки.

Най-вълнуващата фаза за Гилбърт е самият процес - как се държат обвиняемите в съда и как реагират, когато са конфронтирани с показания и доказателства. "Гилбърт изхождаше от предпоставката, че те не са психично болни, а че при тези нацисти съществува специфична, много, много мрачна психопатология", казва историкът Филип Рау. Гилбърт вижда тази мрачна страна в психиката на извършителите като насърчавана от нацистката държава.

Густав М. Гилбърт посещава затворниците и след произнасянето на присъдите: дванайсет смъртни присъди, седем присъди от десет години до доживотен затвор и три оправдателни. Секретарят на Хитлер Мартин Борман е осъден на смърт задочно. А Херман Гьоринг избягва екзекуцията чрез обесване, като се самоубива с отрова.

Доклади и на процеса срещу Айхман

След процеса в Нюрнберг Гилбърт се връща в САЩ . През 1947 година той публикува записките си в "Нюрнбергски дневник". Продължава да се занимава с психиката на нацистките престъпници и в следващите години. Когато Адолф Айхман е съден в Йерусалим през 1961-а, Гилбърт докладва на съда за своите заключения в Нюрнберг.

През целия си живот Густав М. Гилбърт остава търсен експерт по психологията на диктаторите и тоталитарните режими. Умира през 1977 година в Ню Йорк.