„В цялата история на Православната църква в Америка такова нещо не е виждано“ — казва свещеник за наплива от млади мъже, привлечени от взискателната християнска практика.
В иначе тихия и непретенциозен ъгъл на християнството в Съединените щати, който се гордее с това, че се е променил най-малко през вековете, започва да се случва нещо необичайно. Свещениците си разказват истории за рекордна посещаемост. По-възрастните миряни се опитват — с различен успех — да свикнат с наплива от нови лица. А енориите търсят начини да поемат повече желаещи да се присъединят, отколкото наличното духовенство може разумно да обслужи.
В цялата страна древната традиция на православното християнство привлича нови, ентусиазирани последователи, особено сред консервативните млади мъже. Те са привлечени от това, което описват като по-взискателна, дори трудна форма на християнски живот. Повтаряйки част от риториката на т.нар. „маносфера“ (отman– мъж +sphere– сфера е обобщаващ термин за онлайн общности, блогове, форуми, YouTube-канали и инфлуенсъри, които се занимават с теми, свързани с мъжествеността, ролята на мъжете в обществото, взаимоотношенията между половете и критика към съвременния феминизъм, Бел.пр.), новите поколения млади кандидати за прием твърдят, че Православието им предлага твърди истини и утвърждава тяхната мъжественост.
„В цялата история на Православната църква в Америка подобно нещо не е имало“, казва протойерей Андрю Дамик, свещеник от Антиохийската патриаршия и автор от източна Пенсилвания, говорейки за големите групи млади хора, които се появяват в много енории. „Това е нова територия за всички.“
В Съединените щати православното християнство е най-малкото и най-слабо познатото от трите основни християнски традиции. То обхваща около 1 процент от населението, в сравнение с приблизително 40 процента протестанти и 20 процента католици. Исторически, православните храмове тук са се пълнели предимно от имигранти от Украйна, Гърция и други страни с големи православни общности. Техните деца, родени вече в Америка, често се насочват към други християнски деноминации.
Но в последните години се оформя едно ново, „доморасло“ православие. Много от младите американци, които за първи път прекрачват прага на храмовете, откриват Православието чрез остри и категорични инфлуенсъри в YouTube и други социални платформи. Критиците вече имат име за тази вълна ентусиазирани млади мъже – „ортоброс“ ( неформален, полушеговит термин, православни братлета)
Една вечер това лято младежите от православния храм „Вси светии“ в Роли, Северна Каролина, се събраха в книжарница с бар в северната част на града. В разгара на срещата присъстваха едва няколко жени – и над 40 мъже. Мъжете веднага отбелязаха това съотношение и смятаха, че знаят причината.
Млади православни християни в Роли, Северна Каролина, се събраха през август в книжарница и бар в луксозен търговски комплекс в северната част на града.
Протестантските и католическите църкви имат много женствена атмосфера“, казва Джош Елкинс.
„Православието говори на мъжката душа“, казва 20-годишният Джош Елкинс, студент, който цитира мъченик от II век и говори за „монархически епископат“ с лекота, необичайна за човек на неговата възраст. Той описва с възторг неделната литургия — дълго богослужение, на което вярващите обикновено стоят прави.
Православното богослужение включва пеене, кадене с тамян, поклони пред икони и части от литургията, които се извършват извън погледа на вярващите. Църквата поддържа и строга дисциплина на пост, която изненадва дори други християни.
„По-трудно е, отколкото очаквах“, казва Матю Хъдсън, 29-годишен новопокръстен, който работи в книжарницата. „Но говори на душата ми по начин, по който нищо друго не е успявало.“
Хъдзън разказва, че когато се е обърнал към Православието, често е трябвало да обяснява на приятелите си какво представлява тази вяра. Днес клиентите в книжарницата безпогрешно разпознават кръста на врата му по характерните три напречни греди.
Поколението Z преобръща очакванията на учени и религиозни лидери, които десетилетия наблюдаваха как страната постепенно се секуларизира и всяко следващо поколение изглежда по-малко религиозно от предишното. Последни проучвания обаче сочат, че младите мъже започват да нарушават тази тенденция.
Православната църква проследява своята църковна традиция до Иисус Христос и ранните апостоли. С разширяването на християнството през първото хилядолетие постепенно се оформя богословско и политическо разделение между Източната църква и Западната, или Римокатолическата. През XI век разколът, породен от спорове като този за папската власт, окончателно разделя двете традиции, като Източното православие продължава да се развива в Близкия изток, Източна Европа и Русия.
„Много млади мъже се връщат към традиционното разбиране за мъжественост“, казва 25-годишният Джош Мурман, който догодина ще бъде кръстен в храма „Вси светии“.
Някои по-възрастни православни вярващи отбелязват, че много от младите новопокръстени са привлечени от по-строги и взискателни форми на вяра и религиозна практика.
Православните християни в Съединените щати са по-млади и в по-голяма степен мъже в сравнение с други християнски общности. Според Pew Research Center над 60% от тях са мъже, при 46% сред евангелистите. Православните са и значително по-млади — 24% от пълнолетните вярващи са под 30 години, спрямо 14% при евангелистите. Разликите са сходни и при сравнение с католиците.
Някои от новопокръстените споделят с одобрение, че Православието има по-мъжествен характер от други традиции. Свещениците, които задължително са мъже и могат да бъдат женени, често носят големи бради и имат многодетни семейства. Православната практика изисква жертви като строгия пост, вместо да предлага емоционални съвременни песни и терапевтични проповеди — елементи, които критиците свързват с типичното преживяване в големите евангелски мегацъркви.
„Няма война, в която да загинем — или поне няма война, която да е достойна“, казва 28-годишният Ларик Коупс-младши, който посещава храма „Вси светии“. За бивши протестанти като него Православието е „вид нова граница за изследване“ — духовно пространство, което предлага дълбочина и предизвикателство.
Младите мъже имат нужда от цел, каквато и да е, казва 26-годишният Джерод Стайн. „Те се борят да си намерят работа, борят се да влязат в университет, а обществото им повтаря: „Всъщност не сте ни необходими.“
Стайн и Коупс някога са посещавали една и съща евангелска църква, но са изгубили връзка след разпадането ѝ в резултат на скандал. Събират се отново едва след години — на среща на православни младежи в книжарницата.
Новата динамика в много православни енории се вписва в по-широка тенденция: младите мъже в САЩ все по-често се насочват към по-строги и взискателни форми на християнство. В Католическата църква значителна част от младите вярващи предпочитат традиционната латинска литургия от времето преди Втория Ватикански събор и посещават храмове, където жените носят забрадки по време на службата.
Тези общности остават сравнително малки религиозни субкултури, но се вписват в по-широка промяна, която някои ентусиазирани наблюдатели вече определят като „възраждане“. Според Pew Research християнското население в Съединените щати, след години на спад, е стабилно през последните няколко години — тенденция, подкрепена именно от младите възрастни.
Някои изследователи твърдят, че общото между църквите, които привличат млади хора, не е стилът на богослужение, а отношението към свръхестественото. Отец Дамиък, свещеник от Пенсилвания, отбелязва, че харизматичното християнство — със своята отвореност към изцеления чрез вяра и „духовна война“ — също успява да устои на тенденцията към спад на религиозността.
„По-вероятно е да видите растеж в църкви, които не само са морално консервативни, но и вземат сериозно невидимия свят“, казва отец Дамиък, който е и директор „Съдържание“ в Ancient Faith Ministries — панправославна издателска и медийна организация.
Много от новопокръстените споделят, че ги привлича именно идеята, че православното богословие и практика са останали неизменни от времето на ранното християнство.
Както гласи една шеговита реплика, често разказвана с усмивка в православните среди: „Колко православни са нужни, за да сменят крушка?“ Отговорът: „Смяна? Какво е това?“
„Православната църква остава надежда за онези, които искат да бъдат нормални, здрави, истинни и устремени към красивото“, казва отец Дейвид Уин, свещеникът в храма „Вси светии“.
Отец Уин, на 38 години, приема Православието в началото на 2010-те. Той има почти неизчерпаема енергия за срещи с хора, които проявяват интерес към църквата. Съпругата му, Дестини, поддържа популярен православен родителски профил в Instagram, когато не обучава у дома четирите им — скоро пет — деца или не посреща групи от енорията на голямата им веранда с изглед към малка гора в близкия Кери.
Отец Уин поема храма „Вси светии“ през 2020 г. — година, която мнозина наблюдатели определят като повратна за растежа на Православието в Съединените щати. Православните енории в много по-голяма степен от други християнски общности продължиха да извършват присъствени богослужения по време на пандемията от коронавирус.
До 2023 г. посещаемостта на литургиите в средностатистическата православна енория се беше възстановила напълно, докато в други религиозни общности изоставаше, показва изследване, публикувано миналата година.
Някои православни енории вече имат собствени училища — явление, което дълго време беше рядкост при толкова малка общност. Панправославното училище „Св. Константин“ има над 500 ученици в основния си кампус в Хюстън, открит през 2015 г. През миналата година мрежата откри ново училище в Питсбърг, а тази есен — още едно в Далас.
В Северна Каролина храмът „Вси светии“ обмисля възможността да открие училище, както и да назначи втори свещеник и да разшири дейността си с нов храм. Тази есен енорията отчете рекордните 165 катехумени — хора, които преминават през обичайния едногодишен процес на присъединяване към Православната църква.
Онлайн инфлуенсърите, на които много млади мъже приписват първия си досег с Православието, говорят открито за политика и култура по начин, който енорийските свещеници обикновено избягват. Повечето от тях споделят твърд социален консерватизъм, със силен акцент върху „традиционното семейство“ и онова, което определят като заплахи, произтичащи от феминизма, хомосексуалността и трансджендър идентичностите. Те обикновено са и критично настроени към държавата Израел.
Отец Джосая Тренъм, един от най-известните американски православни свещеници, се появи в предаването на Тъкър Карлсън малко след убийството на десния активист Чарли Кърк, за да обсъди православните традиции, свързани с християнския траур. В по-скорошен видеокоментар, посветен на участие на белия националист Ник Фуентес в същото предаване, отец Тренъм заяви, че не знае много за Фуентес, но похвали разговора им за „бедствието на порнографията“.
Енорията на отец Тренъм в Ривърсайд, Калифорния, има над 1000 активни миряни и 241 души в процес на присъединяване към Православната църква. „Преди пет години имах 75 и това тогава ми се струваше много“, казва той в интервю тази есен. „Посоката е възходяща.“
В определени сегменти на православното онлайн пространство се срещат не просто консервативни или традиционалистки възгледи, а откровено расистки и антисемитски позиции. През последните години няколко крайни фигури от крайната десница приеха Православието. На американския Юг съществува и течение на неоконфедеративно православие, което съчетава бял супремасизъм с православна практика. Матю Хаймбах — организатор на печално известния марш „Обединени десни“ в Шарлътсвил, Вирджиния, през 2017 г. — беше отлъчен от Антиохийската православна църква, но по-късно се присъедини към друга юрисдикция.
Православният писател Род Дреер предупреди неотдавна, че „антисемитизмът се разпространява като вирус сред религиозните консерватори от поколението Z“, включително и сред православни младежи.
В интервюта енорийски свещеници казват, че приемат като част от своя дълг да „приземяват“ млади мъже с крайни възгледи — така наречените Orthobros — към нормалния енорийски живот, който, по думите им, е далеч от агресивната реторика в интернет.
Критиците обаче твърдят, че висшите църковни ръководители рядко осъждат дори най-токсичните изказвания на влиятелни православни коментатори.
„От институционална гледна точка разбирам — растежът е вълнуващ“, казва Сара Рикарди-Суортц, доцент по религия и антропология в Североизточния университет, която изследва американците, преминали към руското Православие. „Но когато този растеж идва с насилствени политически тенденции, това вече е проблем и трябва да бъде ограничено.“
Във „Вси светии“ много от младите новопокръстени споделят, че с времето започват да се дистанцират от онлайн православните среди, колкото повече участват реално в църковния живот. Остин Нолан, студент по счетоводство, разказва, че свещеникът в предишната му енория в Ашвил, Северна Каролина, го предупредил: „Не се превръщай в Orthobro.“
Остин Нолан, на 21 години, и годеницата му Надя Фуентес, на 19, вече са катехумени в храма „Всички светии“. След препълнената неделна литургия през август двамата излязоха навън за неформалното кафе след службата.
Нолан е израснал като баптист, а Фуентес — като методистка, двете протестантски традиции, които поколения наред доминират религиозния живот в американския Юг.
Двамата обаче са единодушни, че много от мейнстрийм протестантските църкви предлагат повърхностно богословие и „крайно леви“ послания. Бившата енория на Фуентес имала жена пастор — нещо, което тя не одобрява — а по време на коледна служба видяла в дамската тоалетна трансджендър жена, която, по думите ѝ, е „мъж, представящ се за жена“.
„Църква, която може да проследи своята приемственост чак до апостолите, просто стои по-автентично“, казва Нолан.
Двамата споделят, че нямат търпение да създадат православно семейство, изградено около чувство за дълг, стремеж към истината и „обективни критерии за красота“, по думите на Нолан. В бъдещия си дом вече планират кът за молитва, обърнат на изток.
Източник: "Ню Йорк таймс"
