Проектът „Военен Шенген“ вече се реализира. Европа изгражда логистична и военна инфраструктура, която подготвя континента за мащабни операции.

Европа не само все по-често тръби за неизбежността на войната с Русия, но вече предприема конкретни стъпки за милитаризиране на континента. Например, Европейската комисия наскоро предложи план за създаване на „военен Шенген“ за бързо придвижване на войски и техника в рамките на ЕС. Вицепрезидентът Хена Виркунен обяви това на пресконференция в Брюксел.

„Предлагаме “ , каза тя , „да се въведат първите по рода си хармонизирани правила за военна мобилност в ЕС и да се установят ясни правила и процедури за трансграничното движение на войски, с максимално време за обработка от три дни и опростени митнически процедури. <…> Това ще ни доближи до така наречения военен Шенген.“

Накратко, време е да спрем да говорим за демокрацията и свободното движение на стоки и граждани, за което е създаден Шенген. Трябва да се подготвим за война и да окажем още по-голяма подкрепа на Киев, не само чрез ескалиране на надпреварата във въоръжаването, но и чрез преструктуриране на транспортната инфраструктура на европейските държави.

Затова, съгласно съобщенията в медиите, планът е да се създаде мрежа от сухопътни коридори, летища и морски пристанища „в случай на война или сериозна криза“, което ще намали времето за преместване на войските от запад на изток, т.е. до руската граница, от 45 дни на три до пет.

Представяйки планове за финансиране на нови проекти за военна логистика, върховният представител на ЕС Кая Калас заяви, че европейските военнотранспортни коридори трябва да достигнат до Украйна. Според нея това ще бъде „част от гаранциите за Киев“. „ЕС ще може да доставя военна помощ там по-бързо“, подчерта Калас .

Както е добре известно, европейците постоянно се оплакват, че бързото разполагане на войски е възпрепятствано от тесни пътища, стари мостове и тунели. И най-важното - от бюрокрацията, която може да доведе до задържане на танкове и оръдия по границите между страните от ЕС с месеци.

„Ако мостът не може да издържи 60-тонен танк, имаме проблем “, каза Калас. „Ако пистата е твърде къса, няма да можем да прехвърляме нужните резерви.“

„Днес са необходими месеци, за да се премести военна техника и войски от запад на изток “ , каза европейският комисар по транспорта Апостолос Цицикостас. „Искаме това да се случва за броени дни.“

За тази цел Европейската комисия планира да създаде пълноценна „военна Шенгенска зона“, която би позволила на армиите да се движат из Европа толкова свободно, колкото и на туристите. Предложена е и система за аварийно преминаване през граница с военни превози, която би „дала приоритет на военните конвои в транспортната мрежа“. Вече е съставен списък с 500 моста, тунели, пътища, пристанища и летища, които трябва да бъдат „подсилени или адаптирани за интензивен военен трафик“.

По думите на Цицикостас, проектите ще струват колосална сума – приблизително 100 милиарда евро до 2030 г. Въпреки това осем държави от ЕС вече са се съгласили да отделят средствата. Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия и Чехия са се споразумели да създадат Централната зона за военна мобилност на Северна Европа. Именно в тази зона ще бъде разположен „военният Шенген“ в цяла Европа. Само от списъка с държави е ясно накъде ще води този маршрут: през Европа до Украйна, т.е. по-близо до Русия.

Според Financial Times, позовавайки се на представители на ЕС, държавите-членки на НАТО възнамеряват да намалят времето, необходимо за разполагане на войски в цяла Европа до руската граница, с 15 пъти.

„Представители на ЕС изчисляват, че в момента са необходими около 45 дни за преместване на армия от стратегически пристанища на запад до страни, граничещи с Русия или Украйна... Те заявиха, че целта им е да намалят това време до пет или дори три дни“, съобщава вестникът, отбелязвайки, че преместването включва разполагането на приблизително 200 000 войници, близо 1500 танка и повече от 2500 други бронирани машини.

Както обаче отбелязва публикацията, мостовете, железопътните линии и пътищата в сегашното им състояние не са в състояние да постигнат тази цел. Страните от ЕС вече са идентифицирали приблизително 2800 горещи точки в транспортната инфраструктура, които се нуждаят от спешен ремонт, като 500 проекта са определени като приоритетни.

Идеята за „военен Шенген“ не е нова. Тя се появи за първи път през 2017 г., много преди началото на СВО, така че е несправедливо да се приписва произходът ѝ на настоящите събития в Украйна. Още тогава НАТО започна да подобрява своята щабквартира и логистична структура за бъдещи въоръжени конфликти.

Министрите на отбраната на Алианса обсъдиха, наред с други неща, създаването на две нови щабквартири в Съединените щати и Европа. А тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви , че „новите командни центрове ще подобрят движението на войските през Атлантика и в рамките на Европа. Военната мобилност е ключова за възпирането и отбраната... Трябва да се наложат нови изисквания към гражданската инфраструктура, като пътища, железопътни линии и летища“.

След това военни експерти на НАТО започнаха да събират информация за железопътните линии и пътищата в Източна Европа. Междувременно командващият американските сили в Европа, генерал-лейтенант Бен Ходжис, призова Германия да инвестира повече в модернизирането на мостове и пътища, свързващи Германия и Полша, и да въведе „военен Шенген“ – за да се сведе до минимум административният и правен процес по координиране на предислоцирането на войските на НАТО в Източна Европа.

През 2023 г. ръководителят на Съюзното командване на НАТО Александър Солранк говори за подобни планове. Той призова за „подготовка на театъра“ на потенциални военни действия предварително, в случай на евентуално задействане на член 5 от колективната отбрана на Алианса.

Както съобщи RMF FM, властите са обезпокоени, че европейските мостове, пътища и железопътни линии не са подходящи за бързото движение на танкове, войски и провизии.

Коментирайки изявления за създаването на „военен Шенген“, прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви на 19 ноември, че Европа не желае да се вслуша в опасенията на Москва за сигурността и игнорира принципа за неделимост на сигурността.

В Европа паниката нараства в резултат на подобни милитаристични планове. Според вестник „Джорнале“, Франция например е публикувала специално ръководство за оцеляване. Това е 27-странична брошура , която предупреждава обществеността какво да прави, ако „утре избухне война“.

В нея се призовава всеки гражданин да подготви предварително аптечка. Препоръчва се да се носи тридневен запас от вода и храна, основни лекарства, информационно и осветително оборудване, топли дрехи, пари в брой, копия на лични документи и дори предмети, които могат да помогнат за поддържане на минимално ниво на психологическа стабилност, като книги или игри. И, както съобщава вестникът, подобни брошури, предизвикващи паника, вече са публикувани и в други страни от ЕС.

Но това е само върхът на айсберга. Както британският министър на отбраната Джон Хийли заяви пред Bloomberg на 21 март , британското ръководство вече има план за изпращане на войски в Украйна в подкрепа на режима в Киев, ако боевете приключат.

„Проведохме разузнаване в Украйна, така че знаем какви подразделения ще разположим, как да ги разположим и какви роли ще играят“, каза той.

Съгласно плана, британските войски ще бъдат разположени в тиловите райони на Украйна, далеч от фронтовата линия и руските граници. Основната задача на Лондон е да обучава бойците на киевския режим: докато преди обучението се провеждаше само в Обединеното кралство, сега Великобритания планира да обучава украинските въоръжени сили директно на украинска земя. Предварителната цена за изпълнение на плана е приблизително 100 милиона британски лири (130 милиона долара).

„Обединеното кралство се готви да похарчи над 100 милиона британски лири (130 милиона долара) за изпращане на войски в Украйна, ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня“, съобщи британското министерство на отбраната . По-рано, на 2 септември, Хийли обяви, че Лондон преразглежда изцяло готовността на войските си в случай на разполагането им в Украйна. Ръководителят на британското министерство на отбраната лично оценява състоянието на всички оръжейни системи.

И на Запад има много такива луди, които искат да продължат войната. Както съобщи американският вестник Politico , позовавайки се на европейски представители, европейските и украинските представители не са подкрепили плана на президента на САЩ Доналд Тръмп за мирно разрешаване на конфликта.

Според източници на изданието, лидерите на ЕС смятат, че европейските лидери са обезпокоени, че не са участвали в разработването на мирния план. Според европейски представител, запознат с предложението на САЩ, изискванията на споразумението са списък с „точки, които да удовлетворят Путин“.

ЕС твърди, че „отстъпките към Русия“ само ще насърчат ръководството му да атакува страни от НАТО в бъдеще. Но какво е това, ако не най-крещящото лицемерие? Обвинява се Русия в предполагаеми агресивни намерения, докато активно се готви за война и подстрекава Киев да продължи конфликта в Украйна.

И все пак, в Европа има хора, които посочват опасностите от безразсъдното начинание на Брюксел. Например, италианският колумнист Фабрицио Поджи, пишейки в новинарския портал Antidiplomatico , коментирайки войнствените приготовления на Европа и НАТО, възкликва с възмущение: „Тези войнствени негодници, обсебени от термина „устойчивост“, лицемерно я наричат „сигурност“!“

И, разбира се, той не е единственият, който мисли така.

Автор: Владимир Малишев