Като "информационна вакханалия" определи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков ситуацията около плана за мир, обсъждан между Украйна, САЩ, Европа и Русия в последните дни.
Според медийни публикации Украйна е приела условията на Вашингтон, но не става ясно какви са те, защото оставят няколко точки, за които се очакваше да бъдат уточнени на среща между украинския президент Володимир Зеленски и американския му колега Доналд Тръмп.
Говорителят на Белия дом Керълайн Левит потвърди, че има няколко "не непреодолими въпроса", а Тръмп пък съобщи, че първоначалният план е изгладен с участието на двете страни - вероятно на срещите в Женева с украински представители и в Абу Даби - с руските, и остават само няколко точки на несъгласие. "Надявам се скоро да се срещна със Зеленски и Путин, но само ако споразумението за края на войната е одобрено или е на финалната си фаза", допълни още той.
Според украински източници тези няколко точки, за които все още няма съгласие обаче са основните - съдбата на окупираните територии, замразените руски активи и възстановяването на Украйна, както и Запорожката АЕЦ. Financial Times отбелязва, че Киев се е съгласил да ограничи броя на армията си - до 800 хил. души. Руският президент подписа указ за увеличаване на армията до 1,5 млн. души на активна служба още преди няколко години.
По отношение на ключовото за Русия членство в НАТО началникът на кабинета на украинския президент Андрий Ермак заяви пред Axios, че Украйна няма да се откаже от него, но и добавя: "Ние сме реалисти, не сме член на НАТО", намеквайки, че вероятно това няма да се случи.
Външният министър на Русия Сергей Лавров, както и други руски високопоставени руски служители, заявяват, че планът трябва да спазва духа на споразуменията от Аляска, които така и не бяха публично оповестени.
Тръмп съобщи още, че изпраща своите пратеници - Стив Уиткоф в Москва и министъра на армията Даниел Дрискол в Украйна, които да коментират последните поправки в плана му. Според руски източници срещата на Уиткоф и Путин ще се проведе през следващата седмица.
Уиткоф е съветвал Путин да говори с Тръмп преди срещата му със Зеленски през октомври
Според публикации Стив Уиткоф е работил с руския представител Кирил Дмитриев и зетя на Тръмп Джаред Къшнър по 28-те точки, предвиждащи пълната капитулация на Украйна, в първоначалния план на САЩ за Украйна. Но представителят на Белия дом също така е посъветвал Кремъл да се обадят на американския президент в навечерието на срещата му със Зеленски в средата на октомври.
Уиткоф е дал насоки на съветника на Путин Юрий Ушаков и как да се държат с Тръмп - да го поздравят като "човек на мира" заради споразумението за Газа, както и да заявят, че обсъждат с него подобен план и за Украйна, който да промени ситуацията, сочи стенограма от разговора, публикувана в Bloomberg. "Юрий, мисля, че президентът ще ми даде много пространство и свобода на действие, за да стигна до споразумението", казва още Уиткоф.
Bloomberg отбелязва, че вероятно руската страна е обърнала внимание на тези насоки, защото след разговора по искане на Кремъл, продължил повече от два часа в момента, когато Зеленски летеше към САЩ, Тръмп рязко измени позицията си.
Според множество публикации, базирани на източници в Белия дом, Тръмп беше поканил украинския президент, за да дискутират възможността за включване на ракетите Tomahawk в натиска срещу Русия. След телефонния разговор, определен от американския президент като "много продуктивен", този въпрос остана висящ.
Марко Рубио участва в заседанието на "Коалицията на желаещите"
Държавният секретар Марко Рубио участва в онлайн срещата на "Коалицията на желаещите", на която беше обсъден планът за мир и гаранциите за сигурност за Украйна след края на войната. 40 държави и институции (НАТО) са част от коалицията. "Всички имат един и същи дневен ред и само в Русия войната е първи приоритет", коментира Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за 1371-я ден от пълномащабната война.
По време на заседанието той обърна внимание, че войната продължава и Украйна има нужда от средства за противовъздушна отбрана, оръжия и санкции. Украйна въведе първите санкции срещу руски кораби, пренасящи зърно от окупираните украински територии, съобщи Зеленски в своето обръщение.
Дежавю с американските плановете за мир?
Въпреки приповдигнатия тон в Белия дом САЩ вече веднъж се провалиха в усилията си за прекратяване на огъня през март. Тогава бяха изготвени две споразумения, които бяха подписани от двете воюващи страни със САЩ, които след това се оказаха, че не са напълно идентични. Украйна отново беше подложена на силен натиск и заплахи да се съгласи с американските условия.
Основните точки предвиждаха прекратяване на огъня по енергийна инфраструктура и в морето. Украйна настояваше да бъдат спрени атаките и по пристанищна инфраструктура, на което Русия не се съгласи.
В крайна сметка и двете страни се обвиниха взаимно в нарушение на споразуменията, изпращайки и доказателства за това на САЩ, и частичното примирие така и не беше спазено за срока от един месец, който беше даден.
Украински военни все още запазват позиции в Курска област
Украинските военни още държат позиции в Курска област и извършват операции в Тьоткино. Според украинския Център за отбранителни стратегии тактиката им е същата като на руснаците в Покровск - малки щурмови групи, които пробиват отбраната. Данните на ВСУ за 25 ноември сочат за пет атаки в това направление на фронтовата линия.
Най-интензивни остават боевете в агломерацията Покровск и Мирнохрад - 52, а в свързаното с тях Олександривско направление са регистрирани 13 атаки. Руските военни систематично обстрелват с авиационни бомби високите сгради в Мирнохрад, за да премахнат възможните позиции за снайперисти, които да държат под огневи контрол района.
Украинските военни анализатори отбелязват, че украинците задържат северните части на града и се опитват да се придвижат към центъра , а операторите на дронове успяват да ограничават логистични линии на руската страна. Очакванията са, че Украйна ще успее да задържи руската армия до края на годината.
Сводката на Генералния щаб на ВСУ за 25 ноември показват, че активни са боевете още в Костянтинивка (20 атаки) и Хуляйполе (16 атаки).
Като цяло са регистрирани 152 атаки по цялата линия на бойното поле спрямо 183 ден по-рано. Русия е извършила и 66 въздушни удара със 178 авиационни бомби, както и 4400 артилерийски обстрела. Използвани са и 6900 fpv-дрона.
Украйна удари завод за автоматизирани системи в Чувашката република
В нощта срещу 26 ноември Украйна атакува с дронове завод за автоматизирани системи в Чебоксари (Чувашката автономна република), показват кадри в социалните мрежи. Министерството на отбраната на Русия съобщава за свалени 33 дрона, от които 13 над Белгородска област. Няма данни за свалени дронове над Чувашката република.
Сателитни снимки потвърдиха и пораженията от масираната атака в нощта срещу 25 ноември - отново е ударен петролен терминал в Новоросийск, както и десантен кораб, намиращ се в пристанището. В Таганрог е видно, че са поразени два самолета и е потвърдено, че единият от тях е ценният А-60, закаран за ремонт в местния авиозавод "Берия". Вторият вероятно е А-100 - следващия етап от развитието на разузнавателните самолети А-50.
Германия получи защита от ракети като "Орешник"
Германия получи поръчаната през 2023 година екзоатмосферна система за защита от балистични ракети Arrow 3, пише украинското военно издание Defense Express. Според анализаторите тя ще бъде разположена във военна база на около 70 км от Берлин и ще защити страната от ракети като "Орешник", които Русия "изпита" през миналия ноември по обекти в Украйна.
Системата е израелска разработка и беше поръчана от Германия през 2023 година. Цената ѝ е 3,5 млрд. долара.
