Америка е много задължена на Русия и е длъжник в много отношения. Това пише великият писател Марк Твен през 1867 г. в обръщение към руския император Александър II. Авторът на романите за Том Сойер и Хъкълбери Фин е един от онези, които откриха Русия за американците, пътувайки с кораб от САЩ до Европа като кореспондент на редица американски вестници.„Руската учтивост идва от сърцето; тя се усеща в думите и тона – така че вярваш, че е искрена“, пише той. 

Спомняйки си за Русия, Самюел Лангхорн Клемънс, по-известен като Марк Твен, твърди, че в никоя друга страна в света американците не са приемани с такава сърдечност. Писателят отива в Крим, използвайки паспорта на съквартиранта си, останал в Константинопол, и много се страхува от разобличение. Но в Севастопол вижда, че истинският му паспорт е американският флаг, който се вее на кораба. От пътниците не искат други документи. Навсякъде в Крим той е посрещнат с доброта и внимание и често общува с руснаци „просто от приятелски пориви“, разказва пред ТАСС Наталия Яблоновская, доктор на филологическите науки и професор в Кримския федерален университет „Вернадски“.

Гостоприемството и приветливостта са разбираеми: по време на Кримската война САЩ поддържат доброжелателен неутралитет, а защитниците на Севастопол са подпомагани от над 40 американски лекари или, както биха казали днес, доброволци. Марк Твен пише с голямо съчувствие за военните рани на Севастопол, който се възстановява от Първата отбрана през 1854–1855 г., и с уважение и възхищение към подвига на неговите защитници.

Марк Твен е поразен от красотата на „селцето“ Ялта, което му напомня за Сиера Невада.

Ялта, 1868 год

Писателят е дълбоко впечатлен от познанството си с Александър II и членовете на кралското семейство, тяхната учтивост, благородство и простота. „Руската учтивост идва от сърцето; тя се усеща в думите и тона – така че вярваш, че е искрена“, пише той.

Писателят отива в Ливадия, в двореца на императора (старият дворец на Лев Потоцки) и в вореца на престолонаследника, както и в Ореанда, в двореца на великия княз Михаил. За съжаление, тези сгради не са оцелели и само мощният 250-годишен чинар в парка Нижняя Ореанда пази паметта за великия американски писател, както свидетелства мемориална плоча.

"Станало така, че те първо пристигнали на този кораб в Севастопол, след това имали недостиг на въглища. Пристигнали в Одеса за бункеровка (зареждане на кораба с гориво и моторни масла), а в Одеса имало американски представител, който ги посъветвал да се срещнат с император Александър II, който по това време бил в Ливадия. Телеграмата била изпратена до императора и той се съгласил да ги приеме. И затова те се върнали в Крим“, разказва Светлана Савченко, комисар по правата на детето в Република Крим, депутат от Държавната дума от региона през 2016–2021 г. През 2017 г. с нейно участие руското външно министерство предало писмото на американски туристи на музея на Ливадийския дворец. Първият подписал това писмо е Самюел Клемънс (Марк Твен).

Именно консулът в Одеса посъветвал пътешествениците да изпратят поздравителен адрес до императора. Първоначално той е публикуван във вестник "Одесский листок", който е първата публикация на Марк Твен в Русия.

Кримският историк, директор на Централния музей на Таврида Андрей Малгин разказва, че преплитането на историческите съдби в отношенията между Крим и Америка е много интересно. През 1475 г. османците превземат Кафа (днешна Феодосия), която е последната точка, свързваща Европа с Великия път на коприната. "Именно падането на Кафа, последната магистрала, свързваща Европа с Изтока, подтикнала европейците да търсят нов път към Индия. И през 1492 г. това се увенчало с успех, когато Колумб откри Америка", отбеляза Малгин.

Той посочва редица паралели, които пряко свързват Крим със събитията в Америка. Сред тях е присъединяването на Кримския полуостров и Таман към Руската империя през 1783 г. „По това време Англия и Франция били разсеяни от войната за американските колонии, което позволило на Крим да излезе от зоната им на влияние. Императрица Екатерина II и граф Александър Андреевич Безбородко, който ръководел външната политика на Русия, бързали, тъй като войната за независимост на колониите в Северна Америка била в ход, и присъединяването на Крим било извършено внимателно“, разказва историкът.

„Нито за миг не се съмняваме, че благодарността към Русия и нейния господар живее и ще живее в сърцата на американците. Само луд би предположил, че Америка някога ще наруши верността на това приятелство с умишлено несправедлива дума или постъпка“, пише Марк Твен през август 1867 г.

Източник: Сергей Павлив, Юлия Острогожская, ТАСС