Адронният колайдер „погреба” теория на новата физика

Сътрудници на ЦЕРН, които работят на Големия адронен колайдер са открили изключително рядък случай на разпад на елементарни частици. Наблюдението нанася сериозен удар върху теорията за суперсиметрията. Тя е основана на предположение, че съществува хипотетична симетрия, която свързва бозоните и фермионите в природата. Абстрактното преобразуване при суперсиметрията свързва бозонното и фермионното квантово поле така, че те да могат да преминават един в друг. Тази теория бе издигната от редица учени-физици, като обясняваща някои несъответствия в Стандартния модел на Вселената. Учените разчитаха чрез колайдера да получат първото експериментално потвърждение на теорията. Но новото наблюдение, за което бе съобщено в Киото, противоречи на много модели в теорията за суперсиметрията. " Възможно е суперсиметрията да не е умряла като теория , но последните резултати показва, че тя е тежко болна", заяви професор Крис Паркс, представител на британската част на експеримента LHCb. Още по-рязко се изказа друг сътрудник на LHCb, професорът от имперския колеж в Лондон Андрей Голутвин, пише ZN.ua. „Резултатът много ограничава кръгът от съществуващите модели, по-точно, суперсиметричните модели стават много малко вероятни. Бих казал, че тези модели вървят вече към гробището". Изследователите, работещи на детектора LHCb, са измерили скоростта на разпад на частици, наречени Bs-мезон / състоящ се от s-кварк / „странният" кварк" и b-кварк /"прелестният" кварк/ на две частици - мюони. За първи път такъв разпад се наблюдава в изкуствени условия и по пресмятанията на учените, на всеки милиард разпад от този мезон се падат само по три от подобен род.

Станете почитател на Класа