Как децата на богатите и известните мамят, за да влязат в елитен колеж

Как децата на богатите и известните мамят, за да влязат в елитен колеж
  • Автор:  Webcafe, по Дейли Бийст
  • Дата:  
    22.03.2019
  • Сподели:

Миналата седмица на бял свят излезе дълъг списък от имена на богати и известни родители, чиито деца са били приети в елитни американски колежи чрез измами.

Една част от тези родители са плащали на квесторите и проверяващите да коригират тестовете на кандидатите. Други обаче дори не са прекрачили закона в най-директния смисъл на този израз, за да уредят детето си в престижно учебно заведение.

За някои от свръхбогатите понякога е напълно достатъчно да направят щедро дарение, за да попадне детето им в листата на приетите.

 

завършване, абитуриент, дипломиране, диплома, мацка, университет

 

Тази форма на меценатство, която граничи с легализирана корупция, е напълно легална, но невинаги е опция. Затова някои "хакват" системата за кандидатстване по различен и доста спорен начин - като плащат за редакция на есетата, необходими за прием.

 

https://www.littlestprettythings.com/img/places/643/24-esteemed-facts-about-ivy-league.png

 

Повечето колежи и университети изискват именно есета на злободневна или общочовешка тема, за да придобият по-добра представа за кандидат-студента, грамотността му и начина му на мислене.

Стандартизираните тестове не могат да предоставят тази информация. В повечето елитни колежи есето се смята за най-важния компонент при процеса на кандидатстване. Има една уловка обаче - преди да бъде окончателно прието есето, то може да бъде коригирано веднъж или повече пъти. Така процедурата по прием става уязвима на злоупотреби и нечестни практики, използвани от богати и болезнено амбициозни родители.

 

http://www.danybon.com/wp-content/uploads/2019/01/graduation-2038866_640.jpg

 

А цели компании и техните екипи получават сериозни хонорари, за да реализират измамата.

Осем такива редактори на кандидат-студентски есета говорят за дейността си пред "Дейли Бийст" и описват по-подробно как функционира техният бизнес около коригирането, а понякога и пренаписването на ученическите работи. Част от тях продължават да са в бранша, затова държат да останат анонимни.

Те описват цяла индустрия, изпълнена със съмнителни и неетични дейности, където чертата между помощ срещу заплащане и откровена измама е много, много тънка. В повечето случаи всичко започва с онлайн комуникация между редакторите и кандидатите още в началото на процеса по кандидатстване. Тогава се обсъждат базовите идеи, които ученикът има.

Само че в някои случаи коректорите директно задават идеите, по които младежите да работят, и категорично отхвърлят хрумванията, които не им харесват или намират за неприемливи. След това кандидатът пише първата си чернова, която връща за проверка, коментар и поправки. Те обикновено включват правопис, структура на изреченията, стил на писане и отстраняване на излишните абзаци.

Повечето проверяващи есета взимат между 30 и 100 долара на час. За целия си труд могат да спечелят 1000 долара и нагоре.

Ако клиентът им бъде приет точно в учебното заведение, в което най-много иска да е, има и щедри парични бонуси. Един от редакторите започва работата си още в последния курс на следването си, а веднага след завършването си постъпва в специализирана в областта компания, която помага на ученици да бъдат приети в колеж от "Бръшляновата лига".

Мениджърите препращат на коректора есетата по имейл, той ги преглежда, редактира и връща обратно. Отначало задачата му е само да редактира, без да пренаписва изцяло.

Постепенно изискванията стават все по-големи и включват това редакторът да върне есето в напълно изпипан и завършен вид, който да гарантира почти на сто процента приема в колеж. Тук вече можем да говорим за измама, защото от първоначалния вариант на есетата не остава почти нищо. Мъжът казва, че до момента е редактирал между 200 и 225 есета, а поне 150 от тях са били изцяло пренаписани.

Той дава пример с кандидат, който му изпраща есе, посветено на четиримата му любими рапъри. В него обаче липсва всякакъв сюжет и теза. Затова коректорът пренаписва есето като си съчинява история как ученикът като много малък се мести да живее в Америка, изпитва трудности да се сближи с приемното си семейство и именно чрез рапа успява да намери допирни точки с тях.

Есето няма нищо общо нито с оригинала си, нито с действителността въобще.

С времето компанията променя модела си на работа, за да отговаря на изискванията на клиентите си. Редакторът вече не получава анонимни есета, а се свързва директно с кандидатите и ръководи целия им процес по прием в колеж.

Междувременно обикновено му се налага да напише средно по 15-18 есета за всеки отделен кандидат, за да може работите да изглеждат като написани от един и същи човек.

Не всички в бранша обаче са толкова откровени за естеството на дейността си. Някои настояват, че фирмите им имат стриктни политики против измама, но и признават, че тези правила не се спазват непрекъснато. Причината е, че понякога отнема адски много време да консултираш кандидата и да му посочиш къде са грешките му. Затова за най-бързо коректорите предпочитат директно да пренапишат есетата.

Друг консултант споделя, че докато пренаписването не се насърчава, то не е и стриктно забранено.

Те получават есетата с изискването задължително да спечелят определен брой точки или конкретна оценка. Оттам нататък редакторите преценяват доколко ще променят ученическите работи, за да постигнат целта си - нещо, което е на ръба на законното. Затова и консултантите са свикнали да не задават въпроси кой е авторът на есето и откъде идва заплащането за труда им.

 

0a

 

Друга група кандидати за колеж и университет са чуждестранни ученици, които искат да се внедрят в американската образователна система. Според редакторите част от тях са толкова зле с английския, че работите им са изисквали пренаписване от нулата. Един от консултантите помага на ученичка, която въобще не знае английски, но родителите й не се интересуват от това и са готови да платят колкото е необходимо, за да влезе детето им в американски колеж.

В крайна сметка момичето е прието в Колумбийския университет, но по-късно прекратява обучението си заради непреодолими трудности с езика.

В своя защита някои редактори обясняват, че всяка писмена работа изисква редактиране - било то откъм правопис, отстраняване на клишетата или корекция на повторенията и в по-голямата си част работата им включва точно това.

По думите им често единственото, което правят, е да накарат кандидата да бъде по-конкретен или по-ясен в изказа си. Други обаче признават, че не им е много ясно кога редакцията се превръща в мамене на системата и кога намесата им прекрачва границите на приемливото.

Но в крайна сметка винаги ги има и тези, които срещу съответното заплащане са готови на почти всичко.

Прочетена 138 пъти

Станете почитател на Класа