Заплашителна нова руска доктрина?

Русия оправда вилнеенето си из Грузия като "мироопазваща" операция за прекратяване на "геноцида" и "етническото прочистване" от страна на Тбилиси в Южна Осетия. Тази терминология умишлено имитираше езика на САЩ и НАТО от времето на бомбардировките срещу Сърбия, които доведоха до появата на Косово. По същество това е разплата за обидата, която Русия таи към Запада от девет години.
Строуб Талбот* "Вашингтон пост" Русия оправда вилнеенето си из Грузия като "мироопазваща" операция за прекратяване на "геноцида" и "етническото прочистване" от страна на Тбилиси в Южна Осетия. Тази терминология умишлено имитираше езика на САЩ и НАТО от времето на бомбардировките срещу Сърбия, които доведоха до появата на Косово. По същество това е разплата за обидата, която Русия таи към Запада от девет години. Руснаците се водят от идеята, че грузинският президент Михаил Саакашвили е днешният еквивалент на Слободан Милошевич, а южноосетинците са (или са били до спасяването им миналата седмица от новата Червена армия) жертва на Тбилиси така, както косовари и албанци страдаха под управлението на Белград. Тази аналогия обръща с главата надолу реалността и историята. Едва след като бяха изчерпани всички дипломатически средства, НАТО започна война за Косово. Алиансът постъпи така, защото бившата "автономна" сръбска област всъщност бе под желязната пета на Белград, а режимът на Милошевич безчинстваше, избивайки и изхвърляйки от домовете им етническите албанци. Обратното - Южна Осетия, макар и на грузинска територия, дълго време бе руски протекторат извън контрола на правителството на Саакашвили. Елцин обузда реваншистките сили Едно точно сравнение между ужасите на Балканите през 90-те години на миналия век и сегашните в Кавказ подчертава най-зловещата страна на сегашната руска политика. Преди 17 години Съветският съюз се разпадна по шевовете си,общо взето, мирно. Това стана така най-вече защото Борис Елцин настоя старите вътрешни граници между републиките да се превърнат в нови международни граници. Така той обузда реваншистките сили сред комунистите и националистите в руския парламент (който съвсем уместно се кичеше с атавистичното название "Върховен съвет"). Междувременно Югославия се разпадна в кървав хаос, тъй като лидерите й се впуснаха да заграбват територии на етническа и религиозна основа. Милошевич, като най-добре въоръженият сред тях, се опита да скрои "Велика Сърбия" с парчета от Босна и Хърватия. Ако Елцин бе поел по този път, опитвайки се да създаде "Велика Русия", включваща Беларус, части от Украйна, Северен Казахстан и балтийските държави с рускоезично население, щеше да има конфликт, обхващащ 11 часови пояса и десетки хиляди ядрени оръжия. Един въпрос, който се натрапва след събитията от миналата седмица, е дали руската политика се е променила по отношение на установеността на границите. Изглежда това имаше предвид руският външен министър Сергей Лавров, като каза вчера: "Можете да забравите за каквато и да било дискусия за териториалната цялост на Грузия". Той се присмя на "логиката да бъдат принудени Южна Осетия и Абхазия отново да станат част от грузинската държава". Балканизация на Кавказ Лавров е внимателен и опитен дипломат и няма навика да хвърля думите си на вятъра. Това прави изказването му още по-смущаващо. Ако той е издал крайната цел на руската игра, то тя е опасна - както сама по себе си, така и заради прецедента, който би създала. Южна Осетия и Абхазия може да бъдат провъзгласени за уж независими държави ("точно като Косово", биха казали руснаците), но фактически ще бъдат подчинени на Русия. Русия може и да изтълкува този изход като доказателство за завръщането й сред великите сили, само че балканизацията на Кавказ може и да не спре дотук: Чечня е само един от няколкото руски региона, които кипят от омраза към Кремъл и може би копнеят за вариант на независимост, доста по-малко по вкуса на Москва, отколкото тази, която тя гласи за Абхазия и Южна Осетия. Сред важните задачи на държавния секретар Кондолиза Райс в следващите дни е да изясни дали доктрината Лавров е заменила доктрината Елцин отпреди 16 години. Ако е така, задават се големи неприятности, включително за Русия. Действията и реториката на Москва през последната седмица подчертаха и още един, с потенциално още по-опасни последици аспект, според който този епизод вещае зло за всички замесени. За правителството на Буш-младши - както и за тези на Бил Клинтън и Джордж Буш-старши - фундаменталната презумпция на американската политика бе, че Русия е загърбила съветското минало и се стреми в крайна сметка към интегриране в Европа и в политическия, икономическия и идеологическия (за разлика от географския) Запад. Поне така твърдяха видни руски личности. При една от първите ми срещи с Владимир Путин, преди да стане президент, той говореше за "западничество" (западна ориентация) на страната си. Сега обаче става ясно, че освен неприкритата му враждебност към Саакашвили, той и правителството му възприемат прозападната нагласа на Грузия и амбицията й да стане член на НАТО и ЕС буквално като "казус бели" (повод за война). Ако случаят е такъв, следващото американско правителство - четвъртото, което ще общува с постсъветска Русия - ще трябва да преразгледа из основи цялата идея за партньорство с тази страна и трайното й интегриране в базираната на правила международна общност. * Строуб Талбот е президент на вашингтонския мозъчен тръст - института "Брукингс", и бивш заместник държавен секретар в правителството на Бил Клинтън.

Станете почитател на Класа