Санкции, дерогация и българската следа в руския петрол

Санкции, дерогация и българската следа в руския петрол
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    29.12.2023
  • Share:

Руската "Лукойл" чрез своята рафинерия в България се е възползвала от дерогацията, дадена на държавата, и е спечелила 3 млрд. долара от дейността си у нас. Тези пари са внесени в бюджета на Русия и служат за финансиране на военните действия в Украйна, коментира депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев, който е председател на енергийната комисия към Народното събрание.

 

В края на лятото България е купувала руския сорт Уралс на цена над тавана на Запада и достигаща и до 89 долара за барел към края на октомври, тоест близо до пазарните цени на останалите сортове петрол. През септември европейският сорт Брент записа пика си за 2023 година -94-95 долара за барел.

А защо България, част от ЕС, е нарушила правилата? Причината е, че лидерите на общността наложиха таван на цената при търговията само с трети страни, защото в същото време наложи ембарго за руския петрол. Е, да, но пропуснаха, че България получи дерогация за покупката през морските терминали. Веднъж влязла в сила тази отмяна на правилата не може да се променя.

Дерогацията поне е временна и държавата сама преценява дали да се възползва от нея, призна говорител на ЕК.

След този случай България предсрочно прекрати дерогацията и от 1 януари 2024 година ще бъде спрян износът на горива, произведени с руски петрол, а от 1 март се спира и покупката на руски петрол, въпреки че София има право да се възползва от изключението до края на 2024 година.

Променените условия накараха "Лукойл" да съобщи, че преосмисля присъствието си на българския пазар и няма да е изненадващо през следващите месеци да видим и обява за продажбата на рафинерията. Още от 2016 година руската компания съобщи, че обмисля промяна на стратегията си - продажбата на рафинериите в Европа и фокус върху разработването на петролните находища.

Но дори и с увеличените приходи в края на лятото и есента,  Русия все още отчита по-малко приходи от търговията с петрол и природен газ. Недостигът се финансира от специален фонд , създаден още през 2004 година. В него се събират приходи от продажбата на петрол, когато пазарните цени надвишават прогнозите в бюджета и обикновено се използваха за покриване на дефицита в пенсионния фонд.

Като цяло Русия успя да настрои петролния си сектор към санкциите - пренасочи потоците на изток и основните пазари вече са Индия, Китай и Турция, които не споделят санкциите на Запада, но харесват големите отстъпки, които получават. Според анализите на Deloitte разликата между цената на сорта Уралс и референтния Брент се повиши  от средно 3 долара на барел през 2021 година до 37 долара през пролетта и лятото на 2022 година. Но тенденцията е към намаляване и към края на 2023 година разликата е вече около 17 долара за барел.

Следващите месеци обаче ще са предизвикателни за уменията на Русия да настройва към санкциите своята икономика. САЩ се активизираха и започнаха да контролират много по-стриктно спазването на тавана за цената на руския петрол. Това накара западни компании да спрат да транспортират руски петрол под страх от санкции.

Руската "Совкомфлот" е под санкции на Великобритания и ЕС, а САЩ вече ограничават финансовите ѝ трансакции.

На този етап Русия има достатъчно танкери, които да използва за доставките, но междувременно дестинациите се удължават - новите пазари са на 8-10 седмици път спрямо под 2 седмици до пристанището в Ротердам, например.

И докато Москва все пак намира начин да се настрои към санкциите за петрола, износът на природен газ се срина и то без въведени ограничения от ЕС и Запада. Въпреки коментарите от "Газпром", че ЕС все пак купува руски природен газ, износът вече се изравнява с този за Китай, според официалните коментари на руски висши чиновници.

По отношение на доставките за Пекин "Газпром" съобщи на няколко пъти за подобрени дневни рекорди, но доставките засега остават под 25 млрд. куб. метра годишно.

Съветът на директорите на "Газпром" не даде препоръка за разпределяне на дивиденти в края на годината и съобщи за нов спад на печалбата на компанията през 2023 година - с почти 40% до 2,2 трилиона рубли (24,3 млрд. долара). "Газпром" е внесла в руския бюджет 2,5 трилиона рубли, или 27,6 млрд. долара, под формата на данъци и такси, разказва председателят на Съвета на директорите Фамил Садигов. През 2022 година обаче сумата беше двойно повече - рекордните 5 трилиона рубли.

В Европа се разчита все повече на алтернативи - основно доставките от Норвегия и втечнен газ, а цените на газовите борси постепеннно отстъпиха от рекордите през есента на 2022 година до нивата малко преди началото на войната.

"Газпром" намалява и инвестициите си през 2024 година - до 1,57 трилиона рубли, спрямо 2 трилиона рубли през тази година, съсредоточавайки се в разширението на "Силата на Сибир" и разработването на няколко находища. Това е точно обратното на плановете на петролните и газовите гиганти по света, чиито инвестиции през 2023 година се увеличават с 11% до 580 млрд. долара.

Секторът изглежда във възход през тази година с ръст на потреблението на петрол, преминаващо 100 млн. барела на ден за първи път в историята, както и рекордните приходи заради високата цена на енергоресурсите. В плановете на петролните компании са това да продължи и през следващите месеци. Прогнозите за 2024 година обаче са трудни на фона на много фактори, включително и заради растящия брой електромобили и завръщащото се пиратство в Червено море.

Едни от най-интересните за анализаторите действия ще са тези на ОПЕК+. Организацията лесно управляваше пазарите, но в последните месеци рекордните добиви в САЩ и Бразилия, както и още няколко производители извън картела, са в състояние да запълнят дефицита, който опитва да предизвика ОПЕК+ и вече отнемат инициативата.

Въпросът е докъде ще решат и мога да стигнат петролните страни, сред които от 2016 година е и Русия, в противопоставянето. А са налице и първите пукнатини - в навечерието на коледните празници Ангола съобщи, че напуска организацията. Решението не е голяма изненада след споровете за намаления добив, водени през ноември, но повдига въпроси как ще реагират останалите членове - Обединените арабски емирства (ОАЕ) например отдавна искат да увеличат добивите си, но засега се въздържат от подобни действия. Интересно е и колко дълго Саудитска Арабия ще успее да запази своята лидерска позиция в ОПЕК и кой би могъл да я наследи.

 

Станете почитател на Класа