Капка по капка, вир по вир методично пресушаваме земята си...
Комин след комин на топлоцентралите поглъщат вонящи импортни контейнери, обгазявайки ни с цялата менделеева таблица под формата на фините прахови частици на европейската постмодерност...
Рибата в реките обърна тумбак, оцветена с палитрата на всички багрила от фабриката зад тръстиката...
За зла участ на фермерите зимата не посмя дори да затисне смълчаните полета, оставяйки единствено в паметта ни веселите звънчета по белите партини...
Децата звънят от майната си по скайпа с окончателното решение, че вече е твърде късно да се прибират насам, а внуците пригласят около тях на всевъзможни езици...
Колоните от чужди инвеститори потънаха в мъглата на магистралите...
Чу се дори, че щели да ни развързват от Валутния борд, съумявал досега да ни удържа в усмирителната риза на благоприличието спрямо стойността на финикийските знаци... Що ли само за една неделя самата шефка на Международния валутен фонд ни навестява цели два пъти – едва ли ще е само от мъка по Отечеството...
Зад всеки ъгъл дебнел руски шпионин с болезнена чувствителност към неконтролируемото изтичане на газ и държавни тайни... За да му е мирна главата, новият баш прокурор първо попита конституционните пазители на законите – има ли право да праща призовка на самия държавен глава по въпросите за националната сигурност...
Поблазнен от някакви си около двеста милиона Главният касиер на държавата най-хазартно посегна към токсичния бизнес с търкането на талончетата от "игрите на късмета" – единствената останала илюзия за обикновения човечец по нашенско – ако не американската, то поне някоя българска мечта да му се сбъдне... А дали ще му стигне времето на Високопоставения ковчежник да изчегърта талончета за двеста милиона – времето ще покаже...
Разярена тълпа изпотроши вратата на министерството което съдържа в името си "развитие и благоустройство на България"... Докъде се развива държава в която дребните хорица са така благоустроени, че дори на полицай да посегнат им идва куража – един Господ знае навярно, ако изключим съмнението, че Той вече май не е българин...
При цялата тази информационна мътилка Министерството на истината така затегна дисциплината, че все по-често самите телевизионни водещи, когато не са уверени дали са разбрали правилно спуснатите опорни точки за благополучието, търсят спасение в онова – "Ще продължим след рекламите"... Но и тук проблем – явно никой основен рекламодател не е измислил още илачето, което да ни вдъхне надеждата, че ще издържим живи и здрави, поне до следващия рекламен блок...
Димитър Недков
