В България се прави опит за създаване на чисто нашенски антисемитски стереотип, който твърди, че спасените евреи са убили спасителите си чрез Народния съд. Тази лъжа може да се обори моментално.

Интервю със Соломон Бали.

Вина за Холокоста носят не само лицата, управлявали нацистка Германия, но и колаборационистите - така мисли мнозинството във Федералната република днес. В редица страни в Централна и Източна Европа обаче хората, работили с Хитлер и т.нар. "Трети райх", днес са скандално "реабилитирани". Какво става в България? Виждаме, че ролята на генерал Луков, например, продължава да разделя обществото?

Соломон Бали: Никой не може да снеме вината за Холокоста от ръководителите на "Третия райх" и на нацистката партия. Те са първопричината и основните извършители и идеолози на престъплението, което наричаме Шоа или Холокост. Нацистите създават една перфектна машина за изтребление на европейското еврейство и за съжаление успяват да унищожат шест милиона евреи. В това пъклено дело те имат своите съучастници - като хърватските усташи, СС дивизиите от Балтика, Украйна, унгарските пречупени стрели, българските легионери и ратници. Всички те, а и много други ревностно и с желание съучастват в избиването на евреите. И докато днес в Западна Европа да бъдеш нацист е обида, а величаенето на "подвизите" на тези убийци води до търсене на наказателна отговорност, то в страните от Източна Европа ежедневно се измисля нова история и бившите нацисти биват чествани като герои за това, че са воювали срещу комунизма. За съжаление, все по-често единствената преграда пред абсолютната им реабилитация се явяват малките еврейски общности, наследници на оцелели от Холокоста. В общия случай общественото мнение стои безразлично или смята това за чисто еврейски проблем. А както добре знаем, когато нацистите се доберат до власт, то те отнемат права от всички, а последствията от това са трагични не само за малцинствата.

В България процесът е сходен. Особено в последните години, когато т.нар. патриоти влязоха официално във властта, общественото пространство се насити с подобни случаи. Т.нар. "Луков марш" е открито поддържан от партия, която има вицепремиер в правителството и ежегодното му провеждане вече се приема за "традиционна ценност", в защита на която се изказват и лица с претенции за национален елит. А в училищата се преподава много половинчата версия за събитията през 1940-те. Децата са подложени на особен вид манипулация, която не им позволява впоследствие да разграничават добро и зло.

Какви са съвременните предизвикателства и проблеми пред еврейската общност в България, според Вас? Правят ли достатъчно българските институции, за да възпрат и накажат лица и политически формации, които де факто проповядват антисемитизъм? 

Соломон Бали: Република България е една от първите държави в света, която прие дефиницията за антисемитизъм на Международния съюз за почит към жертвите на Холокоста (IHRA). Това бе свързано с голяма доза положителни очаквания по отношение на борбата с антисемитизма и речта на омразата. За съжаление, три години по-късно може да се отчете, че прогрес няма. Речта на омразата се лее не само в интернет форумите и социалните мрежи, но и от устата на водещи политици и публични лица. Делата, заведени срещу откровени нацисти - ако въобще се стигне до такива, обикновено се провалят. 

Все по-често еврейските организации са принудени да сигнализират за антисемитски прояви, извършвани пред очите на институциите, които са натоварени тъкмо с противодействие на подобни прояви. Един пример от последния месец: в най-гледаното време на БНТ бе прочетен отвратителен антисемитски цитат, нещо немислимо и за най-изостаналите по отношение на речта на омразата общества. Наложи се ние от Б‘ней Б‘рит да реагираме остро с писмо до ПРБ, СЕМ и БНТ. Генералният директор на БНТ се извини за случая, а от СЕМ и ПРБ все още не сме получили отговор как смятат да санкционират тази проява. Това показва, че има още много какво да се желае по отношение на институционалния отговор. В някаква степен обществената реакция към случилото се, която в по-голямата си част бе отрицателна, ни дава основание за внимателен оптимизъм.

Все още продължават споровете около спасяването на българските евреи. Как коментирате например твърденията, че български евреи са "наказали своите спасители"?

Соломон Бали: Оцеляването на българската еврейска общност през Втората световна война е исторически факт от огромно значение както за България и българското общество, така и за Европа и света. Тази събития имат своите исторически доказани добри герои като Православната църква, Пешев и хиляди български общественици и обикновени хора, които се противопоставят на престъпните планове и действия за унищожение на евреите на пронацисткото управление на Борис III и назначеното от него правителство на Филов.
Нормално е подобно събитие да предизвиква интерес, който да води до дискусии и различни интерпретации. За съжаление, напоследък все по-често се налага да се удържат нездравите и истерични амбиции на някои кръгове да смесят героите с престъпниците и по-този начин да овъргалят в кафяво едно светло дело, с което българското общество може и трябва да се гордее.

Последният Ви въпрос насочва към нещо уникално в изследванията на антисемитизма - опитът да се създаде чисто нашенски антисемитски стереотип, който твърди, че спасените от унищожение евреи са убили своите спасители чрез Народния съд. Лъжата, която стои като основа на това твърдение, може да се обори моментално със стотиците публикации по темата, които могат да бъдат намерени в архиви, книги и статии, но и в документите, публикувани на сайта на Държавна агенция "Архиви". Уникална е безкритичността, с която даже и уважавани медии разпространяват тази лъжа. Авторите на подобни антисемистки лъжи разчитат на ниската осведоменост на хората по темата и на Гьобелсовия подход лъжите да се повтарят толкова дълго, докато станат истина в очите на мнозинството. Една от основните задачи на нашата организация е да изобличаваме подобни лъжи и да алармираме обществото за опасността, която произтича от тях.

Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел

Епохално събитие

• На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.

Международно признание за новата държава

• Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.

Шест милиона жертви

• След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.

"Накба" - Катастрофата на палестинците

• За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.

Проекти за бъдещето

• Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.

Детство в кибуц

• В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.

Шестдневната война от 1967 година

• Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.

Оспорваната заселническа политика на Израел

• Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.

Ярост и камъни

• През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.

Договорите от Осло

• С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.

Празният стол на Ицхак Рабин

• Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.

Реч на немски език пред Кнесета

• Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.

Израелската стена

• Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.

Поклон пред жертвите

• Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.
   
• Автор: Керстен Книп