Повод за следващото изложение е интервюто в сутрешния блок на Нова ТV от 1 май с Г. Близнашки, в което същият говори за пълзящ преврат.
Като отминем споменатото изказване и очевидно неприсъщите за интелигентен, не само обучен, но и способен на рационално мислене нравствен човек, умеещ да владее своите емоции и квалификации по адрес на държавния глава и др., ако се вгледаме освен в състоянието и тенденциите в развитие на т. нар. политически партии, а и в свързаното с тях политическо представителство, не може да не съзрем като последица и срива на самия парламентаризъм. Който показва поне три неща: 1/ че в избрания на 4 април 2021 г. парламент няма стабилно парламентарно мнозинство; 2/ никоя от парламентарно представените политическите формации не е в състояние самостоятелно да състави правителство; 3/ големи коалиции са изключени, освен при подмяна вота на гласоподавателите. Най-непосредствено онова, пред което сме изправени е наличието на признаци за всеобща криза, неразрешима по парламентарен път със средствата на парламентаризма. И все по-осезаемо като перспектива при очертаваща се невъзможност за съставяне или въобще, или на дълготрайно редовно правителство от настоящия парламент, по-рано или по-късно предстоящи предсрочни избори за нов. Същевременно ставаме свидетели на все по-явни едни или други прояви, които свидетелстват, че започналият процес към промяна на досегашния модел на управление няма да протича гладко и необезпокоявано.
Дори бих казал, че има сериозен риск той да бъде осъществен в рамките на конституционно и законово установения ред в държавата. Тъй като за повечето, ако не за всеки е несъмнено, че има немалко представители и участвали под една или друга форма, в едно или друго качество в това управление, вкл. облагодетелствани като негови клиенти, за които главен и основен проблем е отговорността. От където произтича не само целта с всякакви средства да бъде спасено и запазено status quo-то, но така също и опитите по всевъзможни начини за дискредитиране на всеки вкл. институции, възприемани от тях като потенциална заплаха. Като оставим настрана вкл. упражненията с цел не постигане на единство, а разделяне и противопоставяне, в т. ч. посредством брътвежи от невежи на тема кой, какво и как правел с въображаемия им статут като Картаген, заплаха за републиката произтича от неконтролирания в резултат от продължаващите злоупотреби от страна на правителството в оставка и намърдалите се като депутати негови съпартийци и клакьори хаос, както и от системните пречки за конституционната дейност на висшия представителен орган на народовластие.
Затова, независимо от продължителността на неговото съществуване, е необходима решителна и адекватна както гражданска, така и институционална подкрепа на все още действащия парламент за приемане на най-належащите като неотложни законодателни промени. В т. ч. с цел предотвратяване евентуална ескалация на предизвикваните от такъв хаос и злоупотреби напрежение в обществото, каквато би могла да се прояви в противоконституционни и незаконосъобрани форми. Следователно би следвало преди всичко настоящите депутати да се отнасят отговорно към своите задължения като пратеници в Народното събрание, прецизирайки дневния ред на своите заседания както в комисиите, така и пленарни именно и от такава гледна точка, а не сякаш ще векуват като такива. По който повод намирам за уместно да напомня, цитирайки отново Солон:
„Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото“. А това в не по-малка степен важи също за претендиращите за компетентност като конституционалисти в т. ч. хабилитирани лица относно техни изказвания и коментари, вместо да всяват смут и тревога. Що се отнася до президента, без да бъде архитект на едни или други коалиции за управление от разнородните, с различни не само виждания, а и разнопосочни интереси парламентарно представени партии и пр. сдружения като формации, или арбитър в техните разправии и пазарлъци като държавен глава, освен да бъде неутрален наблюдател, при активност, заявявана публично може да има решаваща роля, спомагайки за запазване стабилността и сигурността на републиката. Като висш едноличен държавен орган той не е деполитизиран и освен да издава актове със съществени политически последици, може да прави изявления и отправя обръщения с важно политическо значение (в т. см. изрично РКС № 25 от 21.12.1995 г. по к. д. № 27/1995 г.).
Защото парламентът си е парламент, но имайки предвид не само факта на броя участвали като гласоподаватели за участващите в избрания на 4 април техни пратеници, неразбориите в същия несъмнено не допринасят за основана на необходимото доверие негова легитимност не само от гледна точка на представителност. А в същото време, макар в оставка все още има нещо като правителство, което управлява държавата по свое усмотрение както намери за добре в интерес на една банда, за значителен брой български граждани несъмнени престъпници. Които докато са под егидата на т. нар. главен прокурор, ако не юридически, могат и следва да бъдат санкционирани политически по демократичен път, какъвто води към предсрочни парламентарни избори. Кога, е в зависимост от третата по ред парламентарна група, на която предстои връчване на мандат за съставяне на редовно правителство. И при неуспех или отказ – от президента, поемайки в съответствие с Конституцията дължимата от него отговорност за временно управление на страната като държавен глава.
Тъй като републиката, основана на народовластие е с парламентарно управление, вкл. правомощията и функциите на президента като държавен глава са стриктно регламентирани съобразно принципа за разделение на властите и строго разграничени в съответствие с хоризонталната и йерархична структура на институционалната система на държавата. В т. ч. фиксирани темпорално и без на държавния глава да са предоставени законодателни функции както при изтекъл мандат на Народното събрание, така също при разпуснато от президента съобразно ал. 5 на чл. 99 (вж. относно второто РКС № 20 от 23.12.199 г. по к. д. № 30/1992 г.) в случаите на упражняване от него на правомощията съгл. цит. разпоредба. Не само при война, военно или друго извънредно положение по ал. 5 от чл. 100 парламентът се свиква съгл. ал. 2 на чл. 64 по реда на чл. 78 от Конституцията.
Поради което, дори при необходимост от негово встъпване временно в ролята като глава и на изпълнителната власт е невъзможно не само легитимно, а и легално установяване от президента на еднолично управление. Конституционната уредба цели да бъдат гарантирани стабилитета и сигурността на държавата. От тази гледна точка следва да се разглеждат правомощията на президента съгл. чл. 99, ал. 5 и 7, в т. ч. и във вр. с чл. 102, ал. 3, т. т. 1 и 3 от действащата българска Конституция във връзка с правната фигура на служебното правителство като ultima ratio. Дали на някои от страх им се привиждат или в нескопосан опит с цел заблуда и всяване на раздор тръбят за опасност, оприличавайки ако не изцяло макар отделни елементи от правомощията на държавния глава с ония на диктатор от републиканската епоха на някогашния Рим, е отделна тема. Която, вкл. с оглед временния характер като длъжност, не е от съществено значение, което да заслужава отделяне на специално внимание за обсъждане тук. Онова, което е важно да се изтъкне в случая, е предназначението и целта на конституционната уредба, която отново да подчертая, е запазване стабилността и сигурността на държавата, като не остава без управление.
Доколко в търсенето на баланс между правомощията на парламента и президента на който и да е от депутатите във Великото народно събрание, приело действащата Конституция, евентуално е минавало през ум или е бил подвластен на подобна като употребяваната посредством алюзия аналогия – безпредметно занимание, освен ако не сме склонни да се поддадем на прилаганите, макар в оставка от все още (не)изпълняващият длъжност премиер шарлатании – с настоящото няма да се отклонявам в предположения и разсъждения. Намирам за достатъчно по тоя повод да отбележа заслужаващата уважение проявена от тях мъдрост с вложения несъмнено във висша степен съобразно републиканското устройство дух в така възприетата уредба, доколкото въпреки парламентарното управление споменаваните според скрилия се в Банкя „диктаторски“ правомощия на президента като държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, представляващ републиката в международните отношения и върховен главнокомандващ, са възложени съобразно неговата представителност по силата на пряк избор от народа в съответствие с ал. 2 на чл. 1 ex lege с Обществения договор. А не по едни или други поводи и причини с оглед на конкретни случаи ad hoc да се умува да бъдат или не възлагани, какви и пр. от която и да било друга институция.
Като същевременно се подчертае, че са налице независещи от държавния глава конституционно въведени гаранции срещу злоупотреба от който и да е такъв като президент с парламентарното управление по отношение на негови правомощия, отнасящи се до служебното правителство. Вкл. както чрез ограничението по обем, така и по време дейността на такова правителство за много по-кратък в сравнение с някогашната римска институция период, а така също и с оглед изискването в определен, много по-къс срок за насрочване на избори за парламент. Не на последно място с необходимостта и за такова правителство от парламентарна санкция дори при разпуснат парламент, като потвърждение за свързани с определени негови действия и актове както от вътрешен, така и външнополитически характер и естество.
Всъщност онова, от което се нуждае държавата в ситуация като днешната и при очертаващата се перспектива на предсрочни парламентарни избори, не е нищо повече, освен разум и кураж от страна на всеки, който подкрепя процеса към промяна. Както от президента, на когото предстои стоварването, ако не на най-голямата, изключителна отговорност за изпълнение на възложените му съобразно Конституцията правомощия като държавен глава. Републиката не е застрашена от разруха или погиване в резултат от изпълнение на конституционно установените правомощия и функции на президента, който и да изпълнява тази длъжност като държавен глава. Защото той е перманентно контролиран не само чрез техния баланс с тези на парламента, а така също както от последния, така също от Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 1 в съответствие с чл. 149, ал. 1, т. т. 2 и 3 от Конституцията.
Максим Кръстев
