Г-н Бабикян, промени ли се позицията на отделните политически играчи след удължаването на политическия сезон с извънредното заседание на парламента заради президентското вето?

Това беше очакван резултат и мисля, че никой не се изненада от отхвърлянето на ветото. Актуализацията на бюджета беше приета по начина, по който всички предвиждаха – с гласовете на „Атака”. В този смисъл нямаше изненади, като изключим ниското ниво и просташният език, който съпътстваше част от дебатите. Аз, например, за първи път открих за себе си думата „фискалисти” в изказването на финансовия министър Петър Чобанов като ново попълнение в политическия речник на България, което мога да сравня само с „приноса” на Цветан Цветанов с неговия глагол „входирам”. Не беше никак достойно и изключително просташкото изказване на Бойко Борисов по отношение на семейния статус на Сергей Станишев. Споменавам някои детайли, само за да поясня какво разбирам под ниско ниво на дебата.

А с какъв потенциал финишираха все пак отделните политически играчи?

Разбирате, че няма победители и има ясно очертани две страни, които са припознати от голяма част от населението като една и съща част на монетата. Защото видяхме и още нещо грозно. Това бяха автобуси с поддръжници на ГЕРБ, автобуси с поддръжници на ДПС, автобуси с поддръжници на БСП, на което някой се опитваше да сложи етикет „спонтанни поддръжници дойдоха от страната да подкрепят правителството”. Нищо спонтанно нямаше в това, нито от едната, нито от другата страна. Другото неприятно, което се случи по повод извънредното заседание на Народното събрание, беше, че тази свободна територия на гражданите, които дни наред изразяваха своята позиция, беше окупирана и иззета от тези „спонтанни” агитки, които бяха дислоцирани около парламента. Така че не виждам победител в това.

А има ли опасност от банализиране на протестите през есента?

Ако така се действа, със сигурност-да. Разбира се, от сега са разчетени силите, как ще нараства напрежението с наближаването на зимата и как интелигентните и красиви протестиращи ще присъединят и социално слабите и гладуващи, които не могат да си платят тока, и възмутени граждани. И как протестите ще придобият много по-голяма острота. Това е едната страна в конфликта, докато другата страна ще мобилизира своите редици и вече се втвърдява. От тези неща няма печеливш, не печели и България.

С какъв потенциал ще се включат през есента и парламентарните, и извънпарламентарни партии и коалиции?

За проекти като партия „Република.БГ” и за „България може” на Саша Безуханова мисля, че е рано да се говори каквото и да е. В „Роформаторския блок” процесите все още ферментират, тъй като на-добронамерените от тях се опитват да съберат около себе си ресурса от една страна, на протеста, и от друга-на енергията, която се загуби в прехода, за да гради и избистри собствения си образ. Както виждате в „Реформаторския блок” са много предпазливи засега на тема коалиция. Затова казвам, че процесите там все още ферментират и това не е случайно. И тези процеси би могло да приключат добре, но би могло и да не приключат добре в зависимост от това колко са се отдалечили разумно от егоизма на предците си участниците в блока. Колкото до форматът на Валери Симеонов и Слави Бинев, които се обединиха, очевидно това са новите участници на мястото на Волен Сидеров, който осребри достатъчно „Атака” и мисля, че отива към политическа пенсия. Няма какво, а и няма пред кого да капитализира повече участието на партията в управлението. Пазарът на неговите услуги се състоя в парламента, доколкото той обслужва не интересите на симпатизантите си, а на други хора.